В петата неделя след Петдесетница (9 юли) из родните храмове се прославят основоположниците на вярата и богословието. Това са Свети отци от първите шест Вселенски събора.
Вселенските събори са събрания на епископите от поместните църкви за постигане на единство и съгласие по въпросите на вярата и християнското учение.
Първият Вселенски събор е свикан от император Константин Велики.
Тези форуми стават възможни, след като император Константин през IV век гарантира толерантността към християнството в рамките на Римската империя. Решенията, постигнати от архиереите са общовалидни и абсолютни. Само първите седем събора обаче се признават и от източната, и от западната църква.
Осъждане
В първите векове на Християнството главна цел на Вселенските събори е осъждането на различни неправилни или еретически мнения и формулирането на православното учение чрез догматите. По това време много теологични въпроси висят без отговор и дори патриарсите са доста объркани и често менят мнението си. Има единомислие и в много неща, като например, че никой не може да се спаси без вяра и дела, без да изповядва божествените истини и да спазва божествените заповеди.
Конфликти
Съборите не са скучни чиновнически заседания. Те изобилстват от конфликти и драми, от възвишени полети на мисълта и гнусни предателства. На Първия събор в Никея Свети Николай скача от мястото си и удря шамар на богохулника Арий.
Свети Николай удря шамар на Арий.
Отците веднага го низвергват от сан и дори го хвърлят в църковната тъмница, защото няма право да бие един човек, дори и еретик. Но в крайна сметка, след като Арий и неговото лъжеучение са осъдени, Свети Николай е възстановен в своя епископски сан.
Но с кои проблеми се сблъскват първите шест вселенски събора?
Арий
Първият е свикан в Никея през 325 г. срещу лъжеучението на александрийския свещеник Арий. Той отхвърля божествената природа на Божия Син, второто Лице на Светата Троица, и дръзва да твърди, че Синът Божи е само висше творение. Съборът декларира, че Син Божи е истинен Бог, роден преди всички векове и единосъщен с Бог Отец.
Вторият вселенски събор от 381 г. е предизвикан от Цариградския архиепископ Македоний, който отрича Божеството на третото Лице на Светата Троица и хули Светия Дух, като го назовава „творение”. Съборът утвърждава догмата за равенството и единосъщието на Светия Дух с Бог Отец и Бог Син.
Несторий
Третият вселенски събор се провежда през 431 г. и е насочен срещу ереста на Цариградския патриарх Несторий, който смята, че на всяка природа трябва да съответства лице и по гностически маниер разделя човека Иисус от Бога Христос. Несторий смята още, че от Дева се ражда човешката личност на Христа и поради това я нарича Христородица, а не Богородица, т.е. Божия майка. Съборът обаче постановява да се изповядват две съединени естества в Богочовека.
Бог е неделим
Четвъртият вселенски събор през 451 г. заседава срещу ереста на цариградския монах Евтихий, който в борбата си против несторианството изпада в крайност и твърди, че божествената природа на Христос поглъща човешката и на практика остава единствена. Тази богословска постановка е наречена монофизитство. С известния Халкидонски орос съборът решава, че двете естества на Спасителя са съединени в едно лице „неслято, неизменно, неразделно, неразлъчно”.
Адът е вечен
Петият вселенски събор от 553 г. анатемосва съчиненията на тримата сирийски епископи Теодор Мопсуестийски, Теодорит Кирски и Ива Едески, които са идейна основа на несторианството. С тях е осъден и раннохристиянският богослов Ориген. Той изповядвал учение близко до идеята на източните култове, че човешката душа може да се преражда от живот в живот. Ориген отрича и вечността на адските страдания.
Лъжеучение
Шестият вселенски събор се провежда около времето на основаването на Българската държава - 680-681. Той е свикан по повод лъжеучението монотелитство, което признава две природи в Христос, но само една Божествена воля. Съборът определя, че на двете естества съответстват две воли, но човешката не противоречи и не противоборства на Божествената, а е покорна на нея.
На Шестия събор за пръв път се произнася името България.
Така първите шест вселенски събора изясняват по блестящ начин същността на догматите, върху които се гради църквата и християнската цивилизация. На Шестия вселенски събор за първи път се споменава името България. Датата, на която става това, е 9 август 681 г.
Св. Максим пожертва езика и ръката си
Между Петия и Шестия събор се проявява Св. Максим Изповедник. Той смело отстоява, че императорите не могат да издават едикти и да законодателстват в сферата на църковните догмати.
Св. Максим Изповедник е наказан жестоко.
Точно по това време монотелитството става императорска доктрина, а онези, които се обявяват срещу тази ерес, заплащат дори с живота си. Св. Максим е изправен на съд, където заявява: „Дори цялата Вселена да се причасти с еретиците, аз никога няма да се причастя”.
Той заплаща скъпо за православието си, защото императорските палачи му отскубват езика и му отсичат дясната ръка. След това получава още едно наказание, като е изпратен на заточение, където умира.
Константин Събчев
