Н а Запад има дискусия дали е имало такава християнска личност или е плод на приказна легенда. Поради това при ревизия през 1969 г. Варвара ненадейно изчезна от Общоримския календар, но все пак остана в списъка на светиците. Религиозната мистерия се заплита още повече, защото едно българско предание твърди, че в годините на ранното християнство Варвара е живяла по днешните български земи. Така излиза, че светицата не е родена в Никомедия през III век, както реди житието й, а край световноизвестния ски курорт Банско. И по-точно до село Елешница (община Разлог), което в древността е наричано Илиопол – градът на Слънцето. В района има и руини от древна крепост, които напълно съвпадат с житиеописанието, според което мъченицата е живяла в каменна кула.
Красота
Баща й Диоскор бил високопоставен администратор и езичник, каквито били и повечето от неговия ранг в онази епоха. Според житието светата великомъченица Варвара е била изключително красива девойка. Ревнивият й родител я затвoрил в кула - далеч от погледите на момците. През годините на принудителното си ограничаване от свобода, изучавайки външния свят само от прозореца си, в разрез с езическото учение на своя баща, девойката се издигнала с мисълта си. Така сама стигнала до заключението, че навярно има един Бог, който всичко поддържа, оживява и управлява.
Когато получила разрешение от баща си да излиза от границите на кулата, Варвара се запознала с нови девойки, между които имало християнки. Те й разказали за Бога, който сътворил небето, и за Единородния Му Син Иисус Христос, който слязъл на Земята, станал човек и претърпял страдание и кръстна смърт, за да спаси човека от мрака на вечното осъждане. Варвара приела свето кръщение и станала християнка.
Баща й обаче разбрал за това и поискал от нея да се поклони на езическите богове традиционни за гръко-римски пантеон. Тук девицата отказала категорично, което дотолкова разгневило Диоскор, че я предал за съд на властите. А те това и чакали, тъй като именно тогава започнали гоненията на християните въз основа на указите на императорите от римската тетрархия. А смъртта на дъщерята на високопоставен човек само щяла да послужи за назидание и пример. Мъченицата била осъдена на смърт чрез посичане, след като опитите й да променят религията се оказали безплодни. Това се случило около 306 г., за което според легендата както бащата, така и управителят на селището са поразени от мълния.
Елешница
Възрастни жители на село Елешница разказват, че всичко, описано в житието й, се е случило в този край на Югозападна България. Отрязали й главата срещу тукашните бани, а кръвта й се превърнала в лековита минерална вода. Тя започнала да блика там, където кръвта й попила в земята. Днес цялата местност се нарича Варвара, а изворът е с температура 57-58 градуса. Аязмото, наричано Мирото, е облицовано с камъни. Хора идват от цялата страна и чужбина за лечебни бани. Вярва се, че самото място и светата вода могат да излекуват всяка болест.
Моми перат на изворите в местността св. Варвара.
Изследователи предполагат, че край целебния извор е съществувало езическо светилище, което по-късно прераства в християнско оброчище. То може да се види в близост до изградения параклис. По-нагоре могат да се видят големи камъни, струпани като стадо. Предполага се, че това са останките от кулата, в която е стояла светицата, платила с главата си приемането на християнската вяра.
Монахът
Преданието, че св. Варвара е родена в земите на днешна България, се разчува в целия християнски свят покрай един атонски монах. Като таксидиот той пътувал до Банско. Имал здравословен проблем, който го мъчил от доста време. Местните го посъветвали да иде и да се умие на извора на света Варвара. Там станало поредното чудо и монахът се излекувал. После той разказал на своите събратя и така цяла Света гора научила, че св. Варвара е българка от славените.
Лечебният извор на светицата.
През 1856 г. в Москва са издадени в няколко тома спомените и записките на монаха Партений, който, както сам пише, е сторил това по молба и с благословението на епископ Атанасий. В четири обемисти тома Партений е изложил видяното и чутото от него по време на пътуванията си и пребиваването на Света гора, както и в Русия, Молдова, Турция, Йерусалим и Светите земи. В четвъртия том на неговите мемоари се съдържа сведението, което потвърждава битуващата в Елешница легенда за света Варвара. Ето какво пише Партений:
"Ще обявя още нещо, което за нас, руснаците, е много важно, но неговата достоверност още не е доказана, не е изследвана и затова предизвиква недоумение у мен. А това нещо е следното: българите утвърждават, че св. великомъченица Варвара била по род българка, по език славянка, от македонската страна. Това на мен ми го казваха в нашия, руски манастир на Атон, монаси българи, не един и не двама, но повече от двадесет човека. А те получили това предание от древни времена и от прадедите си.
