У дивителни резултати постигнаха учените от земеделските институти в Стара Загора и Шумен при угояването на птици със сорго.
Тази година със забравената в България култура учените са заместили царевицата във фуражите и са постигнали прираст на угояваните птици за 49 дена от 3,5 кг. При това добитото месо е без излишните тлъстини и високо качество. За това разказа проф. Магдалена Облакова пред „Телеграф” по време на Празника на плодородието в София.
Експеримент
Припомняме, че соргото е култура, близка до царевицата и България е една от страните, които традиционно отгледаше на големи полета. Това беше и причината страната ни да бъде една от петте държави, които участваха в европейски проект, иницииран от Франция преди пет години. Неговата цел беше и е да се издирват растителни видове, които са сухоустойчиви и в същото време да имат висока хранителна стойност. В продължение на няколко години проектът придоби огромен успех, към него се присъединиха и страни извън ЕС, докато българските земеделци се отказаха да участват, защото заложиха на царевицата. Независимо от това проучванията и приложенията на бялото и червено сорго надминаха очакванията дори и на учените в ЕС.
Традиции
Въпреки това агроучените от Шумен продължаваха да изнасят любопитни факти за тази стара култура, а колегите им от Стара Загора приложиха на практика идеите в птицевъдството. „Със земеделския институт в Шумен имаме обща задача да използване бяло и червено сорго за птици и установихме уникални резултати. То е алтернативен източник на въглехидрати и замества царевицата. Установихме отлични растежни способности на пилетата, без да са мазни”, обобщи Облакова. Като допълнение за качествата на соргото може да се добави, че фермерите от района на Тулуза, Франция, отдавна използват червеното сорго за храна на кравите и получават отлични резултати в млеконадоя. При нас в Стара Загора са добавили и бяло сорго, което по принцип се използва за храна на папагалчета. Към експеримента със соргото в Стара Загора са добавяли и вода, която е алкална, магнетизирана и са установили отлични резултати по отношение на растежа и качеството на месо. Там се прилагат и нови алтернативни източници за храна на кокошки носачки, като сух спиртоварен остатък от пшеница и царевица.
Зайци
Институтът в Стара Загора развива дейността си и на негова територия се отглеждат зайци, птици, различни породи овце, включително и френските месодайни, млечни крави и др. Голяма част от продукцията може да се купи в специализиран магазин на института, а от тази година те са поставили още един млекомат, от който жителите на града и преминаващите през града могат да си купуват прясно мляко. В магазините могат да се намерят освен пилета, също и пуйки, заешко, сирена, кисели млека и яйца. Тези храни бяха представени по време на празника на плодородието на масата на института, която се огъваше от изобилие.
Пробиотици
Магдалена Облакова разказа, че по съвместен проект с другите балкански страни и Литва са приключили интересен проект по програма „Еразъм”. Той е бил за пробиотиците в животновъдството. Учените установяват, че пробиотиците имат ефект върху здравето на животните и пряко по отношение на хуманното отношение при птици и овце. Също така при прилагането им в храната се намаляват газовите емисии от животновъдството, защото влияят върху обмяната на веществата, особено при полигастричните животни, каза професорът.
Климат
Друг проект, свързан с климатичните промени и намаляване на вредните мисии от животновъдството, е приложението на изкуствен търбух. Институтът разполага с такъв, като учените имитират хранене на преживни животни. Следят в зависимост от фуражната смеска, която влагат в него, какво би се отделило в околната среда, в зависимост от смилаемостта й. Учените в Стара Загора са в тесни контакти с развъдните асоциации, работят по различни мерки към ДФ ”Земеделие”, свързани с програми за фермери за обучение, организират курсове за производители на фуражи за собствени нужди и др.
Търсят генотипи на леща и фасул
Агробиоинститутът (АБИ) към Селскостопанска академия ССА започва участието си в международен проект, в който ще се включат учени от 32 страни от цялата планета, съобщиха от институцията. Припомняме, че АБИ е създаден през 2000 г. и е правоприемник на Централната лаборатория по молекулярна генетика и генетична биотехнология (генно инженерство) към Селскостопанска академия със седалище в Костинброд, създадена през 1985 г. АБИ е единственият в страната институт, чиято дейност се ръководи от Международен консултативен съвет (МКС).
Проектът е концентриран върху бобови култури ново поколение, свързани с климатичните промени. 24 са държавите от Европа, а останалите 8 са партньори от Англия, САЩ, Нова Зеландия и др. Предстои огромна работа в генотипиране на шест основни бобови култури, сред които соя, грах, леща, фасул, лупин и детелина. То ще се провежда във всички части на Европа, ще се изолират най-добрите генотипи, които да се предложат за селекциониране, разказаха учените. Ще се правят молекулярни анализи, за да се търси как са подредени гените, като целта е да се намери в кои локации на света в момента се изявяват тези генотипи, с какъв добив са културите и съответно да се предложат за кръстоска за получаване на още по-устойчиви сортове. България ще работи със соя и детелина в проекта, защото се оказва, че във всяка от тези култури имаме по един генотип с много добри показатели, както стари, така и нови селекционни линии, които все още се тестват. Това важи за всичките ни култури като пшеница, така и ечемик, царевица и др.
Този проект ще продължи 54 месеца, защото включва две години полски опити и много експерименти в лаборатория.
Другият проект, по който ще работят учените, е за рапица, създадена с новите технологии за генно редактиране, които се очаква ЕС да приеме, че са различни от ГМО, тема, която „Телеграф” представи в предишния брой на приложението. Проектът включва отглеждане на новия сорт рапица, която ще бъде тествана за различни показатели на полето, за да се види дали е по-устойчива.
Светлана Трифоновска
