М асовото съхнене на туите, които само до преди седем-осем години са смятани за устойчиви видове за парковете и балконите, в цяла Европа се дължи на кипарисовата златка. Буболечката поразява огромни пространства от вида кипарисови и поставя задачата пред биолозите и урбанистични архитекти с какво да заменят вида. За проблема разказва Роман Романов, който е един от авторите Климтека.
Причина
Масовото съхнене на туите у нас и в Централна Европа се дължи на вида кипарисова златка Lamprodila (Palmar) festiva, включващо повече от 15 000 вида с 450 рода. Значима част от тях са вредители по селскостопанските култури или естествената дървесина. От края на 20-ти и началото на 21-ви век в Европа кипарисовата златка е регистрирана в Австрия, Албания, България, Германия, Гърция, Испания, Италия, Португалия, Румъния, европейската част на Турция, Франция, Швейцария, а също и на територията на бивша Югославия, Босна и Херцеговина, Република Северна Македония, Словения, Хърватия, Черна гора); а също и в Северна Африка – в Алжир, Либия, Мароко и Тунис; както и в Близкия изток – в Ливан, Сирия и Турция.
През 1999 г. златката е регистрирана за първи път в Унгария и до 2012 г. се е превърнала в масов вид в градските насаждения, а от 2015 г. е регистрирано огнище на L. festiva в Румъния. В рамките на естествения си ареал L. festiva се развива предимно върху хвойна (Juniperus spp.), а в условията на вторичния ареал има тенденция за разширяване на обхвата на фуражните видове поради интродукцията на кипарис в него. Мигрирайки на север, тя се адаптира и започва да се храни с наличните декоративни видове от семейството на Кипарисови. Към днешна дата е отбелязано развитието на насекомото при 18 вида декоративни растения.
Инвазията
Глобалната търговия и свободното движение на територията на Европейския съюз, съчетано с климатичните промени, позволяват видът да бъде пренесен на север и запад от естествения му ареал, където заради затоплянето той намира подходящи условия да оцелее и да се размножи. Първоначално донесен със заразен посадъчен материал, впоследствие той самостоятелно започва да заема нови територии и ниши. Видът намира идеални условия в урбанизирана среда, където има изобилие от растения от семейството на Кипарисовите в градски паркове и градини. Кипарисовата златка поразява както здрави, така и отслабени, повредени и умиращи растения, прясно отрязани клони, пънове и остатъци от дърводобив. По правило колонизацията на растението започва с клони и стъбла с диаметър до 2–10 см и постепенно обхваща по-дебели клони и ствола. При силна колонизация растението загива в рамките на 1 – 3 години. Развитието върху тънки клони води до образуване на характерни подутини и смолисти отлагания в зоната на хранене на ларвата.
Посадъчен материал
На територията на България, най-високата плътност на заселването на вредителя се отбелязва върху частта на стъблото на J. scopulorum с диаметър 4 – 9 см, докато клоните остават необитаеми. В заключение разпространението на кипарисовата златка може да стане в резултат на естественото разселване на активно летящи бръмбари и по време на вноса или транспорта на заразен с нея посадъчен материал от декоративни растения.
Резитба, сеч и унищожаване на заразените клони
Кипарисовата златка е първият агресивен ксилофаг (насекоми, хранещи се с жива дървесина) по семейство Кипарисови, който е проникнал на територията на България. Като се има предвид популярността на различните видове Cupressaceae в озеленяването на населените места в региона, трябва да се очакват значителни щети от масовото размножаване на този вредител в градските насаждения.
Като контролни мерки се препоръчва агротехнически методи за повишаване на устойчивостта на растенията, резитба и сеч на силно повредени растения и замяната им с по-устойчиви видове и сортове. При резитба на съхнещи клони се препоръчва да се прихващат до 30 см здрава дървесина. Подрязването и отстраняването на заразените растения трябва да се извършва в началото на пролетта преди появата на възрастните. Отстранените клони, растения и растителни остатъци трябва да се изхвърлят и унищожат незабавно. При поява на възрастните е препоръчително да се извършват три до четирикратни третирания с пиретроидни препарати, с цел намаляване на популацията под прага на икономическата вредност.
Автор: Роман Рачков
