С вети Георги Софийски Нови още чака своя първи храм в България. Той трябваше вече да се вдига на бул. „Г.М. Димитров“ срещу Националната следствена служба. Но инициативата и готовия проект общинските власти забатачиха през годините. Тези дни миряни обаче забелязаха интересно съвпадение. Отреденият имот от общината в район „Столичен“ е 511 кв. метра. А тази година се навършват 509 г от кончината на мъченика на 11 февруари през 1515. Дали това съвпадение значи, че сме близо до вдигането на църквата, остава да видим.
Избор
Отец Стилиян Табаков, който е в църковното настоятелство на неосъществения храм, обясни, че избраното място в близост до Студентския град има някаква връзка с житието на светията. „В ония години това даже не е било в столицата. Георги е изгорен някъде, където сега се намира площад „Македония“.
Отец Стилиян Табаков
Така че връзката на мъченика с район „Студентски“ не е мястото на екзекуцията му, а по-скоро неговата възраст (18 г). Когато загива за Христа, той е бил на възрастта на нашите студенти“, разясни протойерей Стилиян.
Житие
Първото житие на мъченика пише неговият съвременник поп Пейо. Георги е роден през 1497 г. в Кратово (днес Северна Македония), в благочестиво християнското семейство. Родителите му Димитър и Сара починали рано.
След като получил грамотност и станал изкусен майстор златар, младежът потърсил реализация и препитание в София. Намерил подслон в дома на поп Пейо и започнал да упражнява занаята си. Физическата красота и необикновеното майсторство на Георги впечатляват турците, които в един момент се опитват да го помохамеданчат.
Провокации
Привидно като клиент, а всъщност за да провокира младия българин, при него дошъл някакъв образован турчин. Той въвлякъл Георги в разговор по въпросите на вярата, но младият златар усетил накъде вървят нещата и го заставил да млъкне. Тогава турчинът съобщил на онези, които го пратили, че Георги е опасен за исляма и насила трябва да бъде потурчен. Кадията извикал Георги - също под предлог, че иска да му даде някаква поръчка, и отново умишлено предизвикал спор за вярата. Отговорите на Георги, който смело защитавал християнството, озлобили присъстващите мюсюлмани. По тяхно настояване властите го хвърлили в затвора.
Мъченичество
Духовният му наставник поп Пейо го посетил там и му вдъхнал твърдост във вярата. Пред съда Георги се държал достойно и кадията в крайна сметка го намерил за невинен. Разярените мюсюлмани обаче търсели отмъщение. Те самоволно завлекли Георги на мегдана и хвърлили 18-годишния младеж в горяща клада. Когато той започнал да се моли, един го ударил с дърво в главата и го повалил мъртъв в пламъците.
Това станало на 11 февруари 1515 г. Смелото поведение в съда, жестоките изтезания и героичната гибел на младия българин разтърсили християнското население в града.
През нощта на смъртта му благочестиви християни го отнесли и погребали в митрополитската църква "Света Марина" .Тя се е намирала в двора на днешната Софийска митрополия и е била разрушена от земетресение през 1585 г. (На Стефановден през 2003 г., блаженопочившия патриарх Максим освети основния камък на нов храм със същото име, който бе завършен и осветен през 2009 г ).
Гроб
През първата половина на XVI век мощите на Георги Софийски Нови са били извадени от гроба и пренасяни в градските църкви. В началото на миналия век сандъче с мощите на Свети Георги Софийски Нови се е пазело в ротондата “Свети Георги“, в която се служело само на 11 февруари. На този ден хората вярвали, че кръвта на светеца излиза по стените на Ротондата и по улиците, през които го водели, за да го изгорят. От червеникавата пръст софиянки събирали за здраве. Днес малка част от мощите на светеца се съхранява в Драгалевския манастир “Света Богородица” край София.
Само 14 години след смъртта на мъченика в далечен Новгород било сложено началото на църковното почитание към него, откъдето то се разпространило по цяла Русия.
Отец Стилиян сподели, че е бил изненадан да научи, че в Украйна има параклис в чест на нашия светия. Наскоро един мирянин го потърсил и го попитал къде в България има негови мощи. Духовникът го упътил към Драгалевския манастир.
Обесили Зоя за косите
На 13 февруари се чества денят на две светици - Фотина и Зоя (Живка).
Зоя произхождала от знатно семейство и била омъжена за Никострат - висш съдебен римски чиновник по времето на императора Диоклетиан, който жестоко преследвал християните. Тя особено почитала Свети апостол Петър и се молила на неговия гроб, където и била арестувана. Приела мъченическа смърт, като била обесена за косите си, а после изгорена на клада. Мощите й се пазят в базиликата „Санта-Праседе“ в Рим.
Страданията на Света Зоя. Португалска икона от XVIII век.
Света Фотина е самарянката, с която Спасителят беседвал при Иакововия кладенец (Йоан, 4:4-42). По времето на император Нерон тя намира душеспасителна гибел.
Идния вторник имен ден празнуват Зоя, Живка и Светльо, Светла, както и Евлоги, Евлогия в чест на Св. Евлогий, архиеп. Александрийски.
