М нението на експертите е, че луковиците на лалетата се садят през октомври, но се оказа, че който е закъснял, може да направи това и през март според блога sledvayme.net. Най-важно е да запомните, че процесът на вкореняване на луковиците става при температура не по-ниска от 4-6 градуса и висока влажност на въздуха. Рискът е, че ще цъфнат малко по-късно, ако ги засадите през месец март, а луковиците им накрая ще са по-дребни.
Равно и светло
Лалетата се засаждат на равен и еднакво светъл участък. Причината е, че при неравномерно осветяване стръковете ще растат криви, а цветовете няма да са достатъчно ярки. Това растение не обича киселите почви. Преди самото засаждане на луковиците трябва да прекопаете почвата и да я наторите, най-добре с естествен тор или да й сложите органични подобрители – калиева селитра или двоен суперфосфат. Препоръчва се това да стане месец-месец и половина преди засаждането им. Ако го направите през март, ще имате цъфнали лалета в края на април.
Пищни
Преди да засадите луковиците, отстранете загнилите и повредените, за да не съсипят и останалите. След това посадъчният материал трябва да се накисне за около час в 0,5% разтвор на манган. Така те се прочистват от зарази. След това се подсушават на въздух и се пристъпва към засаждането им.
Ако те са едри, разстоянието между тях трябва да бъде не по-малко от 10 см, за дребните са достатъчни 6-8 см. Върху засадените луковици трябва да се посипе малко почва. Така ще дадат здрави растения с пищни цветове.
След поникването трябва да се изкопаят и унищожат тези луковици, които не са пораснали, за да не заразят останалите. Растението обича влагата, следва да се полива често и редовно, но без да се овлажняват листата.
140 вида са диворастящи в степите
Със своята красота и непретенциозност лалетата заслужено заемат едно от водещите места в озеленяването в Европа.
Родината на лалето са степите, песъчливите и каменисти планински райони на Средна Азия. По-голямата част от съществуващите 140 вида диворастящи лалета произлизат именно оттам. И до днес се срещат в естествената си среда в Иран, Турция, Северна Индия, Казахстан, Белaрус, някои райони на Русия.
Лалетата са обичани във Франция, Дания, Белгия, но Нидерландия надминава всички. В началото на ХVІІ век страната на лалетата е обхваната от истинска "лалемания". По това време вече са създадени много нови разцветки и форми. Всеки селекционер се стреми да създаде свое, неповторимо лале, а цените на луковиците са баснословни - понякога надминават многократно тежестта си в злато. Дори когато първоначалната еуфория поутихва, изкуството на селекцията продължава да се предава от поколение на поколение.
100 хил. гулдена за черно
През 1672 година е обявена награда от 100 000 гулдена за този, който успее да отгледа черно лале. Щастливецът е д-р Берле, който кръщава на съпругата си Роза Берле тъмнолилавото, почти черно лале, на което идват да се любуват стотици хора.
През 1981 година в Нидерландия е приет международен регистър за наименованията на лалетата, според който те се делят на четири групи, включващи 15 класа:
I група - ранноцъфтящи Обикновени ранни лалета Кичести ранни лалета
II група - средноцъфтящи Триумф - лалета Дарвинови хибриди
III група - късноцъфтящи Обикновени късни лалета Лилиецветни лалета, Ресничести лалета, Зеленоцветни лалета, Рембранд лалета, Папагалови лалета, Кичести късни лалета
IV група - видове лалета и техните хибриди
Лале на Кауфман, неговите разновидности и хибриди
Лале на Фостер, неговите разновидности и хибриди
Лале на Грейг, неговите разновидности и хибриди Диворастящи видове лалета, техните разновидности и хибриди.
