М ощите на светицата Филотея преди 800 години церили от бездетие знатните болярки от средновековната българска столица Царевград. Подобно на нетленните останки и на други светци през времето на Второто българска царство се е смятало, че те не само лекуват определени заболявания на тленната плът, но и покровителстват и предпазват българската държава и столица от вражески нападения. В продължение на близо 200 години мощите на Света Филотея са част от пантеона на светците, чиито мощи са били събрани и са се пазели в търновските средновековни храмове. А след падането на Търновското царство под османско владичество костите на светицата предприемат едно изпълнено с перипетии пътуване из балканските земи, за да намерят най-после вечен покой и убежище по Волята Божия.
Култ
За разлика от Св. Иван Рилски или Св. Петка, Филотея, която църквата чества през декември, не е толкова известна днес сред българския народ извън средите на дълбоковярващите миряни. Благодарение на достигналото до нас нейно житие, написано от Патриарх Евтимий, се знаят доста неща от живота на светицата.
Филотея е родена през XII век в древния град Поливот (Южна Тракия) в Памфилийската област, която в онези години се е намирала на територията на Византия. Родителите й Йоан и Ирина били вярващи люде, но Бог им изпратил изпитанието да не могат да се сдобият с чедо. След дълги молби и дарения на храмовете накрая чудото се случило и Бог ги дарил с дъщеря. При това не каква да е. Като бебе тя не приемала млякото на майка си, а се хранела с Божествения промисъл, пише Патриарх Евтимий. Едва шестгодишна Филотея вече знаела наизуст всички свещени книги и можела да рецитира по памет цялото Писание. Още от малка Филотея сякаш се подготвя усърдно и за бъдещето си в Христа. Тя прекарвала по цели месеци, без да сложи трошица хляб в устата си, хранейки се само с плодове и вода. Когато навършила 14 години според тогавашните традиции Филотея била омъжена за благороднически син. Тя обаче успяла да го убеди, че е избрана да бъде Божия невеста и иска да запази целомъдрието си завинаги. И този достоен мъж приел нейния обет и заживели двамата не като съпрузи, а като брат и сестра, без да се познаят плътски един други. Те живели богоугодно, като раздавали това, което имат на бедните и нуждаещите се. След няколко години обаче мъжът на Филотея напуснал този свят. Останала сама, тя раздала всичко, което имала и се заселила на остров в езеро до родния й град Поливот. Там тя се отдава на груб аскетизъм и по думите на Свети Патриарх Евтимий всяка нощ водела борба с демоните, които се опитвали да я отклонят от християнската вяра.
Дарби
Постепенно сред живеещите в Поливот и района се понася слух, че светицата на острова може да лекува. И към нея започват да се стичат на тълпи болни, страдащи и сакати от близо и далеч. А Филотея не връщала никого. Тя ги приемала и само с молитви и помазване ги избавяла от страданията им.
Колко години е живяла на грешния свят Филотея Поливотска не може да се определи. Не ни помага и нейното житие. Според автора му, когато усетила, че краят й идва, Филотея събира местните духовни лица и им предава своите завети, след което предава Богу дух. След смъртта тялото й е пренесено в църквата „Св. София“. Вярва се, че дори и след земната си кончина, тя продължава да помага на праведните християни.
Изображение на Св. Филотея в българска народна носия от храма в Куртя де Арджеш, Влашко.
Според преданието Филотея помогнала на пленени от агаряни християнски войници на воеводата Навкратий от град Амория да си върнат свободата. По чудотворен начин светицата им свалила веригите от ръцете и краката им, а вратата на тъмницата сама се отворила.
В онези дни праведницата е била на голяма почит. За това през XIII век мощите й са пренесени в българската столица от цар Калоян. По време на шествието саркофагът на светицата излекувал по пътя си десетки болни и страдащи. „При нейното пренасяне Бог показа много и различни изцеления, които е невъзможно подробно да бъдат разказани на вярващите, а само с вяра да ги приемат и да робуват на добродетелта“, пише Патриарх Евтимий.
Пристигане
След пристигането на мощите на светицата в Търново те са положени в църквата „Света Богородица“. Тук престояват близо 200 лета, до края на XIV век. След падането на Търновското царство под османска власт безценните мощи са пренесени във Видин от митрополит Йосаф по поръка на сина на цар Иван Срацимир Константин II Асен. След като през 1396 г. е превзет и Видин, мощите се озовават първо в Сърбия, а след това на север от Дунав, в днешна Румъния. Днес те се съхраняват в храма в град Куртя де Арджеш в историческата област Влашко. Нейна икона има и в централния храм „Успение Богородично“ в столицата Букурещ.
Цар Константин II Асен пренесе мощите й във Видин.
Според известния историк проф. Пламен Павлов светицата е много по-известна днес в нашата северна съседка, отколкото в България. „С пренасяне мощите на Св. Филотея е поставено началото на една нова тенденция на отразяване на женската святост, засилена с пренасяне мощите и на Св Параскева три десетилетия по-късно“, пише проф. Павлов.
Впрочем доста любопитно е, че според влашката биография на Филотея тя е родена в Търново, т.е. тя е българка. Любопитно обаче е, че в румънските икони Света Филотея е рисувана облечена в българска народна носия.
