О безлесяването е един от съществените проблеми, свързан с генерирането на въглеродни емисии от козметичната индустрия. Така например според последните доклади на Zero Waste Week годишно в света се произвеждат над 120 милиарда броя на година.
За създаването на плантации, които осигуряват изобилие от растителни суровини за индустрията за красота, производителите разчистват обширни площи от естествени гори. Тонове дървен материал се влага и в създаването на картонени кутии и хартиени опаковки, които потребителите изхвърлят веднага щом започнат да използват продукта.
Опаковките от дървесни продукти поглъщат 73 млн. декара гора всяка година. Такова широкомащабно промишлено обезлесяване е допринесло значително за глобалното затопляне, а, както е известно, дърветата са поглъщачи на въглерод и изсичането им
освобождава въглероден диоксид обратно в атмосферата.
Балсами
Сушите, като друга последица от изменението на климата, също вече оказват влияние върху индустрията за красота, като карат много марки да се стремят да намалят своя воден отпечатък, за да облекчат натиска върху запасите от сладка вода. Продуктите без вода, като сухи шампоани и балсами, са все по-често срещани, а някои марки изобретяват маски за лице под
формата на таблетки или стик. А когато водата не може да бъде елиминирана, производителите са измислили иноваторско решение: води на основата на водорасли.
Вътрешно филтрирана от самите водорасли, водата обикновено е отпадъчен продукт от тази промишленост, но може да се използва за заместване на прясна вода в козметиката. Все пак адаптирането на козметичните продукти да издържат на топлина
и да се справят с недостига на вода не е достатъчно.
Ботанически екстракти
Тъй като през последните години козметичната индустрия се пренасочва към естествени суровини, тя става по-изложена на риск, който изменението на климата представлява за посевите и реколтите. Много масла, омекотители, емулгатори и
ботанически екстракти вече са частично или изцяло извлечени от природни ресурси, все повече нараства интересът към биокозметиката. Но за разлика от синтетичните съставки, производството на растителни масла е пряко свързано с метеорологичните условия и качеството на реколтата.
С повишението на температурите вегетационният сезон се удължава.
Въпреки че теоретично по-дългият вегетационен период може да има някои предимства, той е свързан и с пречки в краткосрочен план, като например увеличаване на популацията на вредители. Ранното настъпване на пролетта също може да стимулира растежа на културите, преди почвата да задържи достатъчно вода и хранителни вещества, или да унищожи реколтата от овощните култури, които цъфтят рано и след това биват попарени от късни пролетни слани. Топлите зими могат да повлияят и на безопасното съхранение на готовата продукция. В световен мащаб броят на екстремните метеорологични явления се е увеличил 3-4-
кратно през последните десетилетия, което има пряко отражение и върху селското стопанство, респективно производството на суровини за козметичната индустрия.
Сушата докара маслиновата Ебола
Сушите през 2013 г. и през лятото на 2022 г. доведоха до 80% спад в производството на маслини в Испания, а през 2020 г. производството на кайсии в САЩ е намаляло с 30% в сравнение с предходни години поради комбинация от лоши климатични условия и ограничена налична работна сила.
В Европа през 2013 г. за първи път е открита американската бактерия Xylella fastidiosa, която се разпространява от насекоми и поразява маслиновите насаждения. Болестта, предизвикана от нея, води до изсъхване на дървото и е наречена от италианските фермери “маслинова Ебола”. В света няма средство, което може да спаси вековните насаждения от засегнати маслинови дървета, те трябва да бъдат отсечени, за да се спре разпространението на болестта. Според американските биолози от Университета в Калифорния, от които италианците са поискали помощ, високите температури и засушаванията допълнително допринасят за заразяването на дърветата.
Освен в Италия бактерията Xylella, която убива маслиновите дръвчета, вече е открита в Испания, Франция и Португалия. Високите температури и засушаванията допълнително допринасят за заразяването на дърветата.
Зорница Василева, Климатека
