Д ревнопросиялата Неврокопска епархия отбеляза 130 години от своето преминаване към Българската православна църква. Юбилейните тържества продължиха три дни - от 7 до 9 ноември, оглавени от Негово Светейшество патриарх Даниил, Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим и кметът на община Гоце Делчев Владимир Москов. Годишнината бе отбелязана с научна конференция и концерт от програмата на VII международен есенен фестивал „С музика и вяра в сърцето“. Бе осветен основният камък за изграждане на нова сграда в двора на митрополията. Тържествата завършиха със заупокойни богослужения по повод навършването на 11 години от кончината на приснопаметния Неврокопски митрополит Натанаил.
Под гръцко
В земите на днешната Неврокопска епархия семената на Христовата вяра са посяти още от самия свети апостол Павел. През 640 г. епархията е на 16-о място от автокефалните катедри на Вселенската патриаршия.
Апостол Павел донася Христовата вяра в долината на река Места.
Тя понякога е независима, понякога подчинена на една от съседните митрополии – Мелнишката, Сярската, Филипийската, Драмската или Зъхненската. Но през цялото това време епархията е била в диоцеза на Вселенската патриаршия в Константинопол и управлявана от гръцки духовници.
Събори
През 1865-1866 г. българите от Неврокопско изпращат в Истанбул свои представители, които искат правителството да съдейства за назначаване на митрополит българин в този край на поробените български земи. Исканията обаче са отхвърлени. Затова през декември 1869 г. в село Гайтаниново е проведен народен събор, в който участват представители от Неврокопско, Мелнишко, Сярско и Драмско. Делегатите вземат решение за отказване от Константинополската патриаршия и искане за създаване на обединена българска Неврокопско-Мелнишка-Драмска-Серска епархия с владика българин. Тя е провъзгласена след тържествената служба на 6 декември в местната църква „Св. Николай“.
На 11 май 1870 г. е проведен казалийски събор. Делегатите съобщават на местната управа, че не признават Драмския гръцки митрополит. По време на първия църковно-народен събор в Истанбул представител на българите от Неврокопско и Драмско е Коста Сарафов - чичо на революционера Борис Сарафов и актьора Кръстьо Сарафов. Той прочита послание на Неврокопската община с искане за учредяване на българска епархия в района и за изпращането на български митрополит. В резултат на последвалите разисквания се взема решение за създаването на обединена българска епархия на Неврокопска, Разложка и Мелнишка каази.
Указът
На 5 април 1894 г. българският дипломатически агент в Цариград Петър Димитров връчва на великия везир нота. Сред исканията освен построяване на български училища са и за издаване на берати за български владици в Неврокоп и Велес. Това всъщност е било обещано на Стефан Стамболов по време на негово посещение в Цариград лично от султан Абдул Хамид II.
Стефан Стамболов,
И на 12 април 1894 г. той издава указ за учредяване на Неврокопска българска епархия. На 24 април екзарх Йосиф ръкополага за пръв неин митрополит архимандрит Иларион Пенчев. На 11 май, деня на светите братя Кирил и Методий, той поема управлението на епархията и отслужва първата си литургия.
Превратности
След учредяването си Неврокопската българска епархия има в състава си три духовни околии – Неврокопска, Разложка и Горноджумайска. След Междусъюзническата война (1913 г.) южната част на епархията остава в Гърция и селата с християнско население -16 на брой, отново са подчинени на Константинополската патриаршия. След Първата световна война и Ньойския договор настъпват нови изменения в границите на югозападната ни епархия. През 1920 г. към нея са присъединени Мелнишката и Петричката духовна околия. По време на Втората световна война, между 1941 и 1944 г., са придадени временно освободените Зърневска, Царевоселска и Беровска околия (днес в република Северна Македония).
Комунистите убиват митрополит Борис
Драматичната съдба на Пиринския край се отразява и върху ръководството на епархията. Първият й митрополит – Иларион, след Междусъюзническата война се оттегля от поста и до 1916 г. тя няма титулярен владика. За такъв е избран Макарий, който я управлява до 1934 г. Неговият наследник Борис има трагична съдба. Той е твърд противник на комунистическата власт, заради което е убит на 8 ноември 1948 г.
Митрополит Борис става жертва на комунистическия режим.
След мъченическата му смърт тази духовна територия до 1952 г. се управлява от Пловдивския митрополит Кирил и Ловчанския митрополит Филарет. В началото на 1953 г. тукашен митрополит става Пимен. През 1992 г. той възглавява разкола в БПЦ заради това епархията се администрира от Драговитийски епископ Йоан. През 1994 г. за владика е избран Натанаил, който ръководи местните християни до кончината си на 16 ноември 2013 г. На 24 януари след епархийски избор, Светият синод канонично утвърди сегашния Неврокопски митрополит Серафим.
Константин Събчев