Според проф. Павлов култът към тази светица е един от примерите за „феномена България след България“, отнасящ се до времето, когато българската държава реално не съществува и липсва от политическата карта на Средновековна Европа. А това е още един пример как вярата и кодираните в народната памет български светии са съхранили народа ни през петвековното робство.
Погубена е от бащина ръка
Румънският фолклорен образ на светицата е доста по-различен от официалния, наложен от църквата. Според преданието майката на Филотея умира рано и баща й се жени втори път. Мащехата никак не обича заварената си дъщеря и успява да настрои и родния й баща срещу нея. Един ден в състояние на афект той хвърля по нея брадва, която я улучва смъртоносно. Изплашен, родителят се опитал да вдигне тялото от земята, но то не се помръднало. Било станало тежко като воденичен камък. На място идва местният епископ, който започва да изрежда на глас имена на различни населени места, в които да бъде погребана девойката. Когато произнася името на Куртя де Арджеш мъртвата оживява и се изправя сама. Според изследователите възможно е новият различен прочит на биографията да се е родил именно при престоя на мощите й в България, където нейната история да е била фолклоризирана с цел по-лесното й възприемане от обикновения народ.
Наричали я Темнишка по името на изчезнал храм
Днес църквата, наричана ,,Богородица Темнишка'', в която са се пазели чудотворните мощи на светицата, не съществува. В онази епоха и Филотея става известна като Темнишка по името на храма.
Опашки от поклонници се вият пред мощите на светицата не само на празника й на 7 декември.
Има теория, че изчезналата черква се е намирала в Асенова махала, на левия бряг на река Янтра, на не повече от 50 метра от храма „Св. 40 мъченици“, издигнат също по повелята на цар Калоян. През 1843 г. на това предполагаемо място е издигната нова църква. Тя обаче рухва през 1913 г по време на унищожителното земетресение в района. Десет години по-късно на същото място е построена третата поред църква „Св. Успение Богородично“, която съществува и днес като действащ квартален храм. Интересно е, че жени в района на Търново са кръщавани Филотея в чест на светицата. В Румъния това е доста по-разпространено.
Знамение - ден след празника на светицата: Папа Инокентий коронова цар Калоян
Любопитно съвпадение, но само ден след празника на светицата идва короноването на владетеля, който пренесе мощите й в българската столица. Самият акт от 1204 г. е известен още като Калояновата уния, при което папа Инокентий III и цар Калоян се договарят българският владетел да признае върховенството на католическата църква, срещу което папата да го провъзгласи за крал.
Папските пратеници короноват цар Калоян, сцена от Музея на восъчните фигури в Търново.
На 8 декември 1204 г. кардинал Лъв посещава българската столица Търново и коронова от името на папата Калоян за крал, а архиепископ Василий получава титлата ,,Примас''. На тържествената церемония кардиналът освен короната и скиптъра връчва на българския цар папско писмо за кралско достойнство, знаме с образа на Свети апостол Петър и позволение да сече пари със своя образ.
Обсада
А предисторията гласи, че след бягство от византийски плен и серия от заговори в българския двор Калоян е коронясан за български цар в началото на 1197 г. Още в края на 1199 г. той получава писмо от папа Инокентий III, който се надява да присъедини България към лоното на Римокатолическата църква. По това време българският владетел води и преговори с Византия за признаване на царската му титла. Уверявайки се, че император Алексий III Ангел няма да удовлетвори исканията му, Калоян отговаря на папското писмо след около три години, като настоява за царска корона (а не кралска) и самостоятелна църква. През 1203 г. Калоян настоява пред Рим не само за царска корона, но и за патриаршеска титла на търновския архиепископ.
В плен
През есента на 1204 г. кардинал Лъв потегля за България, но бива задържан от маджарския крал Емерих, който заявява, че ще пропусне кардинала само ако получи областите Белград и Браничево. Папата обаче му припомня, че Калоян ще бъде коронясан не върху чужда, а върху собствена земя, и го заплашва с отлъчване от Църквата, ако не освободи пратеника му.
В крайна сметка кардинал Лъв пристига в Търново, където изпълнява своята мисия. Така и двете страни биват удовлетворени, а папската благословия и коронация придават голям авторитет на българския владетел в цяла Европа.
Полярности
Въпреки че този ход се възприема в историографията като доста далновиден, утвърждаващ суверенитета на държавата ни, православни духовници днес го громят жестоко. Пловдивският митрополит Николай например в своя беседа преди време коментира, че това е голям грях. „На три пъти в българската история някой е решавал да прави уния. Винаги по политически и уж прагматични съображения. Казано по-просто – за изгода. И трите пъти се е свършвало с провал”, припомня владиката. А по повод разделението на Христовата църква на Източна и Западна (заради схизмата от 1054 г.) Николай заключава, че двете ще се обединят, когато Бог поиска това.
През 1235 г. на Всеправославния събор в Лампсак при царуването на Иван Асен II унията с папата е разтурена и Българската църква се завръща в лоното на православието. Папските епископии остават да действат формално като титулярни.
Иван Георгиев
