П роцедурата за избор на нов Видински митрополит най-сетне е в ход, след като Светият синод гласува листата на така наречените достоизбираеми епископи, борещи се за този пост. От 4 февруари 2018 година той се заемаше от митрополит Даниил. На 30 юни 2024 г. духовникът бе избран за Български патриарх и Софийски митрополит. И така според канона скоро трябваше да оваканти владишкия трон в Дунавската епархия.
Съвместяване
По принуда Негово Светейшество съвместяваше длъжностите в период от 6 месеца, през които управляваше не само Софийска, а и бившата си епархия. Още лятото обаче той беше заявил, че ще проведе избори за свой наследник в предвидения от каноните тримесечен срок. Затова на синодалното заседание от 10 септември патриархът поиска от синода да определи листата, за да се проведе изборът, което теоретично тогава можеше да се осъществи на 29 септември. А с това би се спазило и изискването на чл. 93 от Устава на БПЦ, което гласи: “Овдовяла или овакантена епархия не трябва да остава повече от три месеца без канонически митрополит според църковните правила“.
Епископ Пахимий
Клирици издават, че есента някои митрополити не са били съгласни изборите да тръгнат в края на годината. Според коментарите, владиците са се опасявали от нови брожения, каквито видяхме при вота за Сливенски митрополит от зимата на 2024 г. Според друга версия различните лобита в синода все още не са били готови със своите фаворити за поста. Така или иначе на 10 декември м.г. за наместник на овакантения Видински престол беше избран Врачански митрополит Григорий. Съгласно Устава на БПЦ той трябва да проведе новите епархийски избори.
Според решенията на Св. синод първият им етап на местно ниво ще бъде на 2 февруари. Тогава от 8-те епископи трябва да се изберат двама.
Духовни околии
Съгласно Устава на БПЦ (чл. 101, ал. 1) всяка епархия излъчва по 6 избиратели от всяка от нейните духовни околии. Трима от тях са клирици и трима – миряни. Видинска епархия се състои от 5 духовни околии (Видин, Белоградчик, Берковица, Лом и Кула), или общо 30 души ще имат право на глас. Самият вот е таен, с бюлетина, в която са включени имената от избирателната листа. За избрани се обявяват двамата кандидати, получили гласовете на повече от половината от присъстващите избиратели. А ако никой от кандидатите не получи мнозинството, или такова е получил един от кандидатите, гласуването се повтаря до получаването на изискуемото мнозинство и за двамата. Финалният каноничен избор е насрочен още за следващата неделя (9 февруари) в Синодалната палата в столицата. Там митрополитите с финално гласуване ще определят името на новия видински владика.
Дискусии
Междувременно списъкът с 8-те епископи, допуснати до надпреварата за новия Видински митрополит, провокира доста коментари и дискусии кой би бил най-подходящ. Това са епископите: Мелнишки Герасим (главен секретар на Св. синод), Велички Сионий (игумен на Троянската и Бачковската свети обители , Смолянски Висарион (втори викарий на Пловдивския митрополит), Константийски Михаил (викарий на Ловчанския митрополит), Браницки Пахомий (първи викарий на Софийския митрополит), Главиницки Макарий (викарий на Русенския митрополит), Велбъждки Исаак (втори викарий на Софийския митрополит) и Знеполски Мелетий (ректор на Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски").
Епископ Сионий е бил викарий на митрополит Дометиан.
От тях само двама са с по-сериозен епископски стаж - Велички Сионий (от 2007) и Мелнишки Герасим (от 2016).
Версии
Духовници коментират, че е мъчно да се гадае още отсега кои двама епископи ще предпочетат местните избиратели от Видинска епархия, имащи тежката дума в първия кръг на изборите. От друга страна, много точен често се оказва един католически афоризъм, че „който влиза в конклава като папа, излиза пак като кардинал“. С други думи предварителните сметки често излизат криви. Все пак най-познати на миряните и духовенството в епархията са Исаак и Сионий. Дядо Сионий през 2009 г. бе назначен за викарий на Видинския митрополит и за игумен на Лопушанския манастир „Свети Йоан Предтеча“.
