Н а 17 юли светата ни църква почита празника на света великомъченица Марина. Тя е канонизирана за светица от папа Геласий I през 494 г. Католическата църква тачи паметта й на 20 юли.
Житие
Света Марина била родена през 289 г. в Антиохия и била дъщеря на езически жрец. Била възпитана от баща си в идолопоклонничество, но Бог й дал да узнае истината и я призовал при себе си. Марина много желаела да получи свето кръщение, но нямало свещеник нито в града, нито в околностите, който да извърши тайнството.
По това време римският император Диоклетиан жестоко преследвал християните. Много от тях се криели в пустините и планините. Други обаче оставали в градовете и като се правели на на просяци, се стараели да проповядват и разпространяват словото Божие. От един такъв християнин 12-годишната Марина за пръв път чула за Господ Иисус Христос.
Света Марина не се поддава на изкушенията на Сатаната.
Пръв неин гонител станал самият й баща. Той бил ревностен поклонник на идолите и когато узнал, че дъщеря му вярва в Христа, намразил я и започнал да се отнася с нея много жестоко. Въпреки това тя продължила да изповядва Божието име. После тя срещнала управителя на източните провинции Олимврий и смело му изповядала вярата си, заради което била подложена на ужасни изтезания. Молитвите й към Бог да я удостои да мине през водата на кръщението навели Олимврий на мисълта да я удави. Донесли грамадна каца с вода и хвърлили в нея вързаната девойка. Тя започнала да се моли на Господа да й развърже веригите, а водата да бъде желаното от нея свето кръщение и възраждане за вечен живот. Едва свършила молитвата, оковите се разкъсали и неизказана светлина огряла Марина. Мъченицата стояла във водата и пеела хвалебствена песен. След това била осъдена на смърт. Това станало на 17 юли 304 г. В България култът към света Марина се свързва преди всичко със здравето и лечебните води. Затова на нея са посветени множество аязма. Такова е и Марининото изворче до село Ботево, намиращо се по средата на пътя между Добрич и Варна. За него има много предания.
Изгубена
Едно от тях гласи, че възрастни хора от селото решават да пътуват до Добрич и обещават на 12-годишната си внучка Марина, че ще я вземат на следващия ден със себе си. На сутринта обаче решават да не я будят и тръгват без нея с кервана. След като Марина се събужда и вижда, че са я оставили, тръгва сама да ги настигне. Пътят минава през гориста местност и тя се загубва. Изморена, стига до един бистър и много студен кладенец, от който пие вода и там намира смъртта си. Бабата и дядото потърсили детето и го открили в бистрия извор.
Света Маргарита като пастирка. Картина от Франциско де Зурбаран, 1631 г.
Там направили надгробен кръст и написали, че на това място почива 12-годишната Марина. Оттогава започнали да наричат извора Маринино кладенче. Хората започнали да се събират там на празника на света Марина и негласно я обявили за своя небесна покровителка.
Свидетелство
Другата версия, която изглежда по- вероятна, гласи, че местността принадлежала на турски бей, който решил да построи своя сарай. Работата започнала, но при разчистване на мястото бил намерен каменен кръст с надпис „Св. Марина“. Тогава турчинът продал цялата местност на дядо Лечо от село Ботево, който от своя страна я подарил на бъдещия манастир. През 1882 г. църковното настоятелство решава да построи параклис и две къпални – мъжка и женска, с лековитата вода от извора. Направени са и две чешми, едната от които е със шестоъгълна форма и 12 чучура. Всичко е построено със средства, дарени от жителите на областта.
Събор
За празника на света Марина – 17 юли, в местността ставал един от най-големите събори в Добруджа. Празникът продължавал три дни, като започвал с църковен водосвет и продължавал с песни, хора и народно веселие. До 1944 г. там организирали един от най-големите пазари в Добруджа, на който се събирали гости от Североизточна България. За търговците бил направен дървен навес, дълъг цели 150 м. Устройвали се люлки, колела и всякакви атракции за малки и големи. Идвали са циркови артисти, жонгльори, хора, които са ходели на кокили, и въобще всякакви забавления, каквито са съществували тогава.
Водата от Марининото изворче до Ботево лекува бъбреци и безплодие.
След 1944 г. съборът бил прекратен, а достъпът до Марининото кладенче забранен. Но хората от село Ботево не забравили своя празник. Те продължили да се събират там, за да измолват плодородие, здраве и небесна закрила от светицата. След демократичните промени в страната ни традицията се възстановява.
Друговерец
Друго голямо аязмо и манастир на светицата е край този край село Каран Върбовка, община Две могили. И за тази християнска обител съществува предание, че е основана по време на Второто българско царство и разрушена от османските завоеватели.
Опашка пред манастирската църква в Каран Върбовка на 17 юли.
Но дори и тогава паметта за съществуването на манастира се съхранила като устно предание сред местното население. Преданието разказвало, че в горещ юлски ден, по време на жътва, собственикът на нивата – турчин, оставил сляпото си дванадесетгодишно момченце да спи в единия край на нивата, а той отишъл да работи. Детето се пробудило и тръгнало да търси баща си. Тичайки, то стъпило във вода. Пило от нея, умило лицето си и прогледнало. Баща му зарязал нивата, грабнал го и изтичал до близкото селище да сподели радостта си и да попита жителите му какъв християнски празник честват и кой е светецът, който прави чудеса с тази вода? Отговорил стар свещеник, че тук се е славило името на света великомъченица Марина и че там е нейното аязмо, а денят е 17 юли. Мюсюлманинът подарил нивата с аязмото със заръка, като идват там болни, да има място за настаняване.
