Х иляди хора от страната и чужбина ще се стекат утре (15 август) към православните храмове на България по случай празника Успение на Пресвета Богородица. Според Светото писание това е денят, в който Божията майка напуска земния живот и отива при сина си. Оттогава тя е ходатай за грешния човек директно пред Божия престол. В деня на особена почит са най-чудотворните икони с нейния образ. Според религиозни гидове в цяла България тези светини са над 100, намиращи се в големи манастири или малки селски параклиси.
Монах
Едни от най-големите тържества ще са в Троянския манастир. По установена многогодишна традиция службите за празника и ден по-рано в навечерието му се оглавяват от българския патриарх. След празничната литургия се извършва и литийното шествие с чудотворната икона на Пресвета Богородица „Троеручица“, която се съхранява в манастира от XVII в.
Шествието тръгва от храма и приключва при параклиса на местността Могилката (на около 500 м от обителта), където според историята Света Богородица е изразила своето желание нейната икона да остане на това място. Там се отслужва водосвет за здраве и всички, които са дошли за празника, имат възможност да се поклонят на иконата. Вярва се, че който я носи по пътя, ще бъде здрав и благословен.
Болести
Св. Богородица Троеручица (Триръка) векове наред е бранила българите от болести, дори от чума и земетресения. През 1837 година тя е извадена срещу заразата, покосила цяла България. На тогавашната Голяма Богородица в манастира се стекли много хора за защита. Игуменът обаче не затворил портите за празника въпреки увещанията на някои, че заразата ще плъзне и тук. Някои останали в манастира, но мнозина – между тях и някои монаси – избягали по колибите наоколо. Игуменът и останалите братя отслужили бдение, св. литургия и за благодарност Св. Богородица ги опазила от болестта, а побегналите в гората измрели. Според летописците в манастира имало хора от Ловеч, Сопот и другаде. Те седели, докато престане чумата, и се завърнали по домовете си с голяма благодарност към Божията майка.
Света гора
Самата икона идва от Света гора. Тя е донесена от атонски монах, тръгнал за родното Влашко. Останал той няколко дни, като местните прииждали отблизо и далеч, за да се поклонят на Богородичния образ. Скоро монахът решил да си тръгне, но всеки път конят му се препъвал на едно и също място и не искал да продължи. Инокът накрая разчел в това знак, че самата Богородица иска иконата й да остане в българските земи. И наистина, след като я оставил, безпроблемно продължил по пътя си. Вярващият народ отблизо и далеч гледал на иконата като на голяма Божия милост към българския народ, дарена в най-тежките години на робството.
Иконата Богородица-Златна ябълка гостува преди дни в град Септември заедно с пловдивския митрополит Николай.
През вековете до наши дни светинята е сътворила множество чудеса, разказват преданията. Едно от най-големите е, че тя изцелява жените от безплодие. За това има много свидетелства. Преди време йеромонах Никифор разказваше, че лично е кръщавал деца, родени, след като майките им се молили пред Света Богородица Троеручица.
Асеновград
Изключително почитано е и чудотворното изображение на Девата, наричано Златната ябълка. То се намира в църквата „Света Богородица – Успение“ в Асеновград. Въпреки че празникът на реликвата бе на 17 април, на Голяма Богородица реално идват много хора за кръщенета на измолени тук деца, споделят служители на храма. Чудотворната икона е истинска загадка. Две експертизи я датират от 1620 година. Няма обаче данни за нейния произход. Издирването на информация от архиви се утежнява от факта, че в началото на XX век населението в района, предимно гръцко, се изселва и взима всичко със себе си. Първото документирано чудо, извършено от Божията майка с неплодна жена, е описано през 1765 г. Уникално изображение на девата се съхранявана в храм „Св. Богородица Благовещение“ в същия град. Счита се, че помага за зачеване и намиране на работа, при очни и нервни заболявания. Светинята е наричана още Рибната Богородица заради аязмото под храма, където плуват златни рибки.
Синята църква
Чудотворно изображение на Божията майка се пази и в Синята църква на Копривщица. Под сребърния обков вярващите открай време пъхат листчета с желания. Едни молят за работа, други за изцеление, трети за семейно щастие. Твърди се, че със застъпничеството на Божията майка мнозина са получили изпълнение на просбите си.
