Н а 6 ноември повечето православни църкви честват паметта на Света Клавдия Прокула, съпругата на Пилат Понтийски. Мнозина биха се зачудили защо се почита съпругата на човека, осъдил Божия син Исус Христос на смърт, и не би ли трябвало палачът и цялото му семейство да са подложени на тежък съд.
В Евангелието на Матей се споменава как по време на процеса срещу Исус съпругата на Пилат изпратила слуга при него да каже: „Не прави нищо на този праведник, защото сега насън много пострадах за Него” (Матей, 27:19).
С други думи жената на Пилат след съновидение е опитала да спаси Месията макар и безуспешно.
Срещата
Според една версия в Йерусалим Клавдия се срещнала със семейството на ръководителя на синагогата Яир и намерила голямо удоволствие да общува със съпругата му Саломе и тяхната 12-годишна дъщеря Семида. Скоро обаче получила новината за смъртта й и присъствала на погребението. Там Клавдия става свидетел на чудото, при което Христос възкресява момичето. Счита се, че именно тогава се е състояла срещата й с Христос.
Сън
Какъв обаче е бил пророческият сън на Клавдия, свързан с Христос и неговата кръстна екзекуция, не е ясно описано. Апокриф споменава само реакцията на еврейските първосвещеници на тази новина: „Виждате ли, не ви ли казаха, че (Той е) прелъстител? Вижте, хвърли жена ви в този сън“. През Средновековието са съставени много легенди за естеството на съновидението. Смятало се е, че съпругата на Пилат е видяла демон в съня си, който е измъчвал грешната й душа. Според някои днешни трактовки самият Исус й се е явил насън, като е разкрил своето бъдеще и това на света след първото му пришествие.
Описание
Подробно описание на процеса на Пилат, съня на съпругата му и последващия й живот, се съдържат в апокрифната творба „Писмо на Клавдий Прокула до Фулвия“. В него Клавдия пише на своята приятелка подробен разказ за живота си в Йерусалим, като обръща специално внимание на събитията от евангелската история. След всичко, на което станала свидетелка, Клавдия повярвала в Бога и също се кръстила.
Покръстването
Обръщането на съпругата на Пилат към християнството е тълкувано от редица християнски автори в две посоки. Едни смятат, че е от Бога, а други, че е от дявола. Йоан Златоуст в своите „Беседи върху Евангелието на Матей” пише: „След доказателствата, съдържащи се в делата, сънят не беше маловажно нещо. Но защо самият Пилат не го вижда? Дали защото жена му беше по-достойна за него, или защото ако беше видял, нямаше да му повярва, а може би дори нямаше да говори за него. Затова е уредено съпругата да види този сън, така че да стане известен на всички. И тя не просто мечтае; но също така страда много, така че съпругът, макар и от състрадание към жена си, се колебае да извърши убийство“.
Православна икона на Св. Клавдия.
Според Свети Атанасий Велики, след като губи в спора си с Исус, Пилат се мъчи да убеди Клавдия, че е трябвало да го осъди, така че не чрез слово, а чрез проява на сила хората да повярват, че той е Бог.” Теофилакт Български не съобщава за обръщането на съпругата на Пилат, но пише:„Чудно нещо! Осъденият от Пилат сплаши жена му! Не самият Пилат вижда съня, а съпругата му... Този сън е дело на Божието провидение, но не за да се освободи чрез него Христос, а за да се спаси тази съпруга.”
Никодим
Съобщение за жената на Пилат, близко до евангелския текст, се съдържа в апокрифното „Евангелие от Никодим“ от III век. „И тогава жена му отдалече му каза: „Този праведник не е виновен в нищо пред тебе, защото много страдах за Него през тази нощ". Според Никодим „хегемонът и жена му се отдадоха на дълбока скръб, не ядоха и не пиха този ден“.
Клавдия Прокула и Пилат се споменават и в апокрифа „Обръщането на Пилат“, според който Пилат също приема Христа, за което е осъден на смърт: „И щом префектът отсече главата на Пилат, веднага ангел я вдигна. Жена му Прокула, като видяла ангела да се приближава и да вземе главата на Пилат, се изпълнила с радост и издъхнала. И тя беше погребана със съпруга си“. Етиопската църква приема този апокриф за достоверен и на 25 юни чества паметта на Пилат и Клавдия.
Прокоба тегнела над римския прокуратор
Пилат Понтийски управлява с твърда ръка и дипломатически такт цели 10 години една от най-размирните римски провинции Юдея. Въпреки че според преданията той се е убедил в невинността на Исус при разпита Му, не посмял да го спаси, защото срещу Месията се обърнали еврейските първенци. Освен това изследователи изтъкват, че Пилат разполагал с малко войници, с които да гарантира мира в поверената му провинция. Затова той решил да удовлетвори тълпата и да осъди Исус на смърт, но да освободи по-опасния за Римската империя – разбойника Варнава, който всъщност е зилот бунтовник срещи властта в Рим.
Пилат сочи на тълпата Исус, на заден план е страдащата Клавдия, картина на художника Антонио Чизери.,
Но както казва и Светото писание – „Не съди, за да не бъдеш съден“. Скоро самият Пилат също е осъден от император Тиберий заради несправяне със задълженията. Защото разпъването на Исус вероятно е предизвиквало нови вълнения сред населението.
След екзекуцията на Христос Пилат, който иначе стриктно е почитал езическите божества, е преследван от нещастия. Отстранен е от длъжност, единственото му дете умира, а жена му го напуска. Според една западна легенда, останал сам, той се самоубива в земите на днешна Виена.
