- Г-н Лафазанов, тази вечер зрителите на “София филм фест“ ще имат възможност да се забавляват с вас в представлението „КОМИКадзе на Кръстюпът“. Разкажете ни малко повече за него.
- Това е стендъп комедийно шоу. Представлението е създадено по време на пандемията, когато театрите бяха затворени и се играеше повече в нощни клубове, барове, на всякакви места. Предназначено е за хора с чувство за хумор, естествено. Наблегнато е само на смеха. Има и смисъл, разбира се, интелигентен хумор. Който иска да се посмее час и половина, нека да заповяда с удоволствие на територията на „София съмър фест“. Там е хубаво, може да си поръча и питие. Има хубави тостове вътре в самото представление, така че могат хората и да си пийнат. Но не препоръчвам обаче да се напиват (смее се). По-добре е да се напият със смях и да ударят по едно питие след това, за да могат после да се приберат нормално, заредени с положителна енергия. Това е нещото, което много ни липсва днес, след всякакви скандали и тежки пандемични времена. Хората имат необходимост от това да се почувстват малко по-добре поне за час и половина, да се откъснат от ежедневния си ритъм и да влязат в пространството на театъра, на нещо красиво, усмихнато и да го пренесат после на роднините и приятелите си.
- Ще играете на открито под звездите. Какво е усещането да излезеш от театралната зала и има ли значение мястото за актьора?
- Има едно допълнително вдъхновение. Когато виждам това красиво небе, което и хората виждат, е наистина по-вдъхновяващо. Много хора се чувстват по-романтично под открито небе. А после може да останат, да си поръчат и питиета. Има достатъчно място и възможности и след представлението да си прекарат много красиво и хубаво.
- Оригиналната музика за спектакъла и изпълнението са дело на Андрей Чолаков и Георги Крис Лафазанов - вашия син. По-лесно ли се работи с роднини?
- Те са млади и талантливи и много усещат духа на новото време. Много са амбициозни и ми подариха тази музика, за което много им благодаря. Те я записаха в студио. Елена, моята съпруга, ми подари и друго представление за моята 60-годишнина, казва се „Пълнолудие отложен живот“, за което също синът ми подари музиката. Андрей и Георги са рокаджии, свирят метъл. И наистина музиката им се вписва по много интересен и атрактивен начин с двете представления. Не вярвах какво може да се получи и как може да стане, защото като че ли сме много различни. Но всъщност взаимно се допълваме. Те направиха представленията да звучат много по-интересно и много по-нестандартно. И неочаквано, но възможно. Музиката дава много, поне на мен, много ново вдъхновение. Стендъп комедийното шоу не е едно и също. Всеки път се импровизира. Зависи от публиката. Аз понякога се мъча да им прочета мислите - задавам някои въпроси и раздавам награди. Не е обикновено представление. Публиката е жив участник в него.
- Точно това щях да ви попитам - импровизирате ли на сцената?
- (Смее се). Чета ви мислите, значи. Опитвам се, защото когато има интересни хора вътре, когато са по-освободени, не, разбира се, когато сме в театъра, тук е по-предразполагащо и различно. Това е открито представление и може във всеки един момент нещо интересно, което се е случило, да го вкарам вътре. Да го коментирам заедно с публиката и те да са съгласни или да не са съгласни да дадат своя отговор на някои въпроси. Представлението е отворено.
- Какво ви казват хората, след като го гледат?
- Хората са много различни. Когато задавам въпроси, отида при определен човек и той не може да отговори, другите му се смеят, но като отида при тях, и на тях започват да им се смеят. Излизат положително заредени. Усмихнати хора, искат да си правим снимки. От това по-хубаво няма, да ги виждаш щастливи. Може би има и някои, които очакват нещо съвсем различно, защото това не е като обикновено представление със сюжет и действащи лица. То е като един калейдоскоп от смешни истории, от които някои са заредени с политически смисъл, други са обикновено смешки, които се случват на обикновени хора. Всеки може да открие себе си и да се идентифицира вътре с някого от героите, за които става въпрос. Един калейдоскоп от най-различни образи и истории, ако мога така да го нарека.
- В анотацията към представлението пише: „Смехът преборва всичко, дори и глупостта… Глупостта е излечима“. Вие смятате ли, че глупостта е излечима?
- Аз мисля, че е излечима или поне се мъчим да я излекуваме, защото доброто чувство за хумор и добре написаното наистина смешно, сатирично, може да пребори всичко. Силата на смеха е много велика. Затова са били едно време необходими на управляващите да има при тях клоун, човек, който да осмива тях и това, което правят. И го търпят. Те имат необходимостта да знаят какво хората мислят за тях по един по-различен, интересен и усмихнат начин. Хората обичат да се смеят, искат да видят нещо, което не могат да преборят в живота, но могат да преборят със смях. Да отмъстят на тези, които ги управляват, примерно по този начин. Те правят живота им тежък, но когато ги осмееш, някак си над тях. Това мисля, че е важното за това представление.
- По-трудно ли е да разсмееш зрителите, отколкото да ги разплачеш?
- Една сметка за парно или ток толкова бързо може да те разплаче, че не знам кое е по-лесното. Мисля, че разплакването става по-лесно (смее се). Много по-трудно е хора, разплакани от различни топлофикации и енерго дружества и всякакви други неща, които ни се случват, после да ги разсмееш. Мисля, че е по-трудно. На мен ми е приятно да ги разсмивам. Гледам да го правя с ирония към себе си, защото това, което аз мога да понеса като хумор, това мога да предложа и на хората, а да не им се подигравам или да ги принизявам. Гледам да е с добро.