Днес до аязмото има манастир, а на храмовия му празник дворът на църквата се препълва с хора. Те идват с пластмасови туби, пълнят ги с вярата, че точно на този ден тя е лековита. Доказано е, че лекува очни и бъбречни болести, помага и на бездетните жени.
Мистерии
Светицата е много популярна в цяла България, но най-мистериозните нейни места се намират в Странджа. В този край тя има образ, нямащ нищо общо с този на християнската мъченица. Странджанската света Марина е „висия“ - покровителка на змиите. През пролетта пуска малките по земята, а страшните държи заключени в пещера. Тя е и „вергина“ - помага на момичетата в предбрачна възраст, покровителства родилките и помага на бездетните жени да заченат. За целта те трябвало да преспят на свещеното й място.
Бикът
Най-известното светилище в Странджа е Сливаровското. Една легенда разказва, че било открито от пастир на стадо крави. Сред стадото имало сляп бик. Той поровил с глава в свещения извор и прогледнал. Така хората разбрали, че това е лековитото аязмо и веднага го свързали с древната богиня майка, чиито черти откриваме в образа на християнската света Марина.
В ниското
В Странджа все още денят на светицата се почита по стар стил - на 30 юли. В навечерието на празника й поклонниците правили трапези. Болните преспивали до пещерата й с надежда за изцеление или за сън, в който светицата да им даде знак какво да направят, за да оздравеят.
В тези легенди е съхранена древната вяра, че преспиването в пещера е символична смърт и ново раждане. В Сливаровската пещера светилище водата капе от стените. Затова хората вярват, че точно такава вода има тайнствен лечебен ефект, защото е със свещен произход.
Болните оставят в Сливаровската пещера икони и фигурки на засегнатите органи.
Поклонниците отивали при светицата окъпани, облечени в най-новите си дрехи. Пиели и се умивали, правели жертвоприношения, оставяли вотиви - умалени изображения на болния орган. А край аязмото болните закачали дрехите си или части от тях. Закачането на дрехи на такива свещени места също има древен произход, защото се подхранва от вярата, че оставена да виси в нищото, болестта е преборена. Свещените комплекси в Странджа се намирали най-често в дол, който се достига след задължително слизане надолу.
Папа Павел VI я изхвърля от календара
Според западните изследователи на църковната книжнина легендата за света Марина е апокрифна. Тя става особено популярна на Запад след кръстоносните походи под името Маргарита. На Изток обаче се пазят много свидетелства за нейните мощи. В Александрийския синаксарий от Микеле, който се използва от Коптската църква, се съобщава, че тялото на светицата се е пазело в Константинопол в църквата „Дева Мария Бахара“. Според архимандрит Сергий едната ръка на светицата се съхранява в манастира Ватопед на полуостров Атон.
Частица от мощите на мъченицата се пазят в едноимената църква в Пловдив.
Запазено е и легендарно сведение, че мощи на светицата са били съхранявани в манастир близо до село Ленге, област Мокра, в Албания. Повечето от предполагаемите мощи на светицата са пренесени от Византия в Сан Пиетро дела Вале през 908 г., а оттам през 1145 г. в катедралата „Монтефалконе“ в Тоскана. Дожът на Венеция Пиетро Дзиани в 1213 г. получава част от мощите и я отнася в града. В България частица от мощите се съхранява в Пловдив в храма „Света Марина“. Света Маргарита/Марина е патрон на много католически църкви във Франция. Един от гласовете, за които Жана д'Арк твърди, че я напътстват, е и този на светицата. Въпреки това през 1969 г. папа Павел VI изважда света Марина от католическия календар поради съмнението, че тя никога не е съществувала.
На нейния ден палят жив огън
Денят на света Марина е последният от Горѐщниците (Горѐшляци, Чу̀реци, Блъ̀съци, Гѐрмановци), празнувани в чест на огъня и главно за предпазване от огън и мълнии. Затова света Марина е наричана Огнената. Според народното вярване Горещниците са трите най-горещите дни в годината. Тези дни имат собствени имена. В Северна България те са съответно Чурлѝга, Пърлѝга и Марина Огнена, а в Южна – Лю̀та, Чуру̀та (Чюру̀ка) и Опалена Мария. В този период се забранява всякаква полска и домашна работа, тъй като се смята, че иначе огън ще изгори къщата или стоката (животните). Вярва се, че нивата, и особено ожънатите снопи, се запалвали от само себе си, тъй като огън слизал от небето под формата на светкавица. Това обяснява и локалните имена Блъсъци и Германовци, тъй като се вярва, че свети Герман е един от повелителите на гърма. Забранява се изнасянето на огън извън къщата. Най-строго се пазят първият и последният горещник. На първия ден вечерта се е изгасял огънят във всички огнища, на втория не се пали никакъв огън, а на третия - Света Марина, всред селото се пали нов огън (жив огън, Божи огън), от който взимат всички стопани и подновяват огъня в своите огнища. Това е свързано с вярването, че на този ден от небето сам пада огън и че света Марина е повелителка на огъня. По тези три дни се гадае какво ще бъде времето през месеците януари, февруари и март. Ако горещникът е много топъл, то и времето през съответния месец ще е меко, ако е по-хладен, предвещава студ и виелици.
