- Г-н Априлов, честит имен ден! Как ще посрещнете този ден?

- Никулден винаги за мен е специален, колкото и клиширано да звучи. Винаги се радвам на този ден и на рождения ми, защото получавам изключително много поздравления. По всички възможни начини, които са познати. Това не може да не радва човек. Имам много приятели, които държат на мен и ме уважават, почитат и обичат. Тази година ще бъде малко по-различно, защото сутринта ще гостувам на Георги Любенов в БНТ, а следобед от 14 ч. съм жури на конкурс по повод 50-годишнината на илюзионистите в България. Така че телефона сигурно няма да го вдигам много-много. На когото успея, ще върна обаждане и така ще премине, живот и здраве, този 6-и декември.

- На кого сте кръстен и знаете ли значението на своето име?

- Николай е гръцко име и означава победител на народи. Аз съм кръстен на моя дядо Никола Априлов, бащата на моя татко, когото аз не познавам, както и баща ми не го познава. Баща ми се ражда в Дупница, дядо ми отива 1920 г. на война, връща се. На татко майката, неговата съпруга, е починала от родилна треска и той се самоубива. Моят баща израства кръгъл сирак, без никаква помощ и подкрепа. Успява да завърши архитектура, успява да създаде семейство, двама синове и да ни отгледа. Моят дядо е нашата връзка с големия род на Васил Априлов. Прадядо ми Коста, дядото на моя дядо, е Коста Априлов, опълченец, един от създателите на Скобелевия парк в Плевен, голям габровски търговец, който казва: „Аз дадох на въстанието всичко, което имах“. Всичките си пари ги дава.

- Имен ден, Коледа и Нова година и един голям концерт – това ще бъде месец декември за вас. Разкажете ни какво ни очаква на 18 декември в зала 1 на НДК.

- Направих този концерт по повод на мой скромен юбилей – 45 г., откакто съм се качил на сцената. Това е станало през 1979 г., когато отидох по разпределение в Сливенския театър и до ден днешен въпреки турбуленциите на времето, изпитанията, трудностите успях да се задържа и на театралната, и на телевизионната сцена толкова години. Да бъда и актьор, и режисьор, и театрален педагог, с което много се гордея. И аз като други колеги реших да отпразнувам тази цифра в моя календар. Програмата ще бъде пъстра, ярка, едно позитивно коледно шоу с участието на мои приятели – Веселин Маринов, Роси Кирилова, Вениамин, Михаела Филева, Георги Дюлгеров, Драго Драганов, Деян Неделчев, който пее нашата емблематична песен. Ще има мои бивши лъвчета, деца, които израснаха до мен и днес ни радват от художествената сцена на България. Те повечето станаха артисти, певци. Разбира се, намерил съм и малки изпълнители. Това няма да бъде едно изреждане на певец след певец. Направил съм доста дуети, терцети. Роси например ще пее „Мики Маус“ с две малки момиченца от град Карлово. Жорко Дюлгеров ще изпее „Чудак“ на Георги Христов с един друг малък Жорко на 8 г., изключително атрактивен и много музикален. Ще има шоу, ще има балети, илюзии. Искам да вкарам и две камили от един цирк, да се порадват децата на тях.

Ще бъде един от тези спектакли, които правихме ние навремето, когато бяхме в телевизията. Всяка година за Коледа правихме големи спектакли в зала 1 на НДК. Това, което ме провокира – за деца в тази зала, няма нищо. Има симфонични концерти, опери, фолклор, естрада, но не и за деца. И направихме този концерт, който влиза в програмата на Новогодишния музикален фестивал.

- Предаването „Като лъвовете“ остава в историята като един от най-дълголетните телевизионни формати в България, излъчван в продължение на 19 години. Защо вече няма детски предавания?

- Всички ми задават този въпрос и аз не мога да отговоря. Вероятно телевизиите нямат интерес към тази публика и аудитория, което едва ли някой ще си признае публично. Наблягат на други формати. Както казва брат ми Влади – ние бяхме първото предаване за имитатори. Но и до ден днешен ме спират хора, познават ме. Това значи, че „Като лъвовете“ е оставило трайна следа у нашия зрител и публика. В края на септември Драго Драганов направи едно предаване за „Като лъвовете“ и каза в анонс, че всички конкурси и конкурсчета, които са в момента в цяла България, тръгнаха по браздата, която ние бяхме изорали. Ние не сме открили с Катя Кисимова топлата вода, но за първи път дадохме песни за възрастни в устата на децата. Това е истината. Тъжно ми е, че нито един от тези конкурси не ме покани за жури, за гост. Това, което правихме ние, бе еталон за всички и те следяха и се учеха от нас.

- Спомняте ли си първото предаване? А последното?

