- Доцент Нушев, новината за регистрацията на старостилната църква предизвика вълна от коментари в държавата. Но нека първо обясним на читателите как се е стигнало до проблема с двата календара.
- В Православната църква са в употреба два календарни стила – Юлиански календар, наречен „стар стил“, и поправен Юлиански календар – наричан „нов стил“. До 1968 година в Българската православна църква е бил в богослужебна употреба старият календарен стил, а след това с решение на патриарх Кирил и Светия синод е въведен коригираният, или поправен новоюлиански календар, наричан популярно „нов стил“. Той уеднаквява летоброенето в Църквата с гражданския календар, въведен България през 1916 г., по време на Първата световна война. Така до 1968 година църквата и държавата са се ръководели по тези два различни календара – Юлиански за църковните празници и новия – Грегориански календар, за светските нужди. През 1923 година Вселенската патриаршия предприема инициатива за въвеждане на новия календарен стил. Той е въведен в Гърция, но веднага започват протести и движение за запазване на стария календар. Част от духовниците се отделят и образуват своеобразен разкол, който е наречен старокалендарски разкол. Те отхвърлят църковната власт и послушанието си към Вселенската патриаршия и се обособяват като общност.
- А каква е историята на старостилната църква в България?
- В България след 1917 г. се установяват руски емигрантски общности, които се обособяват в отделна Руска задгранична църква под духовното ръководство на архиепископ Серафим Соболев (канонизиран през 2016 г. като св. Серафим Софийски Чудотворец – б.р.). Те се отнасят с недоверие към Московската патриаршия, като я обвиняват в „сергианство“ – разбирането за подчинение на Православната църква на комунистическата власт. След Втората световна война архиепископ Серафим все пак преминава към юрисдикцията на Московската патриаршия и застъпва тезата, че трябва да се защитава православието - да не се участва в икуменическото движение. Тогава някои представители на руската емиграция в България и български духовници се групират около Княжевския девически манастир в София.
Княжевският манастир Покров Богородичен е крепостта на старостилиците.
И когато през 1968 година БПЦ въвежда новоюлианския календар, те се отделят от каноничната йерархия и продължават да се придържат към „стария стил“. Така до 1993 г. тази общност е обособена група, която се намира под снизходителното и пастирско благоволение на българските патриарси, които им позволяват да служат по стария календарен стил. Но през 1993 г., след кончината на един от учениците на владика Серафим Соболев – архимандрит Серафим Алексиев, тя преминава към гръцките старокалендарни групи и се свързва със „Синодът на противостоящите“ с център манастир „Св. св. Кирик и Юлита“. Те ръкополагат един от учениците на архимандрит Серафим Алексиев за „епископ“ и така от този момент старостилната общност се нарича „Българска православна старостилна църква“. Монахините от Княжевския манастир преминават към новия епископ Фотий (Сиромахов), който създава Триадицка митрополия в България, която е приета за „автокефална“ от гръцката старокалендарна йерархия. Сега тази общност получи решение на своето заявление за вписване в регистъра на вероизповеданията като юридическо лице.
- Колко привърженици има в момента тази църква?
- Старостилната общност твърди, че има около 20 храма в различни населени места и около 1000 вярващи. Други посочват няколко хиляди вярващи като паство, но успоредно с тази старостилна общност в България през годините са проникнали и представители на други гръцки старокалендарни групи, които се наричат „истинно православни“ или катакомбни групи. Някои известни от времето на прехода лица като Христофор Събев или светската личност Дим Дуков също бяха представители на различни руски или гръцки старокалендарни групи. Към друга общност от старостилни вярващи принадлежи и Копиловският манастир, който е създаден от архимандрит Касиан, който напоследък също се представя за епископ.
- Освен календара има ли други, по-сериозни отличия при изповядването на вярата от старостилиците?
- Привържениците към стария календар издигат този църковен стар стил като нещо свещено и едва ли не определящо за православието. И независимо че има поместни църкви по нов стил и по стар стил, които са в пълно канонично и евхаристийно общение, те обвиняват поместните църкви, приели новия календар, че са отстъпили от чистотата и истината на православието. Старостилците налагат разбирането, че новият календарен стил е въведен под влияние на икуменизма и римокатолицизма, защото той възприема корекции в летоброенето според западния Грегориански календар. Но в Православната църква Грегорианският календар е въведен само за неподвижните празници, а за Пасхалния кръг на подвижните празници е запазена древната традиция. Така че поместните православни църкви, които се движат в богослужебния си живот по новоюлианския календар, са в пълно единство с Вселенското православие и с църквите, придържащи се към стария стил при празнуване на Възкресение Христово и свързаните с него празници. Защото не става въпрос за разлика в догматиката, а за чисто литургична практика и богослужебни традиции, които в православието са многообразни. За старостилиците обаче календарът е преминал на доктринално ниво като нещо, което определя православната идентичност и се свързва с традицията на Църквата, като му се придава характер, който става причина за разделения и отпадане в разкол от каноничните поместни църкви.
- Как обаче стои въпросът чисто юридически?