Традиционно на 15 август се освещава курбан по случай храмовия празник на Синята църква в Копривщица.
В двора на манастира се прави курбан, който е атракция на туристите, пристигнали по това време на годината от цял свят, за да разгледат единствения град музей в България.
Умиление
Богородица Елеуса (Умиление) е друга икона, към която ще се стекат много поклонници в четвъртък в Бачковския манастир. Легендата гласи, че благодатното изображение е едно от 20-те в света, за които самата Пресвета Богородица е позирала. Най-вероятно ликът й е дело на евангелиста св. Лука, изографисал и първообраза на Христос. Реликвата е подарена на манастира от двама грузински монаси – Атанасий и Октамир, през 1311 г. През 1819 г. Богородица с Младенеца е обкована в сребърна ризница. Поверието гласи, че в началото тя била поставена при олтара на манастирската църква. Една нощ обаче иконата сама се преместила до входа. В съня на един от монасите Девата обяснила, че така ще вижда по-ясно кои посетители на храма влизат с чисти сърца.
Чудотворната икона в Бачковския манастир дарява здраве от векове.
Миряни разказват как са виждали иконата да се движи в цял ръст. Веднъж това се случило в присъствието и на дякон Михаил. Последният всъщност разказва за много изцеления, в това число и на раково болни хора. Изумителен е случаят на Елена Попова, която възкръснала от моргата на смолянската болница. След възстановяването си жената отива в Бачковския манастир и разказва, че малко преди да се върне към живота, й се присънило сякаш била в двора на манастира. Интересно е, че това не е единичен случай. Навремето Йорданка Латева от Хасково разказва подобно свидетелство. По думите й като дете умряла, но Дева Мария я върнала към живота от комата. Оттогава Йорданка започнала да вижда наяве Светата Дева на всеки 15 август.
Чудотворни икони на Божията майка се пазят още в Пазарджик (Говорещата Богородица или Пазарджишка), в столичните храмове „Св. св. Кирил и Методий“ (Буховската Богородица), „Св. Александър Невски“ („Достойно ест“ ), „Света Неделя“ („Радост на всички скърбящи“), в Рилския манастир (Богородица Осеновица) и на още много места в българската земя.
Апостол Тома отваря гробницата й в Мелник
Според преданието на 15 август (по нов стил) Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот (Успение) и отива при сина си. Три дни преди това архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него, удостоена с голяма власт над света и вечно щастие. Самата кончина става съвсем леко и затова е наричана „успение“, т.е. смърт, подобна на заспиване и сън. Според преданието апостолите се събират от местата, където проповядват тогава, за да се простят с Богородица и да я погребат в Йерусалим. Само прословутият със скептицизма си апостол Тома закъснява и се появява три дни след погребението. Всъщност за това е имало основателна причина - дошъл е чак от Индия. Той отмества камъка на гробницата, но тя се оказва празна. Така се разбира, че Богородица е възкръснала в плът на небето. Този сюжет е изобразен върху една чудотворна икона, наречена „Св. Пояс“ („Поясът на Богородица“), която се пази в Мелник, разказа реставраторът й Гергана Ликина. Апостолът, искайки да се поклони на Божията майка за последно, отмества камъка на гробницата и вижда, че само повивките стоят, а тя е възкръснала. Тогава, за да ги утеши, че не ги е оставила, Богородица пуска чудотворния си пояс. На платното може да се види още изографисан архангел Михаил, който е с маслиново клонче от рая.
Чудотворната икона от Мелник Св. Пояс.
Иконата е намерена в една пещера, където са се подвизавали отшелници. Преди 160 лета земеделската година не е била добра и посевите масово умирали. Тогава по препоръка на църковни отци иконата е взета от петричките стопани и е направено шествие по нивите. Тогава се случило чудо и морът по посевите отминал.
Чудотворна икона се пази и в близкия Роженски манастир. Тя е копие на прочутата в целия християнски свят Иверска Богородица, която се пази в Света гора. В света на иконографията българската светиня обаче е уникална с това, че за разлика от останалите копия на Иверската икона това е направено от светено желязо, а вътре е обкръжено от десет малки композиции, представящи събитията от историята на светинята и нейните чудеса на излекуване.
Любомир Старидолски
