Д ейността на свети патриарх Фотий малко се коментира, а тя е тясно свързана с българската история – с покръстването на славяните и България, с мисиите светите Кирил и Методий. Просветителите се ползват от неговата подкрепа в смутните времена, предопределили разделението на Христовата църква на две – на Източна и на Западна.
Кариера
Точната година на раждането му е спорна - между 810-820. Отличното образование дало възможност на свети Фотий бързо да се издигне в служебната йерархия. Първоначално постъпил в императорската гвардия, а по-късно заемал редица длъжности в държавната канцелария. Същевременно бил преподавател в знаменитата Магнаурска школа в Цариград, където по това време учел славянският равноапостол Константин – Кирил Философ. Според някои изследователи българинът реално заема катедрата на своя учител Фотий.
През 858 г. настъпила коренна промяна в живота му. Патриарх Игнатий бил свален от патриаршеския трон и за негов приемник бил посочен Фотий, макар и да нямал монашески сан. Поради деликатната ситуация Фотий само за 6 дни преминал през всички степени на духовенството и на 25 декември 858 г. заел патриаршеския престол.
Папа Николай
Неговият предшественик Игнатий се противопоставил на това. Започнала борба между него и Фотий, в която се намесил и римският папа Николай I, заел папския престол през същата година. Той използвал благоприятния случай на замяната на цариградския патриарх, за да наложи влиянието си на Изток.
Конфликтът между Фотий и Николай не закъснял и започнал още през 860 г. Първоначално папата предложил да признае Фотий, но в замяна поискал да му бъдат върнати епархиите на Калабрия и Илирик (Далмация), които принадлежали на Рим до началото на VIII век. Византийският архиерей не се съгласил.
Папа Николай губи битката с патриарх Фотий.
Междувременно, за да се изгладят противоречията, през 861 г. в Цариград бил свикан църковен събор, който утвърдил Фотий като патриарх. Папа Николай I обаче провъзгласил решенията на събора за незаконни и за да наложи позицията си, свикал нов.
Ответен удар
По това време Фотий изпраща братята Константин-Кирил и Методий в Моравия, целейки да я постави под духовното върховенство на Цариград. Той става основна фигура и в приемането на християнството в България от Свети цар Борис-Михаил. През 866 г. Фотий отправя специално послание до Борис I, чийто текст е запазен.
Филиокве
В крайна сметка се стига до нов събор в столицата на Византия, открит през 867 година. Основен въпрос за обсъждане било отклонението на папството от Никейския Символ на вярата, чрез твърдението, че Дух Свети изхождал не само от Отца, но и от Сина - на латински „Филиокве“ (Filioque- в превод „...и от Сина“). То било формулирано в края на VI век на поместен събор в Толедо и постепенно се утвърждава на Запад. Патриарх Фотий настоявал, че Филиокве е нарушение на християнската догматика и следователно е ерес. Съборът от 867 г. трябвало да я осъди и да отлъчи папата от Църквата като привърженик на тази ерес. Вследствие на т. нар. Фотиева схизма Николай I бил анатемосан като еретик. Това действие довело до крайно обтягане на отношенията между Рим и Цариград, допълнително утежнено от спора за върховенство върху новопокръстената България. Междувременно във Византия се извършил поредният политически преврат. Император Михаил III бил убит и на негово място бил издигнат Василий, който принудил Фотий да се откаже от патриаршеския престол и той отново бил поверен на Игнатий.
Разкол
През 869 -870 г. бил свикан отново църковен събор в Константинопол, който трябвало да утвърди промяната и да помири Източната църква със Западната. На събора папските легати настояли да се премахнат всички разпореждания, взети по времето на Фотий, да бъдат свалени и анатемосани епископите, ръкоположени от него. Тези искания били приети, тъй като интересите на Византийската империя изисквали в този момент помирение с папството.
България обаче останала под духовната опека на Константинопол. Били ръкоположени архиепископ и епископ, които трябвало да поемат църковното управление в България. Така се стига до фактическия разкол в Църквата, макар и формално тя да остава единна до обявяването на Великата схизма през 1054 г.
Заточение
През 877 г. след смъртта на Игнатий отново било възвърнато патриаршеското достойнство на Фотий. Но император Лъв VI, заел престола през 896 г., се опасявал, че авторитетът на патриарха ще подкопае основите на неговата власт, и затова веднага отстранил Фотий. Той бил заточен в днешна Армения, неговата родина. Умира на 6 февруари 891 г. (или 897).
На 6 февруари православната църква почита паметта му. Считан е за най-влиятелния патриарх на константинополския престол след Йоан Златоуст.
Кръстоносците взеха Св. Теодор от Несебър
На 8 февруари църквата отбелязва деня на свети Теодор Стратилат, почитан и в Западната, и в Източната църква. При основаването на Венеция свети Теодор Стратилат е провъзгласен за патрон на града. Днес мощите му се пазят в църквата „Сан Салваторе“. Те са били пренесени през 1267 г. от кръстоносците, които са ги плячкосали от храма „Света София“ в Несебър.
Мозаечна икона на свети Теодор Стратилат от Х век, открита във Велики Преслав.
Св. Теодор Стратилат е роден през 281 г. в Евхаита, Мала Азия, и бил стратилат (командващ) в римския гарнизон на град Хераклея Понтийска (дн. Карадениз Ерегли). Император Лициний бил недоволен от покръстването на множество жители на управлявания от Теодор град. Теодор бил подложен на нечовешки мъчения и накрая посочен с меч. Това станало през 318 г.
