Н а 24 юни целият християнски свят отбелязва рождеството на свети Йоан Предтеча, или Кръстител, провъзгласил идването на новия Месия - Исус Христос.
Изненада
Изненадващо, ала само един храм в цяла София носи името на свети Йоан Кръстител. Той се намира в квартал “Обеля” и е изграден с помощта на Софийска митрополия и дарения от хората в квартала.
През 2000 г. патриарх Максим благославя строежа на новата църква и сам предлага името да е на Предтечата. Осветен е на 7 януари 2008 г. Хората забелязват интересно знамение - това става точно един век след като в Софийско за последен път е кръщавана църква на този библейски герой. Това се случва през 1900 г. в село Голеш. Това е доста странно, защото това е светецът с най-много празници в църковния календар – седем.
Мощите
Иначе на него в България се посветени множество църкви и параклиси. Безспорно най-старият сред тях е манастирът "Свети Иван Предтеча и Кръстител" на едноименния остров в залива на Созопол. Той е изграден на мястото на тракийско светилище от VII-IV в. пр. Хр. В края на IV век върху руините му e построена базиликата "Св. Богородица Калеоса", която през Х в. е украсена в стила на преславската архитектура. Прелюбопитен факт гласи, че в тази обител са били заточени трима свалени от императорите глави на Вселенската църква.
Свети Йоан Предтеча е единственият храм в София с това име.
През 1263 г. е построен нов съборен храм - "Свети Йоан Предтеча", със статут на царски и патриаршески. Разрушен е в началото на ХVII в. от казаци. Манастирът е притежавал богата библиотека. От това духовно съкровище са оцелели 45 безценни кодекса с богослужебни текстове и съчинения, които днес се съхраняват в трезорите на Ватикана. Именно тук по време на разкопки през 2010 г. екипът на боговдъхновения професор Казимир Попконстантинов отрива ковчежето с мощите на Предтечата. Антропологичната и хронологична достоверност на находката бе потвърдена от университетски лаборатории в Оксфорд и Копенхаген, което предизвика световна сензация в целия християнски и научен свят. Днес мощите се съхраняват в созополския храм "Св. св. Кирил и Методий" и се излагат за поклонение всяка неделя. Реликвата е най-голямата археологическа находка в света от началото на века, която привлича всяка година стотици хиляди туристи.
Бойницата
Старинен храм, посветен на Кръстителя, има и в Асеновград. „Свети Яне“, или Бойницата, както местните хора го наричат, се издига върху непристъпна отвесна скала в западните покрайнини на града.
Църквата Свети Яне е била истинска крепост.
Времето на създаването му се определя различно, откъм XI до XIII-XIV век, въз основа на архитектурните му белези. Градежът е с дължина 8 м, широчина 5,5 м и височина около 5 м, еднокорабен, едноапсиден, без притвор. Към 1819 г. все още е имал купол. По строеж храмът прилича изключително много на църквата при Асеновата крепост. Дебелината на зидовете е цял метър. В тях са вградени негледжосани тръбички за по-добра акустика. Характерен елемент са шестте наподобяващи бойници процепа високо на северната стена, които в случай на нужда помагали църквата да се превърне в истинска крепост.
Развалините на манастирския храм Света Богородица в Созопол.
В края на XVIII или началото на XIX век църквата е полуразрушена по време на кърджалийските нападения. Възстановена е непосредствено след това с променена горна част. През 1983 година след сондаж са открити стенописи, реставрирани през 2000 г. От средните векове са запазени само две изображения от началото на XIII век: „Св. Йоан Кръстител“ и „Срещата на Мария с Елисавета“. Другите три стенописни образа – на Исус Христос, Света Богородица и свети Йоан Кръстител – датират от 1804 г.
Созопол чества покровителя си
На днешния 19 юни жителите на Созопол почитат мъченическия подвиг на св. Зосима – древния покровител на града. В негова чест хората се събират в прекрасната вкопана черква, намираща се в парка в старата част на града. Тя датира от XIX век, като е изградена върху средновековен храм.
През І век, по време царуването на римския император Траян, в гр. Аполония (днешен Созопол) живеели много християни, които се укривали от управниците, защото Траян издал указ, по силата на който те трябвало да бъдат предадени на изтезания и смърт. В Аполония живеел един млад, красив и уважаван воин на име Зосима. Като чул, че управителят Дометиан предприема гонения на християните в града, той снел войнските си отличия. Това било повод да донесат на управителя, че Зосима не уважава императора. Воинът бил повикан на разпит. На него той заявил: „Аз съм Зосима, воин на самия Господ Исус Христос“... Нима металният идол на Аполон, на когото се кланяте, или самият император Траян, който е смъртен човек, могат да заменят единия Бог, сътворил видимия и невидим свят! Tе са само творение, а Бог е творец. Него почитам аз“.
Християнинът бил подложен на публични мъчения. Въпреки тяхната жестокост Бог невидимо подкрепял мъченика и той по чудо оставал жив. Накрая го посекли с меч в 19-ия ден на юни.
Автори: Любомир Старидолски и Константин Събчев