- Е как няма да си го спомня. Първото предаване беше в салона на грандхотел „София“, сега „Радисън“. Присъстваха моят духовен баща Тончо Русев, директорът на „Златният Орфей“ Генко Генков и други известни личности, които дойдоха за пръв път да видят чудото. Имахме един Гого, който сега завърши някакви безумни науки в Англия, работи и се развива, със семейство и деца. За първи път той изпълни тогава „О, соле мио“ на Павароти и малката Дамяна, която изпя „Ню Йорк, Ню Йорк“ на Лайза Минели. Беше бум, истински фурор. Богдана Карадочева ми се обади по телефона, Данчето Христова – да ме питат какви са тия деца и какво сме направили. Беше нещо различно и ново. През годините съм получавал много подкрепа от Хачо Бояджиев, Нери Терзиева. Те харесваха и мен, и предаването.

Последното направихме в Тутракан на брега на Дунава с деца от този град. Предаването имаше високо качество и това се признава от всички. Децата ни бяха по-скромно облечени, по като деца. Сега са с червени устни, тоалети с перушини. Много внимавахме и за репертоара. Сега слушам деца пеят на Лили Иванова - „Знаеш ли в нощите как било ми е добре“. И това, което ме дразни в тези фестивали, е, че много лош вкус се насажда у децата.

- С какво се отличаваше „Като лъвовете“?

- Нашето предаване се отличаваше с това, че децата имаха възможност да използват телевизионната аудитория за одобрението на своя труд и талант. Това е едно от най-ценните неща на „Като лъвовете“. Талантът се развива тогава, когато бъде одобрен. Познаваха ги съучениците им, учителите, целият град ги знаеше кои са тези деца. Това даваше телевизията. Имаше един лаф, че всяка баба мечтае да види внучето си по телевизията в „Като лъвовете“ и да й вдигнат пенсията. Това, което тези конкурси днес не могат да направят, е, че нямат този мащаб. Ние имаме вече и име. Ние сме марка и тя по-лесно се възприема. Същото е и в търговията. Ако ми е дал Бог сили, аз ще направя от догодина един конкурс за пеещи деца „Като лъвовете“. Той ще бъде контра на всичко това, което аз не одобрявам в сегашните конкурси. Ще го заснема, имам тази възможност и ще го излъча по моята телевизия БНТ.

- Половин век живот, посветен на културата. Спектакълът отбелязва и вашия 45-годишен творчески юбилей. Какво се промени през всички тези години и какво ви очаква оттук насетне?

- Какво се промени (смее се). Аз съм си същият Овен, нищо не се е променило кой знае какво, само здраве да има, аз работя със същата енергия. Вече не помня колко деца съм възпитал и в момента работя с деца. Колко постановки съм направил... Колко хиляди километри имам пропътувани. Въпрос е на характер, карма. Аз вечер си лягам обиден, уморен, натъжен, огорчен, предаден, но сутрин, като се събудя, и си казвам, че няма да се давам. Понякога се чудя откъде намирам тази енергия и сила. Но аз имам едно верую – никога не съм се стремил да бъда на първото място. Но винаги съм искал да бъда на своето си място! Покрай децата направих кариера и започнах да правя спектакли и за възрастни. Най-голямата ми радост, грижа и тревога са именно нашите деца.

- Камен Воденичаров, Васил Василев-Зуека, Влади Въргала, Мариан Бачев, Криско, Георги Тошев, Йоана Захариева, фолкпевицата Мария са само част от твоите ученици, свързани с „Като лъвовете“. Поддържаш ли контакт с тях и до днес?

- Поддържам контакт с тях, разбира се. Много хора излетяха в Космоса, много астронавти стъпиха на Луната, но светът винаги ще помни първият, който направи една обиколка на земното кълбо. Така че тези мои ученици – те ще имат много режисьори и учители в живота си, но никога няма да забравят своя първи учител – каква по-голяма награда от това.

- Работата с деца обаче е доста деликатна. Какви са вашите методи и триковете да им задържите вниманието?

- Моите трикове са, че не ги глезя. При мен няма умалителни. Аз се държа с тях като с възрастни, защото те всички това искат. А възрастните, като одъртеят и оглупеят – искат да бъдат като децата. Това е кръговратът на природата. Аз съм много строг и взискателен към тях. Всички мои ученици признават, че съм ги учил на много вкус и дисциплина. И отговорност!

- Ако можехте да върнете времето назад, бихте ли променили нещо?

- Не, нищо! То и не може да върнем времето (смее се). Аз съм извървял дълъг и труден път, нямам сила да го повторя отново това нещо. На много неща съм се научил. Като един хирург, който влиза на тежка операция, но ще спася човека, няма начин с толкова много опит.

- Какво пожелавате на читателите на „Телеграф“?

- Ще пожелая да четат вестника така както аз го чета, защото това е един от малкото вестници, в които има много хубава и полезна информация от всяка една посока на нашия обществен или културен живот. Каквото искаш, можеш да го намериш в „Телеграф“. Още повече то е кратко и телеграфно и не отнема време дълго да четеш. Аз уважавам много вашия вестник, защото той наистина отразява много от културните събития в България. Хората могат да прочетат, да се зарадват. Това също е уважение към творците!