Ж ителите и гостите на Варна имат възможност да се черкуват в храма „Св. Прокопий Варненски“, посветен на един български мъченик, предал Богу дух на 25 юни в 1810 г. От него има съхранени мощи, които се намират в сребърен реликварий. Св. Прокопий се смята и за покровител на морската ни столица. Монахиня Валентина Друмева описва историята на мъченика в книгата „Разкази за българските светии и за светиите, свързани с България”.
Глиган
Прокопий се родил в околността на Варна от благочестиви родители. Когато бил на 12 години, заедно с неговия баща – беден селянин, пътували от родното село за града. Минали през гората и пред коня пробягал един глиган, който изплашил животното. Но след малко се чул кучешки лай и пътниците видели група турци, които отивали на лов. Когато ги наближили, двамата слезли от кончето и се поклонили. Турците отминали, а малкият Прокопий запитал баща си:
- Татко, човек се плаши от див звяр, но защо трябва да се страхува от човек като него?
- Чедо, я виж как слънцето грее еднакво за господар и за роб, за богат и беден. И птичките пеят за всички, но някои хора забравят Бога и стават лоши. А всички сме равни Него– отговорил бащата.
Аз много обичам да мисля за добрия и справедлив Бог – побързал да каже Прокопий. Повдигнал очи и добавил:
Татко, аз искам да се науча да чета, за да зная повече за Неговите добрини към хората.
Добро е желанието ти, синко, но в селото ни няма ни училище, ни църква. В града се учат богатите, но само на гръцки език.
На пазара
С такива мисли стигнали във Варна. Още като спрели на пазара, видели един монах. Добрият селянин хванал за ръка детето си и се отправили към монаха да ги благослови. Заговорили и монахът обяснил, че е от Зографския манастир в Света гора. Като разказал каква голяма църква има там и как монасите четат, пеят и се молят на роден български език, Прокопий се просълзил от радост. Пожелал да отиде с монаха. Бащата се натъжил за предстоящата раздяла, но не го спрял.
Малкият Прокопий тръгнал с монаха както бил бос и със закърпена антерийка. На Атон бил настанен в един малък скит край манастира. В едно друго житие се споменава, че той всъщност отишъл в скита на свети Йоан Кръстител в землището на Иверския манастир, основан от известния и свят старец Дионисий. Така Прокопий избрал трудния отшелнически подвиг в скит пред нелекия монашески живот в манастира. Този скит се намирал на североизток от обителта. Според Левкийския епископ Партений, той е бил основан през 1380 г. от българина преподобни Дионисий, родом от село Корица (Горица), Костурско, чиято памет се чества на 25 юни.
Изпитателен срок
След преминаването на изпитателния срок младият Прокопий бил подстриган от наставника си в монашество, на което отдавна копнеел да се посвети. По природа блаженият бил кротък и незлобив, украсен с особена простота на нравите и всички се удивлявали на неговата благост и доброта, на безпрекословното му, безропотно послушание към стареца, на упоритостта и търпението му в трудностите на аскетическия живот.
Не след дълго време старецът посветил младежа във великата схима на монашеството. Под негово ръководство Прокопий се отдал изключително на подвизи за очистване от всяка телесна и духовна нечистота, за нравствено възвисяване и благоуподобяване.
Немощ
Hе след дълго обаче Прокопий изпаднал в немощ. Тъгувал за родното място, за близките и приятелите. Не издържал и напуснал Света гора. Но не се завърнал в България, а заминал за Цариград, а оттам в Мала Азия (град Смирна). Там започнал да размишлява върху своята постъпка и изпаднал в отчаяние. Какво е станало там остава загадка. Младежът се лутал немил-недраг, но нещо се случило и попаднал в ръцете на властите. Житията му редят, че един ден несъзнателно отишъл при кадията на града. Охраната го запитала да не би да има някакво дело или да иска да стане мюсюлманин. Той отговорил: "Да." Какво разбрали не е ясно, но го повлекли с голяма радост и го представили пред съдията с думите: "Този човек, който е християнин, иска да стане мюсюлманин; така че днес имаш да извършиш едно добро дело."
Съвест
Още на другия ден след обрязването инокът осъзнал какво е сторил и съвестта започнала да го измъчва. Нямал покой ни ден, ни нощ. Тогава потърсил духовник и в изповед разкрил своя грях. Разкаял се от цяло сърце, но пак не му олеквало. Тогава решил да умре за Христа. Започнал да пости и горещо да се моли. Заедно с духовника прочели молитви пред Cвета Богородица, измолили нейната закрила и Прокопий тръгнал.
На 15-ия ден от отричането той се явил в турското съдилище. Хвърлил чалмата и заявил, че е християнин. Започнали да го заплашват, но той не се трогнал. Предлагали му богатства и почести, отново не го склонили. Единственото нещо, за което жадувал, било да умре за Иисус Христос.
Осъдили го на смърт. Мъжеството му смутило иноверците. Когато дошло време да бъде обезглавен, никой от поробителите не се осмелявал. Намерили едни престъпник, който го екзекутирал. Tова станало на 25 юни 1810 г.