Епископ Исаак е служил 11 години в епархията.
А епископ Исаак не само е подстриган за монах във Видин, но продължава там своето служение чак 2020 г. Две години по-рано на епархийските избори, при които Даниил стана Видински владика, за бъдещия патриарх тогава гласуваха 27 избиратели, а един глас по-малко получи Мелнишкият Герасим.
Обновление
Не е за пренебрегване и фактът, че идва ред за поредното обновление на висшия клир на БПЦ след смъртта на патриарх Максим преди вече 12 години. И не само, защото повечето от кандидатите са родени през 80-те години на миналия век, а и защото са „новобранци“, носили владишка корона от две-три лета. Да не говорим за Знеполския Мелетий, който е епископ едва от 10 септември 2024 г. Доста коментари в православните среди предизвиква и фактът, че на всичко отгоре на него му се губят и задължителните 3 години пребиваване в манастир, което впрочем важи и за Велбъждкия Исаак. На другата крайност пък е Пахомий. Бившият ректор на Духовната семинария в София е прекарал цели 17 години в Дивотинския манастир и през това време е направил много за неговото обновление. Не случайно дядо Даниил малко след като сложи патриаршеското було веднага го взе за свой помощник. Все пак за баланс на фона на по-зелените владици някои клирици изтъкват, че в устава на БПЦ няма изрично изискване за епископския стаж на един бъдещ митрополит. И все пак поне малко повече административен опит не би навредил, добавят други. Пример в тази посока е неучастващия в изборите Евлогий Адрианополски, който 20 години се бори с реституционните, строителните и енергийните проблеми на Рилския манастир. Друг такъв духовен кадър е Велички епископ Сионий, на чиято глава се пишат грижите за другите две ставропигиални (патриаршески) обители - Троянската и Бачковската.
Ценз
Що се отнася до образованието на кандидатите, тук едва ли някой би възразил, че богословската диплома на бъдещия Видински митрополит е нещо придобито набързо, подобно на младши лейтенантските чинове, каквито получаваха някога възпитаниците на школата за запасни офицери. Всичките кандидати са завършили редовния курс на Богословския факултет на СУ „Свети Климент Охридски“, като подир това са специализирали в чужбина. Дядо Сионий например е бил в Елангер, Германия, Мелнишкият Герасим и Велбъджки Исаак са доучвали в Москва, а Знеполският Мелетий освен в Русия е карал магистратура и в университетския град Йена, Тюрингия. Главиницкият епископ Макарий пък е следвал в престижния Солунски Аристотелев университет.
Аут
При този дефицит на епископи в Българската православна църква прави впечатление доста орязаната от Светия синод изборна листа. В нея липсват половината от сегашните епископи на БПЦ. Дискусии предизвиква изключването от нея на Йеротей Агатополски. Близо година бившият игумен на Поморийския манастир е свободен електрон без епархия. Той бе викарий на покойния Сливенски митрополит Йоаникий и дори се сочеше за негов наследник, след като получи най-много гласове при проведените там избори миналата зима. Вотът в Сливен обаче беше касиран, а фаворитът на местните така и не получи втори шанс като влезе в графа
недостоизбираем. По време на интронизацията на патриарх Даниил се появиха спекулации, че именно Йеротей е готвен за негов наследник във Видин. Но в крайна сметка при гласуването в синода на 14 януари изненадващо той дори не бе включен в листата за вота.
Що се отнася до останалите епископи, недопуснати до него, то там нещата в повечето случаи не оставят много място за недомлъвки. Тихон Тивериополски скоро ще навърши 80 години и съгласно устава на може да бъда кандидат. Евлогий Адрианополски от години категорично отказва да кандидатства за митрополитски пост и мъдро си прави отводи. Белоградчишкият Поликарп към момента се сочи като по-нужен на патриарх Даниил като негов викарий.
