П о това време на годината (1 февруари) в някои християнски храмове се споменава слабопопулярната у нас мъченица - света Фивия Перпетуа. Католическата църква я чества заедно със слугинята й света Фелицита по-късно на 7 март - деня на тяхната мъченическа смърт. Те загиват за вярата, за радост на тълпата по гладиаторските арени на Римската империя през 203 г.
Кръщението
Фивия е млада знатна римлянка, която живее в края на II, началото на III век в селището Тибурбус Мунус, близо до Картаген (днес в Тунис). Омъжена е и има малък син. Заедно с прислужницата си Фелицита, която очаква дете, брат си Сатур (който вече бил кръстен и помагал на сестра си да влезе в Христовата вяра) и двама приятели – Ревокат и Секунд, Перпетуа събира в дома си група катехумени (кандидати за кръщението). Докато укрепват във вярата, по времето на римския император Септимий Север (193-211) местният прокуратор започва гонения срещу християните. Фивия и приятелите й вече се готвели за Светото кръщение, когато заедно с нейния духовен наставник Сатур са арестувани и отведени в Картаген, където са хвърлени в затвора и подложени на натиск да се отрекат от Христа. По време на това разследване дошъл и бащата на Перпетуа - ревностен езичник, и заедно със съдията започнал да убеждава дъщеря си да се отрече от християнската вяра. Но и неговите увещания отишли напразно. Тогава пуснали временно всички задържани християни под домашен арест. В това време те намерили начин да приемат Светото кръщение.
Тъмницата
След някое време отново ги прибрали в тъмницата, където те ужасно страдали, понеже тъмницата била тясна и претъпкана. В нея едва могло да се диша. Освен това пазачите се отнасяли към тях грубо и жестоко. Всичко това било много трудно за жените, особено за Перпетуа, която имала дете кърмаче, и за Фелицита, която преждевременно родила в затвора. Но християнките с мъченическо търпение понасяли всичко. Перпетуа страдала душевно и от голямата скръб на родителите, и особено на баща си, който я обичал повече от всичките си деца. Старецът падал на колене пред дъщеря си, облян в сълзи целувал ръцете й. А майката само плачела и мълчала, защото навярно била тайна християнка. Сърцето на Перпетуа се късало. Тя плачела, целувала го, но не могла да се съгласи да се отрече от Господа. Освен това понасяла жестоки мъчения. А Господ в милостта си я укрепвал с чудни видения, като обещавал небесни награди на всички страдащи за него.
Присъдата
След публичен процес съдията прочел присъдата: Всички християни се осъждат да бъдат разкъсани от диви зверове в амфитеатъра на празника по случай рождения ден на престолонаследника Гета. Зверовете обаче не се докоснали до осъдените. Тогава Сатур пред войника Пудент предрекъл: „Точно както бе предсказано и се очакваше, досега не ме докосна нито един звяр. Но сега вярвай с цялото си сърце: ето, аз слизам долу и ще загина от едно само ухапване на леопард”. И наистина на арената той попада между челюстите на леопард. Накрая другите християни били посечени с меч. Но понеже палачът бил неопитен и треперел от вълнение, света Перпетуа сама сложила меча му на шията си, за да я екзекутира. Това станало през 203 г.
Перпетуа сразява сатаната
В затвора Перпетуа в поредица от видения съзерцавала небесната слава, която ги очаква. В съня си тя се превръща в мъж, когато сразява египтянина - символ на сатаната. А наяве девойката смело предизвиква военния трибун, който ги инквизира. Първо го запитва защо не им дава възможност да се измият и почистят, след което заявява, че е римска гражданка, и затова е унизително да бъде екзекутирана като жертвоприношение на 7 март - рождения ден на Гета, сина на императора Септимий Север.
Нейният дневник, писан в килията, по-късно става основа за разказа „Страстите на света Перпетуа, Фелицита и пострадалите с тях“ – един от първите подобни документи в историята на ранната християнска църква.
Отец Николай покръсти самураите
На 3 февруари се отбелязва паметта на свети Николай, просветител на Япония, признат за равноапостолен, донесъл и просветил с Божието слово Страната на изгряващото слънце. Роден е през 1836 г. в руското дяконско семейство със светското име Иван. Когато завършва четвърти курс на Духовната академия, неочаквано жизненият му път поема в нова посока. Вижда в университетската стая обява, че се търси свещеник за посолската църква в Токио, и така решава да заеме мястото, но като монах.
На 24 юни 1860 г. е подстриган в монашество с името Николай и отпътува за далечната страна. Там се сблъсква с липса на религиозна толерантност заради антихристиянското законодателство, действащо от далечната 1614 г. Младият свещеник обаче не пада духом. Започва да изучава японския език и култура, посещава будистки и шинтоистки храмове, за да вникне в техния мироглед. Откритостта, добротата и кротостта, които излъчва, побеждават всички трудности. Това му спечелва дори приятели сред будисткото духовенство.
През 1864 г. духовникът покръства в православието първия японец – будисткия жрец Савабе, приел името Павел. На следващата година Христос прегръщат и двамата лекари – Сакай и Уране, кръстени съответно Йоан и Яков. До 1868 г. са покръстени общо 12 японци.
Духовникът умира на 3 февруари 1912 г. На погребението му присъстват десетки хиляди японци. Микадо (японският император) изпраща венец – нещо, което много рядко се случва дори за заслужилите японци.
