Н а 1 октомври почитаме паметта на средновековния български църковен композитор свети Йоан Кукузел. Тъй като е бил надарен с прекрасен глас, съвременниците му го наричали още Ангелогласния, а заради композициите му - велик майстор на музикалното изкуство и поет. Благодарение на него църковното акапелно песнопение достига до непознати висоти. Нотираните слова от Йоан превърнали човешкия глас в най-съвършения инструмент за прослава на Бога. Затова от 1980 г. насам в България на тази дата се чества професионалният празник на певци и музиканти.
Родина
Йоан Кукузел е роден около 1280 г. в Драч, днес Дуръс, Албания. Градът е бил няколко пъти в пределите на Първото и Второто българско царство. За българския му произход свидетелства едно от житията му, в което се описва завръщането на Йоан от Константинопол в родния му дом. От улицата той чува плача на майка си и думите: „Мое дете, мил Иване, ахъ! Где ли ми си?”.
Свети Йоан Кукузел, изографисан с народна носия. Храм "Света Троица", Банско.,
В житието тези думи са на български език в гръцка транслитерация, от което става ясен по безспорен начин българският произход на средновековния музикален гений. А една от неговите композиции, посветена на майка му, носи заглавието „Полиелей на българката“. Друго потвърждение на българския му произход е фактът, че школата, в която Кукузел бил настанен, е била създадена от император Михаил VIII Палеолог (1259-1282) специално за даровити деца с негръцки произход.
Името
Прозвището си Ангелогласния младежът получава по забавен начин. Съучениците му от граматическата школа към църквата „Свети Павел” се шегували с неговия отначало лош гръцки и като го питали какво е ял, Йоан отговарял на гръко-български език „кукиа ке зелйа”, т.е., „бакла и зеле“. Не след дълго обаче Йоан изучил елинския език и надминал в музиката всички свои връстници. Удивен от неговото наистина прекрасно пеене, византийският император много го обикнал и го убеждавал да се ожени.
Отшелник
Но желаейки да се откъсне от светската суета и да служи на Господ в безмълвие, Йоан тайно избягал от двореца и се укрил в светогорския манастир "Свети Атанасий". Според съхранилото се до наши дни предание той се представил за неук пастир и в крайна сметка игуменът му поверил манастирските кози.
Един ден подвизаващ се наблизо монах видял дивно чудо: пеещ пастир и кози, които не пасели, а го гледали, сякаш се радвали на ангелското му пеене. Скоро императорът научил, че любимият му певец се подвизава на Света гора и веднага изпратил хора да го издирят и върнат в двореца. Но Йоан се скрил в една пещера и така им се изплъзнал. Блясъкът на владетелския двор и привилегиите не го блазнили, тъй като душата му копнеела за уединение и молитва. В крайна сметка императорът му простил и го оставил да следва призванието си.
Явление
Един ден, през светата Четиридесетница, в Акатистната събота, той изпял само гласните стихири и канона на Света Богородица. След края на бдението и Акатиста към Божията майка седнал срещу нейната икона, но се почувствал твърде уморен и задрямал. Разбудил го гласът на Богородица, която той чул да казва: „Радвай се, Йоане! Пей и не преставай да ме възпяваш. Аз няма да те оставя!“.
При тези думи Пресветата Дева поставила в ръката му една златна монета и стана невидима.
Според легендата тази жълтица била прикрепена към иконата на Пресвета Богородица, която е наречена Кукузелиса. Оттогава край нея ставали дивни чудеса и знамения.
Композиции
Йоан Кукузел оставя своя диря в музикалното изкуство. Той създава богато орнаментирани композиции с широк тонов обхват - песнопения, надхвърлящи две октави. Тази музика е наречена калофония (от грицкото „калос“ – хубав, добър и „фонае“ - звук, глас).
Известни са 90 негови композиции. Най-прочутата му творба е „Полиелей на българката“. Кукузел е автор на текста и на около 50 църковни химна, съставени в 15-сричкова поетична стъпка. Много от тях напомнят български народни напеви.
Ръкописи на създадените от него песнопения се съхраняват в библиотеките в Цариград, Солун, Атина, Атон, Ватикана, Париж и Виена.
Света Ефросиния 38 г. крие пола си
На 25 септември Църквата почита паметта на Светата преподобна Ефросиния Александрийска. Тя била умна и много красива девойка от Александрия, дъщеря на знатни християни. По време на храмовия празник на един манастир край града, на който бащата на девойката редовно давал помощи, Ефросиния склонила един старец йеромонах да я направи послушница. За да постъпи там обаче, се престорила на мъж.
Света Ефросиния живяла 38 години, предрешена като мъж.
Облечена в дрехи на монах, Ефросиния се явила в Теодосиевата обител и се представила като евнух Смарагд, който служи при царя. Девицата заживяла сама в една килия, където 38 години прекарала в пост, молитви и пълна отдаденост на Бога. Едва три дни преди смъртта тайната на девицата Ефросиния станала достояние на цялото монашеско братство. Преподобна Ефросиния умряла в прегръдките на своя престарял баща през 445 г.