- Какво може да ви разсмее днес? А какво ви натъжава?
- Много неща ме натъжават. Като видя загрижени хора, непрекъснато умислени. Няколко пъти играх в Англия и Германия това представление и видях как хората, които се разхождат по улиците, са по-одухотворени и по-усмихнати, по-неангажирани с това, което ги чака в живота, който живеят там. Някак са по-спокойни. Докато тук хората са напрегнати, замислени, тъжни и това ме притеснява и натъжава. Затова гледам да бъда сред тези, които гледат поне малко да ги накарат да се усмихнат и да се почувстват малко по-добре.
- Миналата година в едно свое интервю казахте: „Обичам професията си и все повече ми харесва“. Ако ви върна назад във времето - защо решихте да поемете по този път?
- Аз от дете исках да стана актьор. Аз съм на сцена от 6-годишен. Съвсем случайно една жена ме срещна, като бях дете, с майка ми и ми предложи да отида да играя в един детски състав. И оттогава се запали едно огънче в сърцето ми, което още не е угаснало и, дай Боже, да не угасне, защото мисля, че за това съм роден. Това мога да правя. Не мога да се занимавам с ток. Винаги ме удря ток, като тръгна нещо бушони да оправям (смее се). Ако тръгна да оправям кола, се разваля още повече (смее се). Щях да стана зъболекар, кой знае на колко хора щях да причиня болка… Абе, не ставам за друго май така като гледам. Дано да продължавам да ставам и за това, защото много обичам това, което правя. Обичам и публиката си. А когато и тя ми отвръща с любов - от това по-хубаво няма.
- Имате две внучета, които са в тази възраст, когато вие сте се запалили по театъра. Те имат ли афинитет вече към актьорството? Успявате ли да ги размивате тях?
- Естествено, много обичам да ги забавлявам. Обаче се оказва, че обратното май е по-добре. Те ме забавляват изключително. Децата са нещо гениално. При тях чувството за хумор е невероятно. Не знам как го правят, но колкото повече запазим детското в нас, толкова по-добре ще бъдем. Всички деца са така. Едното ми внуче повече го дърпа към математиката. Рисуват и ходят при мои приятели художници. Толкова е хубаво, защото виждаш ги как си помагат двамата. Единият предлага на другия какво да нарисува, как. Карат се, разбират се, после пък играят на Маскирания певец. Много са смешни, когато започнат да си слагат покривки по главите и да танцуват и гасят лампите, включват нощните. От това по-хубаво няма. Гледам си театър и аз вкъщи. Хубав, интересен и комедиен театър. Те играят това, което виждат в нас. И ние си се смеем на това, което сме ние, само че в по-малкия вариант. Те де факто изиграват нас, възрастните. Няма да забравя едно дете, баба му идва от провинцията и майка му го оставя там да я разхожда. И бабата, и детето вървят и детето казва: „Бабо, купи ми един боклук“. И тя озадачена го пита как така боклук, а то й обяснило, че са някакви царевични пръчици, на които майка му викала, че са боклуци (смее се). Това беше уникално. Само едно дете може да го измисли така хубаво и да предизвика и този смях, който като вашия сега в момента - като шампанско, изригна и е много хубаво. Ей така в публиката да има двама или трима да се смеят като вас ми е достатъчно. Те заразяват другите. Това става такава смешна пандемия в залата, че от това по-хубаво няма.
- Ако можехте да промените нещо в живота си, бихте ли го направили и какво би било?
- То не зависи от мен, а от един горе, който казва - това ще стане така, това иначе. И ни изпитва. Ние сме като на изпит. Ако можем да си вземем изпита в този живот, вярвам, че горе след това в другия, истинския, който ни очаква, както казват, ще бъдем добре. Ако не можем да си вземем изпитите долу и взимаме неправилни решения, живеем неморално, не раздаваме любовта, която е необходимо да даваме на хората, мисля, че в другия живот ще ни е много по-тежко. Така че нека да живеем с любов в сърцето и да се отнасяме с любов към хората, да помагаме на тези, които нямат възможност, по някакъв начин на тези, които не живеят добре - дали с мисъл, дали материално.
- Мечтаете ли и за какво?
- Мечтая да виждам по-усмихнати хора, защото като че ли тогава май ще бъде по-щастлив животът ни. Мечтая хората да живеят добре. Мечтая всеки да получи това, за което се моли. Да са по-духовни хората, да има повече състрадателност и топлина във взаимоотношенията.
- Какво ще пожелаете на читателите на „Телеграф“?
- Пожелавам им да бъдат по-добри, по-усмихнати и по-състрадателни. Както аз обичам да казвам - нека най-големите им желания бъдат най-малкото, което им се сбъдва.
Това е той:
-Роден е на 18 юли 1961 г. във Варна
-През 1985 година завършва актьорско майсторство за куклен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Елена Владова
-Звездата му изгрява в театъра на Теди Москов „Ла Страда“, където изиграва първите си големи роли и става партньор на Мая Новоселска
-Официалният глас на Шрек в едноименната анимационна поредица
-Участва в редица български филми и сериали
Екатерина Томова