Агатонкийски
Съвсем друг е случаят с бившия игумен на Бачковския манастир Борис Агатонкийски. Скандалният представител на черното духовенство у нас вече изтърпя 10-годишното си запрещение заради многобройните изцепки и скандали от всякакво естество. Само преди месец той бе възстановен в епископско служение от Светия синод. Интересно, че срещу това се е обявил патриарх Даниил. Въпреки това Борис бе изпратен на разположение на Доростолския митрополит Яков. И ако за този духовник поне се знае къде е, то пълна мистерия остава местонахождението на Игнатий Проватски. Досущ ланшните избори в Сливен през 2013 г. бунтовният епископ обяви епархийския вот за варненски владика за фалшифициран, в резултат на което той бе повторен. Игнатий обаче не спря дотам, ами замеси и името на Пловдивския митрополит Николай с кончината на варненския Кирил, който се удави същата година при неизяснени обстоятелства.
Трон
В спора за владишкия трон няма да видим и най-новите епископи, провъзгласени за такива в края на миналата година. Това са архимандритите Климент и Богослов, получили съответно титлите Левкийски и Маркианополски. Първият бе назначен за за викарий на задокеанската епархия на дядо Йосиф, а вторият пое служение при дядо Киприан в Старозагорска митрополия. В групата на новоизпечените епископи попада и Матей Никополски. Неговата хиротония бе извършена миналата пролет, като идеята е той да трупа стаж, като подпомага митрополит Григорий Търновски в управлението на голямата му епархия.
Градът даде двама духовни водачи
В ново време епархията е дала първия и последния от архиереите на Българската православна църква. Антим I е Видински митрополит от 1868 г. до избора си за пръв екзарх на самостоятелната Българска екзархия през 1872. След като е изгонен от османските власти по време на Руско-турската война, отново заема катедрата в дунавския град до смъртта си през 1888 г. По време на Сръбско – българската война от 1885 година и сръбската обсада на Видин комендантът на крепостта капитан Атанас Узунов и видни граждани предлагат на митрополит Антим да потърси убежище в Калафат. Митрополитът отхвърля предложението с думите: Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска“.
Екзарх Антим не напуска обсадения от сърбите Видин.
А миналата година именно Видински митрополит Даниил стана настоящият Български патриарх.
Дядо Неофит доживя 103 лета: Комунистите опоскаха авоарите му, дарени на църквата
Владиците са известни със своето дълголетие. Но 103 години наистина звучат библейски. На толкова се представя в Господа Видинският владика Неофит. Той заема поста от 26 октомври 1914 до смъртта си на 26 февруари 1971 г. - повече от 36 години, което го прави доайен и в това отношение. Митрополит Неофит е определян като „великан на българската духовност, държавност и олицетворение на патриотизъм и несломим дух“. Роден е със светското име Никола Митев Караабов през 1868 г. Учи в Цариградската семинария, в Самоковското богословско училище, а накрая в Санктпетербургската духовна семинария, която завършва в 1900 година.
Неофит Видински и цар Борис III откриват мавзолея на Еказрах Антим през 1934 година.
Заема различни висши църковни длъжности в Българската екзархия, преди да стане Видински митрополит. През 1930 -1944 година е наместник-председател на синода. В годините на Втората световна война се обявява против преследванията на евреите в България.
Митрополит Неофит полага началото на организираната благотворителна и църковно-просветна мисия на Православната църква. През 1935 г. дарява на Светия синод 1 105 000 лева, подарява на Епархийския духовен съвет ценни книжа за 500 хиляди лева“. През 1940 г. построява двуетажна сграда за детска градина, днес една от най-красивите сгради в града. Митрополит Неофит откупува блатиста местност край Видин, която отводнява, залесява и превръща във видинския парк „Възхвала Рождество“, наричан от видинчани „Владикина бахча“. След 1944 г. натрупаните капитали в благотворителните фондове на митрополит Неофит са национализирани от комунистическата власт.
Константин Събчев