- Конституцията визира само „източното православие“ като традиционно вероизповедание в Република България (чл. 13, ал. 3). Там не се указва религиозна институция или вероизповедание като Църква. Но Законът за вероизповеданията в чл. 10 уточнява че Българската православна църква под името Българска патриаршия е религиозната институция. По този начин в тези два нормативни акта – конституцията и Закона за вероизповеданията, се уточнява тази връзка между Църквата и традиционното вероизповедание. До 2002 година имаше някои решения на Конституционния съд, които уточняваха и изясняваха отношението между тези легални понятия и техните дефиниции – „вероизповедание“, „религиозна общност“, „религиозна институция“ и така се търсеше решение за регулиране на проблемите, свързани с разкола. След влизане в сила на Закона за вероизповеданията и уточняване на ролята на БПЦ като религиозна институция на православното вероизповедание, последва ангажиране и на Европейския съд по правата на човека от представители на „алтернативния синод“ въз основа на неговата съдебна регистрация като Софийски митрополит, и както и едно съдебно решение, че в рамките на традиционното вероизповедание може да има различни религиозни институции. Видно е, че с регистрацията на старостилната общност, която се възползва от тези решения, на дневен ред е уточняване на правата на БПЦ като религиозна институция като единствен представител на традиционното по конституция вероизповедание в страната.
- Конституционният съд ли ще трябва да си каже последната дума?
- Един от начините е да се потърси тълкувание от Конституционния съд дали под „традиционно изповедание“ в конституцията се разбира само едно вероизповедание като религиозна институция, или може да има повече от една религиозни институции в рамките на това вероизповедание. Решенията на Европейския съд и на ВКС за допускане на регистрация на още една религиозна институция като представител на традиционното вероизповедание показва тази неяснота или необходимост от допълнително уточняване и прецизиране на нормативните актове и яснота за тяхното приложение. Затова и направените законодателни предложения и внесените два проекта за изменение и допълнение на Закона на вероизповеданията са насочени към тази цел, а именно да се изясни въпросът за представителството на източното православие и допустимостта да се дублира наименованието „Българска православна църква“ от повече от едно вероизповедание при съдебна регистрация.
- Любителите на конспиративните теории също се разделиха на две. Според едните това е дело на недоброжелателите на патриарх Даниил, зад които стои Вселенският патриарх Вартоломей. Другите, напротив, виждат в това ръката на Путин и по-точно – на руския патриарх Кирил, доколкото РПЦ се придържа към „стария стил“. Според тях Москва прави тов,а защото губи влияние в Светия синод на БПЦ.
- Трудно ми е да коментирам такива конспиративни теории. Като цяло старокалендарците са насочени срещу Московската патриаршия, но същевременно са насочени и срещу Вселенската патриаршия и патриарх Вартоломей, които пък обвиняват в икуменизъм и отстъпки към Ватикана и протестантските вероизповедания. Докато не разберем повече подробности около старостилната общност, не можем да се ориентираме, дали има някакви външни геополитически влияния или някакви опити за вмешателство и деструктивни въздействия в живота на православната общност в България. Старокалендарците са доста активни и имат за цел да върнат в църковна употреба в Българската патриаршия стария календарен стил. Затова те се внедряват и в паството на новостилните поместни православни църкви и се опитват да влияят върху монаси и свещеници и най-вече върху някои архиереи като се надяват да повлияят за синодални решения за връщане на стария стил в Българската патриаршия.
Вселенският патриарх Вартоломей убеждава папа Франциск за датата на Великден.
Те създават свои митове за новия календар и сакрализират стария календарен стил като се стремят да привличат повече съмишленици, да пишат подписки до Светия синод и да разпространяват своите виждания. Досега са получавали отстъпки и снизхождение от Българските патриарси да имат свои енории и манастири за служене по стар стил и така да бъдат общности в Българската патриаршия, за да не изпадат в разкол заради календара. Но виждаме че това не ги удовлетворява. От Княжевския манастир като такъв духовен център те преминават към старокалендарен разкол с център и седалище в новия им храм в столичния кв. „Бъкстон“ и претенция за поместна църковна организация със своя паралелна йерархия. Всичко това се случва в нарушение на каноните и правилата на Църквата и виждаме, че Българската патриаршия отново призовава да се завърнат към канонично общение в спасителния кораб на Църквата.
- Като говорим за църковните календари не може да не споменем за активната кампания, която водят Вселенският патриарх Вартоломей и папа Франциск относно уеднаквяване на датата на Великден за православни и католици. Коментира се, че това ще бъде предложено по време на честването на 1700-годишнината от Първия Никейски събор през тази година. Възможно ли е това не само да помрачи юбилея, но и да задълбочи разногласията в православния свят?
- През настоящата 2025 година ние ще отбележим както годишнината от Първия Никейски събор от 325 година, така и поредната възможност да се отбележи Християнската Пасха заедно. Това ще доведе до общо свидетелство за Христос и християнската вяра. Но и ще засили и пропагандата на старокалендарците и крайните зилоти. Търсенето на някаква идентичност чрез календара води до изолация и капсулиране, до схизми и разделения, до разколи и суеверия, взаимни обвинения в ереси и враждебност, които подменят Христовата истина и Евангелската любов между хората. А самата идея за датата на Великден се обсъжда още от началото на 60-те години на миналия век от двете църкви. Явно нещата се придвижват към практическо решение, защото всъщност папа Франциск предлага западните християни да приемат православната пасхалия.
Константин Събчев
