Н а 7 юли Православната църква у нас отбелязва Деня на всички български светии. Това е най-новият подвижен празник в църковния календар, който се отбелязва в Първата неделя след Петдесетница. Този ден е установен преди точно 70 години и е посветен и на тези светци, чиито имена днес не знаем. Измолва се молитвеното им застъпничество и благословение над целия български народ. Имен ден днес празнуват: Асен, Асенка, Аспарух, Ася, Десислава, Десислав, Десина, Крум, Камен, Камена, Кремена, Панайот, Румен, Румяна, Чавдар.
Амнезия
Прави впечатление, че почитта в православието към българските светии и по-точно към мъчениците му стига само до турското робство, като свещеници, паднали жертви на комунизма, се неглижират. А те са там и чакат своя ред за канонизация. Приживе монахинята писател Валентина Друмева бе издирила 635 свещеномъченици. 103-ма от тях са били убити след 9 септември 1944 г. като врагове без вина.
„Бяха години на страшна заблуда, нанесена бе дълбока рана не само на църквата, ала и на душите на хората. Изключително ме впечатли отец Лука от Панагюрище – много просветен духовник. Убит жестоко от младежи, на които писал двойки по вероучение. Този, който наредил екзекуцията, се самоубил, толкова го мъчела съвестта, най-строгият съдник. Много свещеници са пострадали заради вярата си в пловдивския затвор. Един екзекутор ми казва: Не мога да спя, сънувам кръвта на свещеника по ръцете си. Друг палач пък трепери и по цял ден обикаля църквата – само там намира временен покой от ада в душата си“, споделяше Друмева.
Епохи
А по своята природа християнството е универсално и е предназначено за всички хора от всички епохи, казват светите отци. В този дух са и словата на апостол Павел „в Христа няма юдеин, ни елин, няма роб, ни свободен, няма мъжки пол, ни женски“ (Гал. 3:28). Идеята е, че Христовата църква е единна и неделима. От средновековието са се създали поместни православни църкви като Българската, Румънската, Сръбската, Руската, Еладската (Гръцката) Грузинската и още много други със свои светии. На тях се гледа като на клоните на едно вечнозелено дърво, насадено от самия Бог. Това го признава и Римокатолическата църква - местни светци и мъченици има във всички страни с католическо вероизповедание и всички те са признати и канонизирани от Ватикана.
Начало
Именно затова през 1954 година Св. синод на Българската православна църква (БПЦ) постановява Първата неделя след Неделя на Петдесетница да бъде обявена за ден на Всички български светии. Тогава патриарх Кирил (1953-1971) отслужва литургия за празника в столичния храм "Свети Седмочисленици". Това всъщност е първата голяма инициатива на БПЦ, която възстановява своето патриаршеско достойнство само една година по-рано – на 10 май 1953 г. Оттогава Денят на всички български светии има постоянно място в българския църковен календар.
Легион
Канонизираните за светци българи са 104. Дванадесет от тях са патриарси или епископи, сред които Йоаким Търновски, Теодосий Търновски, Евтимий, Киприан, Цамблак, Ефрем Печки. Владетелите са четирима - княз Боян-Енравота, Борис-Михаил Покръстител, цар Петър I и княз Йоан-Владимир Български. Последният еднакво е почитан и от Сръбската и Албанската православна църква. Към тях се добавят трима войни – Ангел, Михаил и Николай, и още 87 мъченици. Всички те са причислени към лика на светците преди Освобождението. След това - от 1878 чак до 1962 - няма канонизиран български светия. Тогава Светият синод провъзгласява за светец на нашата църква преподобния Паисий Хилендарски по случай 200-годишнината от написване на „История славянобългарска“. След две години е канонизиран и свети Софроний Врачански по повод 150-годишнината от смъртта му на 23 септември 1813 г.
След демократичните промени под силния натиск на местната общественост и със застъпничеството на съответните митрополити (Ловчански Гавриил и Пловдивски Николай) бяха извършени две групови канонизации на мъчениците от Априлското въстание през 1876.
Новоселски
На 3 април 2011 г. на тържествена литургия блаженопочившият патрирах Максим провъзгласи канонизацията на Светите Новоселски мъченици. Това са монахини и свещеници, изклани от турците в манастира „Света Троица“ в днешния град Априлци на 9 май 1876 г. Същия ден бяха канонизирани и жертвите на Баташкото клане, чийто брой е неизвестен. Техният ден за прослава е 17 май.
Иконата на Баташките мъченици е изографисана в САЩ.
Свещници и монахини загиват за вярата в Новоселския манастир.
Народът се кланя на пророци и революционери
В календара на БПЦ могат да бъдат вписани още имена, но за това е необходимо специално решение на Синодалната комисия на Светия синод, която преценява дали дадените личности или група отговарят на изискванията за канонизация – святост, чудеса, извършени от тях приживе, след молитва над мощите им или мъченичество. Защото има личности, които са почитани като „народни светци“ и са обект на такава почит от местното население. Такива са Симеон, митрополит Самоковски, обесен от турците през 1737 г., Рада Пловдивска, убита от поробителите в средата на ХІХ век, дякон Левски, чудотворницата монахиня преподобна Стойна (1883 -1933 ), а днес и големият дарител на храмове дядо Добри (1914-2018) от село Байлово. Доста спорен е въпросът с почитта сред народа към пророчицата Баба Ванга, която приживе изгради и черква в Рупите в чест на света Петка.
Все още виси въпросът и с родопските мъченици от XVII век, отказали да приемат исляма, старозагорските мъченици, изклани по време на Руско-турската война през 1877-1878 г., както и тези от Златоград, Смилян и Арда, приели християнството в 1912 г. бивши мюсюлмани, убити при реислямизацията през 1913 –1914 г.
