Н а Деветата неделя след Петдесетница, която тази година се пада на 25 август, в Божиите храмове се чете Евангелието на Матей (4:22-34) за ходенето на Христос по водата. Това чудо е може би най-трудното за разбиране в целия Нов завет. Защото вървенето по водата противоречи на всички физически закони. И наистина е трудно оборимо в споровете с томаневерници - атеисти и учени.
Молитва
След като Иисус извършва чудото с умножаването на храната на 5000 души, Той нарежда на Своите ученици да се качат в кораба и да преминат на другия бряг на Генисаретското езеро (наричано и Галилейско), за да изпрати тълпите у дома. По този начин Спасителят се грижи за сигурността както на апостолите, така и на хората, които Го следват, за да чуят Неговото слово. След това Божият син се изкачва на едно възвишение, за да се моли сам през нощта.
Защо се усъмни, маловерецо?
Бурята
В Галилейското езеро започва да вилнее една от внезапните бури, които често настъпват там. Вятърът и вълните започват да блъскат яростно кораба, в който плавали апостолите. Изведнъж съзират нещо страшно и необикновено – някакъв човек върви по вълните. Това противоречи на елементарната логика. За секунда в съзнанието им нахлува всичко, което са чували и запомнили за вампири, призраци, привидения. Те изкрещяват от ужас, но "призракът" проговаря и бърза да ги успокои, че Той е техният Учител и не трябва да се боят. Тази среща на Христос с тях в езерото напомня за по-късното Негово явяване след Възкресението и съдържа същите елементи – страха на учениците, които не очакват да видят Спасителя, и Неговото уверение, че Той е с тях.
Съмнението
Петър – най-пламенният апостол, който често реагира импулсивно, не познава гласа на Христос или не Го вижда ясно през бурята. Той не е съвсем уверен в думите на Христос и казва: "Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата" (Мат., 14: 28). Първите му стъпки по водата са уверени и той се задържа върху вълните, но вихърът, дъждът, бездната под него изведнъж помитат неговата увереност. И тогава Петър пропада във водата, започва да се дави и извиква: "Господи, избави ме!". Тогава Иисус протяга ръка и го спасява с думите: "Маловерецо, защо се усъмни?" (Мат., 14:31). Следва обаче ново чудо – щом Иисус влиза в кораба, вятърът бързо утихва (Марк. 6:51).
Стихията
Древните евреи смятат, че морето е обиталище на бесовски сили и място на хаоса, което прави за тях ходенето на Христос по водата още по-голямо чудо.
Когато се кръщава в реката Йордан, Спасителят влиза във водната стихия. Когато върви по Генисаретското езеро, Той се издига над същата стихия. Където има буря, Бог дава покой; където има смут и отчаяние, Той предлага мир и надежда. Чудото с ходенето по водата дава отговор на въпроса на Йов: "Даде ли Той тишина, кой може я смути?" (34:29).
Избавлението
Тълкуватели на Светото писание изтъкват, че животът с целия стрес, непредвидимост и проблеми е морето, корабът е Църквата, а кормчията е Христос. "Господи, избави ме" трябва да е молитвата на всеки човек – молитва, на която Господ се отзовава винаги. Но и нещо повече – да вярваме повече в собствените си сили, дадени ни от Бог, че може да променим света и да го направим, колкото се може по-добър - такъв, какъвто го иска Христос. Да не си затваряме очите през несправедливостите и беззаконието, а да се борим с тях. Да не позволяваме чрез гражданското си безразличие други да се разпореждат не само с личната ни съдба, но и със съдбата на държавата ни.
Генисаретското езеро днес
Младежи разплакаха патриарха
Дядо Даниил разкри важен духовен закон по време на дискусия
Младежи от Кюстендил почти разплакаха патриарх Даниил. Това се случи по време на дискусия, организирана преди дни в града под Хисарлъка. На въпрос от тийнейджър как да помогне на родител, който не се чувства добре и има нужда от помощ, новият глава на Българската православна църква отговори със сълзи на очи.
Примерът
„Примерът е най-голямото свидетелство. Това да видят, че имат грижовен наследник и детето им няма да ги остави в трудност. Това за родителите е нещо голямо“.
Патриархът засегна още доста въпроси, които вълнуват не само подрастващите, а и всеки човек: „Какъв искам да стана“, Как да съм щастлив, „На кого да подражавам“.
„Няма човек, който да не си е задавал тези въпроси, драги приятели, и да не си е дал някакъв отговор. Само че отговорите на мнозина са далече от това, което можем да наречем смисъл на човешкия живот“, отбеляза дядо Даниил. Той посъветва младите да не подражават сляпо на известни изпълнители, певци или на модерните сега инфлуенсъри, които правят всичко само и само да се харесват в интернет. Духовникът изтъкна, че тези идоли са временни, защото никой няма да си спомня за тях след години. „Само едно поколение сменете и вижте, че никой няма да си спомня за тях. Само за Иисус Христос си спомнят милиони хора“, отбеляза Светейшият.
Патриарх Даниил
Смисълът
Той обясни, че мнозина, макар и изпълнили мечтата си, не са открили смисъла на живота. „Фактът, че ние сме временно на тази земя, ни говори, че тука не можем да открием в пълнота смисъла на своя живот“, категоричен бе патриархът.
Негово Светейшество изтъкна, че вярата ни учи да бъдем добри към нашите близки и да бъдем пълноценни с действията и постъпките си в обществото. Той дори подтикна младите сами да проверят един духовен закон, при който, когато човек прояви послушание (изпълни някаква заръка на родителите си) или направи някаква добрина на човек в нужда, то веднага усеща радост в душата си. Например „отишли сте да купите един хляб на възрастен човек, който не може да ходи. Има ли сте много ангажименти, тежало ви е, но сте си казали: „Не мога да го ставя този човек“, и сте купили хляба и сте му го занесли. След това в душата ви настъпва радост, това е неминуем закон“, разкри дядо Даниил.
