Войната в Светите земи блокира поклонническите пътувания до храма „Рождество Христово“ във Витлеем. В навечерието на 25 декември обаче до яслите на Божият син ще се пренесем както без риск, така и без билет и багаж благодарение на доц. д-р Екатерина Дамянова. Тя е преподавател по библейска археология и история в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
- Доц. Дамянова, наясно ли е библейската археология с точното място на яслите на Иисус Христос в Светите земи по оста Назарет - дома на неговото семейство, и Витлеем - храма на Рождеството?
- Между двете населени места има известна конкуренция не само за поклонническия туризъм, но и в кой град всъщност започва нашето спасение. Във Витлеем, особено на Рождество, например казваме: „Тук Словото стана плът“, визирайки раждането на Христос. В Назарет имам приятели, от които получавам картички за празника със следния текст: „Тук започна всичко“. Те изтъкват, че Йосиф, Мария и Иисус са живели в града им, освен това Благовещението пак се е случило при тях.
Извън тези закачки мястото на Рождество Христово е добре утвърдено. То се намира във Витлеем, където традициите по почитането му датират преди установяването на християнството като позволена религия в Римската империя след 313 г. А причините това място да се съхрани в паметта на местните хора идва от първите векове. През 135 г. избухва Второто антиримско въстание на юдеите. Тогавашният император Адриан го потушава, като прогонва всички юдеи отвъд Йерусалим. Римската власт по онова време не прави разлика между юдеи и християни, така че и вторите напускат страната и отиват в земите на днешното Кралство Йордания в градове на север като Пела и Джераш. Императорът вероятно е знаел, че християните се събират около тази пещера, подтикнати от спомена, че там се е случило рождението на Богомладенеца, и нарежда точно на това място да се издигне светилище в чест на Адонис - детето Бог в Римския пантеон. По този начин обаче се маркира мястото за идните поколения. Същото се случва и с гроба Господен в Йерусалим и Голготското възвишение, където владетелят издига пак езически храм - светилище. И така до идването на Константин Велики, който превръща християнството в имперска религия. През 326 г. майка му царица Елена, вече над 70-годишна, тръгва на поклонение в Светите земи за издирване на християнските свети места и реликви. Тогава тя се отправя точно към вече маркираните места, без да се налага да ги търси. Строежът на базиликата във Витлеем започва още през 327 г., като решително се заличава всичко, свързано с идолопоклонството.
- Наистина ли храмът на Рождеството е единственият в света, където богослуженията не са преставали от IV век та до наши дни?
- Да, той е и най-запазеният от времената на император Константин Велики и продължава да действа, без да бъде разрушаван или опожаряван. Причината за това е, че когато персите идват през 614 г. и опожаряват, разграбват и избиват много Христови мъченици, те спират на това място и виждат една мозайка от времето на император Юстиниан I. На нея е изобразено посещението на Тримата влъхви (мъдреците от изток), дошли край яслите на Иисус. Нашествениците разпознават, че един от тях е облечен в персийски одежди, поради което заключават, че мястото е било почетено от техен предшественик по някаква причина и не го разрушават. Благодарение на този факт ние можем да видим днес мозайки, колони и градежи, които са още от зората на този храм.
В началото на IV век (след 325 г. и Първия вселенски събор) по тези земи започват да идват и първите поклонници. Много от тях са оставали завинаги, приемайки аскетичен подвиг. Ето защо около Витлеем можем да видим имената на доста праведници като Св. Теодосий. Такъв е и блаженият Йероним. Той също остава тук и в продължение на 33 г. до смъртта си превежда Свещеното Писание на латински език. По тези земи идва и самият св. Николай.
- Да не би оттук да тръгва традицията с коледните подаръци, приписвани на този светия?
