Н а 28 октомври Българската и Румънската православни църкви за трети път ще честват заедно паметта на Света Теофана (Теодора), Царица Българска. Тя бе канонизирана съвсем наскоро (на 21 май 2022 г.) и от Букурещ с името Света Теофана Басараб.
Иконата на Света Теодора при канонизацията й.
Тържествената литургия тогава беше отслужена от патриарха на Румънската православна църква Даниил, в съслужение с Русенския митрополит Наум, с Видинския митрополит Даниил - днес Български патриарх.
Род
Светата преподобна Теофана е родена в началото на XIV в. Дъщеря е на първия владетел на Влашко Иванку Басараб I (1310-1352 г.) и на съпругата му Маргита. При кръщението й дали името Теодора. Девойката получила православно възпитание (което липсва днес на мнозина млади, а и по-стари българи) в любов към Бога и ближния. През 1322 г. се оженила за Иван Александър, деспот на Ловеч и бъдещ български цар (1331-1371 г.). Родили им се трима синове и една дъщеря: Михаил Асен, Иван Срацимир, Иван Асен и Василиса. Теодора отгледала децата си, като им вдъхнала любов към Бога, молитва, смирение и мъдрост. Така ги подготвяла за висшите длъжности, които щели да заемат по-късно.
Царица Теодора оплаква сина си Иван Асен.
Царицата обаче била подложена на тежко изпитание от различни беди, двама от синовете й загинали във войни с турците – Иван Асен през 1349 г. и Михаил Асен - през 1355 г. Мъката, която почувствала при загубата на децата си, е увековечена в миниатюра в Манасиевата хроника. На нея Теодора е изобразена при опелото на княз Иван Асен като опечалена майка, която оплаква сина си.
Ктитор
Според преданията тя намирала опора в писанията на светите отци. Често ги чела и получавала сила от духовните им подвизи. Теодора основала в Ловеч, после в Търново, а накрая във Видин центрове, в които преписвачи превеждали и пишели богослужебни ръкописи и съчинения за духовния живот. Заедно със своя съпруг цар Иван Александър станала ктитор на манастири и църкви, а други възстановила от разруха и забвение. Така при все, че била заобиколена от шумния живот в двора на българския владетел, мирогледът на Теодора винаги бил насочен към Бога и духовния живот. В онези дни това било известно на всички и затова била наречена благоверната и благочестива царица Теодора.
Драма
През 1355 г. последвало ново изпитание. Тогава цар Иван Александър решил да се раздели с нея, като избрал да вземе за съпруга еврейката Сара. Прогонена от двора, Теодора Басараб избрала монашеския живот. Служила с любов и преданост към Младоженеца Христос в манастир в околностите на крепостта Търново. При приемането на монашество тя получава името на Светата императрица Теофана Цариградска, чиито свети мощи тогава се намирали Старопрестолния град.
Сборник
През 1356 г. преподобната последвала сина си Иван Срацимир, на когото било поверено управлението на Видинското царство. Там преподобната станала добра съветница за съпругата на Иван Срацимир, Анна, нейна племенница от басарабския род. Продължавайки дейността, започнала няколко десетилетия по-рано в Ловеч, Теофана Басараб, подкрепена от Анна, превръща Видин в най-важния български културен център на онова време. Забележителен документ на Видинската книжовна школа е Бдинският сборник, който се състои от 16 жития само на жени светици.
Мощи
Съгласно преданието Света Теофана се подвизавала през последните години от живота си в Алботинския манастир, издълбан в скалите западно от Видин. Тя се упокоила в Господ в напреднала възраст. Била погребана в скалната обител. Поради приближаващата опасност от турското нашествие през 1394 г. тя е била ексхумирана по нареждане на тогавашния Видински митрополит Йоасаф, за да се укрият тленните й останки на по-сигурно място. По време на ексхумацията те били открити неразложени и излъчвали благовонна миризма. За съжаление по-нататъшната им съдба и до днес остава неизвестна.
Юдеи затриха Свети Арета
На 24 октомври всички Христови църкви честват паметта на един слабопознат мъченик Свети Арета. За него се знае, че е живял по времето на император Юстин (518-527) в града Негран в Озиритската страна, или Саба - днешен Йемен. Жителите там били араби християни, но властта била в ръцете на приелите юдаизма техни сънародници. Царят на омиритските евреи Дху Нувас (Дунуван в гръцките текстове), разбит от благочестивия етиопски цар Елезвой, решил да отмъсти за това на християните в своите владения.
Свети Арета е обезглавен заедно с жена си и още 240 християни.
С тая цел нападнал християнския град Негран, храбро защищаван от жителите си. Като не могъл със сила да го превземе, послужил си с измама – ако бъде доброволно пуснат, никой нямало да пострада. Но като влязъл в града, той изловил най-първите християни, начело с Арета, управител на града. Юдействащият цар поискал от тях да се откажат от вярата си, да похулят Исус, да покажат презрение към Светия кръст и да приемат юдаизма. Всички единодушно заявили, че не могат да се отрекат от вярата, в която са кръстени. Арета с жена си Рума и още 240 християни бил предаден на страшни изтезания. След като никакви мъки не разклатили вярата им, по заповед на царя били обезглавени.
