З аради промените в климата и затоплянето ще срещаме все повече видове и насекоми, които до този момент не са били на дневен ред, както в защитата на горите, така и на културните овощни видове.
Периодът, в който се намираме на нашествие на всякакви буболечки, познати е непознати, вероятно стресира много от хората, но за сметка на това е повече от интересн за учените.
Така например белите къдели, в които се крият гъсениците на боровата процесионка, за която медиите преди седмица гръмнаха, че са опасни за хора и животни, защото предизвикват алергии, се оказа, че дълго и търпелива са чакани от учените от Института за гората към БАН.
Случай
За този любопитен случай разказа пред „Телеграф“ главен експерт от Изпълнителна агенция по горите Петя Матева. Оказва се, че учените са били искрено щастливи, че боровата процесионка се е появила вече и в Северна България, от чисто научна гледна точка. Те са знаели, че ще дойде и са я чакали, но мислели, че това ще стане малко по-късно от предвиденото време. През цялото време са правили наблюдения, свързани с насекомото. Оказало се, че само в района на Плевен достатъчно падат температурите, така че да я унищожат. Допуска се, че в някакъв момент може да стигне дори и до боровите гори в Румъния.
Търпение
Според Матева трябва да започнем много внимателно да изучим опита на Гърция по отношение защитата на горите. Оказва се, че в южната ни съседка не обичат да пръскат в гората, така, както се прави у нас. Матева разказа случай отпреди около шест години. Тогава е трябвало да се пръска по границите с Гърция за типичен овощен вредител, който при силно нападение се качва и в горите. Ние пръскаме по гръцката граница, те не. В крайна сметка вредителят изчезнал от само себе си и България отменила борбата с вредителя, разказа Матева. В търсене на обяснение за случилото се, се оказало, че вероятно изчезването му се дължало на факта, че в района на Гоце Дерчев пръскали срещу модуларен дерматит и вероятно това е оказало влияние. От друга страна, според мъдростта на природата, всеки вредител се саморегулира с хищник, който го използва за храна. Така вредителите снижават дейността си, а може би това е било времето, в което е трябвало да изчезнат, просто е било необходимо да се изчака.
Закони
Матева обясни, че гърците не са пръскали, защото тяхното законодателство по отношение на защитата е друго, те нямат и лесозащитни станции като у нас, които да планират мероприятия. Според учените в лесозащитата, казано с чувство за хумор, трябва да се свиква с новите вредители и тяхната по-висока активност, заради промените в климата.
Според Матева не може цялата страна да се напръска срещу борова процесионка, защото това е огромен ресурс, целта е да има ниска плътност. В крайна сметка гъсеницата е част от системата, тя е храна за птиците.
Въшки
Заради затоплянето от Турция е влязла дъбова коритуха. Тя е като въшките, смуче соковете от листата на растенията и през юни виждаме гората, сякаш е есенна. Все още не е разбработен метод, няма мерки за борба с нея, тя има няколко поколения в годината, крие се по всевъзможни места - и в пукнатините на кората, и в долните листа на листната петура, затова е трудно с въздушно пръскане.
Засега има информация, че ги има по киселици, горско плодни видове в България, не я ясно дали напада овошки. Досега не е проучвана. Промяната в климата води до нови насекоми и болести. Петя Матева обаче обясни, че по-късно ще се появят и естествените врагове на вредителите. Просто трябва да се изтърпи този период и да го проучваме, добави тя.
Ръждивата оса
Според нея много е важно да се вглеждаме в мъдростта на самата природа и даде пример с ръждивата оса. За Югозападна България тя е била вредител, втори по разпространение, и при нападението й гората около Благоевград е била обезлистена. Насекомото е опасно за гората, но не и за хората. Когато започнах да работя с ръждивата оса, колеги ми обясниха, че никога ръждивата оса няма да изяде растението гостоприемник, защото трябва да й остане и за другата година, разказа Петя Матева.
Засекли са процесия гъсеници край магистралата
Процесия от гъсеници от борова процесионка вече са засечени край АМ „Тракия“ на Траянови врата. Снимки и видеа показа Петя Матева от ИАГ. Вредителят се среща основно в крайпътни насаждения с черен бор или алеи в парковете. Причината е, че насекомите имат нужда от топлина и светлина, за да се развиват. Ако са плъзнали из цялата гора, това означава, че има силно нападение. Насекомите се хранят с борови иглички, но не могат да унищожат горите, така, както е опасен короядът. В момента в България сме свидетели на средиземноморски вид, защото цикълът на развитие образува къдели. От къделите те тръгват в редица към земята по кората на дървото и се заселват в земята. Затова трябва са се внимава да не се пипа кората на боровете, кучетата пък е добре да се водят с намордници, за да не ровят земята, в която да има гъсеници на процесионерката. Има два вида защита срещу тях. Единият е да се пръскат от вертолет с биологичен препарат през август, другият е като се изразяват къделите ръчно и се изгарят. Сечите не се използват като част от растителната защита срещу вредителите. Според учени биолози боровата процесионерка не може да бъде смятана от научна гледна точка за вредител. Тя е храна основно на кукувиците. Другите птици не я харесват, защото власинките й са дразнещи. Насекомото също така никога не унищожава докрай горите, винаги си оставя храна и за следващата година.
Белите къдели не бива да се докосват, защото предизвикват алергични обриви. Междувременно в социалните мрежи са се появили снимки на кучета, които са си играли с тях, след което на езиците им се появил огненочервен обрив.
Светлана Трифоновска