- Всъщност традицията за Рождество Христово е много тясно свързана със Св. Николай, но и с Витлеем, намиращ се днес на Западния бряг на Палестинската автономия. В района около него е град Бейт-Джала. Там много рано, още през 305 г., монахини от Мала Азия идват и основават манастир около пещерите в района. По предание се счита, че Св. Николай, който също идва като поклонник, е живял в една от тези пещери между 312 и 315 г. Поради тази причина и църквата, построена точно на това място, носи името на Мирликийския Чудотворец. Самите жители, при това не само арабите християни, го считат за пазител на града им. Интересно е, че паметта му се чества точно по това време на годината - на 19 декември, когато се правят много тържества, шествия и религиозни служби.
- Св. Николай ли е първообразът на Дядо Коледа?
- Св. Николай е бил известен с многото си благодеяния и с помощта, която е оказвал на хората, често тайно, без да се открива, раздавайки им това, което днес бихме нарекли подаръци. Разбира се, самият той е бил вдъхновен от влъхвите и подаръците, които тези мъдреци донесли за раждането на Божия син. Самото име Санта Клаус идва по-късно заради холандски моряци, считащи светеца за техен закрилник. Те донасят историята, че той идва с кораб от Испания в Амстердам и започва да обикаля страната на бял кон, придружаван от помощници. По-нататък традицията стига и до Америка, където придобива друг облик. Появява се образът на св. Николай - покровител на американските заселници и на град Ню Йорк, като контрапункт на Св. Георги, който закриля английската армия. Това става някъде към 1773 г. И така стигаме до сегашния образ на белобрадия старец, зародил се през 1930 г. със серия от рисунки за една реклама.
- Преди време се появи и българска следа в базиликата „Рождество Христово“, как се случи това?
- Самата базилика може да се каже, че до голяма степен е запазила следите от първите градежи с тези подови мозайки, които могат да се видят малко по-ниско от днешното ниво на пода. Проблемът за запазването на автентичния й вид идва и оттам, че всеки следващ император или управник е искал да добави нещо от себе си в благоукрасяването на храма.
Има едни прекрасни мозайки, които бяха открити при реконструкцията и реставрацията на стените, колоните и гредите на покрива. Интересният момент за нас като българска следа е, че така на една от мозайките се откри споменаване на Сердикийския църковен събор. Той е проведен по нашите земи през 343-344 г. 318 епископи от цялата Римска империя пристигат в Сердика, днешна София. Авторитетен участник в него е бил и св. Атанасий Велики.
- Как се стига до храма на Рождеството?
- Може да се стигне, ако проследим и пътя на влъхвите преди повече от 2000 г. Те отиват първо в Йерусалим, за да питат къде е родилият се цар Юдейски. Тогава за ужас на Ирод Велики попадат точно в неговия дворец. Владетелят, загрижен за поредния враг и претендент за престола му, заръчва на влъхвите да отидат и да се поклонят на Младенеца, а после да се върнат и да го информират къде е, че и той да стори същото. Влъхвите поемат на юг и откриват по един чуден начин Младенеца във Витлеем. После Бог им дава напътствие да се върнат към своите земи, но по друг път, а не през Йерусалим. Ирод Велики скоро установява, че мъдреците са го подвели и няма да се върнат, и издава заповед да се избият много от младенците на Юдея. Край храма на Витлеем има пещера, в която се слиза по стръмни стълби. Там са съхранени мощите на много от тези деца. В кутии витрини са разположени съвсем мънички костички. Аз лично не бях виждала подобно нещо и намирам срещата с мощите на тези най-първи Христови мъченици за особено мъчителна. Самата пещера не е съвсем туристическа зона в рамките на митрополията и се влиза с благословението на местния епископ.
- А къде точно са ситуирани яслите на Иисус?
- Когато се влезе в храма на Рождеството, ако се тръгне вдясно (или на юг), се стига до стълбище, слизащо към самата пещера. Яслите на Иисус са обозначени със звезда, която е от времето на кръстоносците с надпис на латински език: Hic de virgine Maria Iesus Christus Natus est („Тук се роди Иисус Христос от Девата Мария”). Пещерата е много добре запазена в автентичния си вид за разлика от Божи гроб. Тя е притежание на православните християни, но, както и с храма над Божи гроб, всички имат право да влязат, да прикадят и да се помолят. Има строг ред в часовете, през които мястото се ползва, като то е под юрисдикцията на Йерусалимската патриаршия.
- Как се е установил този порядък?
- В голяма степен правата на местните християни се установяват при идването на арабите през VII век, когато Халиф Омар връчва на патриарх Софроний документ, с който гарантира правата му над всички християнски храмове и манастири в Светата земя. По-късно, когато арабите разбиват кръстоносците (1187 г.), Саладин връща всичко, което те са плячкосали, на местните християни именно на основата на споменатия договор. Всъщност още от това време някъде арабите виждат разликата между източните и западните християни.
- В храма над яслите на Иисус има и една чудотворна икона на Богородица, наричана Витлеемска. Вие многократно сте се покланяли пред нея, разкажете повече за тази реликва, а и за самото усещане човек да е край нея?
- Всяка една икона, дори тези, които се отпечатват във вестниците или получаваме някъде за благословение с изображение на хартия, може да бъде чудотворна. Ние не се покланяме пред материала, върху който е положен образът, а пред първообраза - Иисус, Пресвета Богородица или светиите. Вярата и молитвата водят до чудеса, които са проява на Божията милост в света. При Света Богородица от Витлеем има нещо много умилително. Защото това е единствената икона, на която Божията майка се усмихва. И някак си тази топла усмивка ви обгръща и ви дава още по-голяма близост в това да споделиш, да помолиш, да благодариш. Тук се чувства този майчински момент на Рождеството, човек се усеща по-спокоен и закрилян.
- Храмът на Рождеството пази следи от превратностите на еоните. Като се започне от рисунките от времената на кръстоносците по древните колони и се стигне до дупките от куршуми, свидетелство за нестихващия конфликт между израелци и палестинци. Имате ли свое обяснение за избухването на поредната война в Светите земи точно сега?
- Напрежението никога не е стихвало, то просто е било с различен интензитет. През април 2002 г. например 50 въоръжени палестинци, издирвани от израелската отбрана, се затвориха в църквата на Рождество и взеха за заложници 200 монаси и други палестинци. Поради историческата стойност на сградата израелската армия не я разруши и обсадата продължи 39 дни, а някои от палестинците бяха застреляни.
Това, което се случи сега, на 7 октомври, а и след това, са кървави невъзприемаеми от човешкото съзнание ужаси. Но има и събития, които предполагаха подобен развой, свързани не толкова с Витлеем, колкото с Йерусалим. Преди ескалацията близо 40 седмици много израелски граждани протестираха срещу мерки от страна на правителството по отношение на съдебната реформа. Част от някои мерки, удовлетворяващи по-радикални религиозни слоеве, са свързани и с храмовото място, чувствителна зона за мюсюлмани и юдеи, където не бива да се правят резки изказвания или заявки за големи промени. През последната година вътрешният министър на Израел няколко пъти се качи на място на някогашния храм на Соломон и заяви, че това положение да не могат да се молят горе ще се промени. В разговора споменахме император Адриан, прогонил всички юдеи. Всъщност именно от 135 г. до ден днешен те нямат право свободно да се молят на храмовото място.
- Счита се, че с идването на Христос се задава и нов морал на земята - не око за око, зъб за зъб, а прости и възлюби врага си. В този смисъл Месията реформира юдаизма или създава съвършено нова религия?
- Можем да дадем нещо като трети отговор. Защото сам Христос казва: „Не дойдох да разруша, но да изпълня закона да науча хората как трябва да живеят“. С Неговото идване Той го изпълнява и предписанията му излизат извън валидност и вече няма нужда да се следват. Законът отстъпва на една по-висока етика, на библейските ценности, които дават възможност да променят човека и да го направят по-съвършен и по-близък до неговия Творец.
Любомир Старидолски