Неврокоп
Те казват така: „В Македония има град Неврокоп, от Атонските гори на шест дни път; а от град Неврокоп, на един ден път има село, по български наричано Лешница (Елешница - б.р.), а по гръцки – бившото Илиопол. В това село има баня, до банята тече силен източник на гореща вода, която има целителна сила, а когато се охлади, тя става сладка и вкусна като мляко. Тази баня се нарича Диоскорова, по името на бащата на св. Варвара; а по-добре ще е да кажем – баня св. Варвара. В деня, в който се чества паметта на светицата, тук се събира голямо множество народ, българи и се извършва молебен, и става голям празник, и пият от водата, и се къпят там в купела. Освен това в същото село има разрушена кула; казват, че в нея живеела св. Варвара и че кулата била построена от нейния баща“.
Професии
Както в православието, така и в католическата традиция и в протестантството св. Варвара се смята за защитница от внезапна смърт на хора, които са нямали време да се покаят и причестят. При тези случаи светицата прави всичко, което й е позволено от Бога, за да съхрани физическия живот на човека. Но ако това е невъзможно, се грижи за най-важното - душата му, пазейки я от дяволи и нисши духове. В противен случай често душата на споминали се при инциденти без време остава объркана и се държи като призрак в нашия свят, изтъкват духовно просветени люде. Може би това е и причината на 4 декември, когато е празникът на великомъченицата, по цял свят да честват представителите на най-рисковите професии – миньори, артилеристи, пожарникари, сапьори, пиротехници и др.
Mощите й се пазят в Троян, София и Киев
Св. Варвара е погребана от християнин на име Валентин и гробницата й става източник на чудеса на вярата. През VI век мощите на света Варвара са пренесени в Константинопол. През XII век те са преместени в Михайловския Златовърх манастир от Святополк II, а от 1930 г. почиват в Патриаршеската катедрала „Свети Владимир“ в Киев.
Частици от чудотворните мощи на светицата у нас има в храма „Преображение Господне“ в София. В Троянския манастир „Успение Богородично“ наред с чудотворната икона „Богородица Троеручица“ се пазят и мощи на св. Варвара.
Закриля артилеристите
Всяка година на 4 декември артилеристите в армиите на редица християнски държави почитат своя патрон - света великомъченица Варвара. Във френската армия този ден се почита от 1671 г. по време на властването на Луи XIV. Тогава се създава Полкът на кралските стрелци, чийто първи командир бил самият крал.
На Запад светицата е наричана Барбара. В армията на САЩ този ден обикновено е съпроводен с официална военна вечеря с тържествено връчване на ордени, учредени на името на християнската светица. Ордени могат да получават не само военни, но и цивилни граждани за заслуги към артилерийския корпус.
Светицата е била призовавана да окаже помощ именно при инциденти в резултат на експлозия на първите образци артилерийски оръдия. Ето защо в зората на артилерията древните артилеристи, отправяйки своите молитви към св. Варвара, я приели за свой покровител. При изобретяването на оръдието се казвало, че то убива внезапно и от разстояние, както мълнията, пронизала убийците на християнската мъченица.
На деня на светицата честват миньорите в Полша, Чехия и Германия. Дори в далечна Австралия миньорите я почитат с ежегоден парад.
Наричат празника Женската Коледа
На гръцки език името Варвара означава “чужденка”. Празнува Варвара. В Западна България денят се нарича още Женска Коледа. Тогава пременени моми и момичета, наречени варварки или варварици, с торбички през рамо обикалят къщите, пеят обредни песни и благославят за здраве и плодородие.
В Българската народна традиция денят на света Варвара се тачи за предпазване от шарка. Това е един чисто женски празник, с който се цели омилостивяването на шарката и прогонването й от селището. На този ден, както и на много други празнични дни жените не бива да похващат никаква женска домашна работа освен обредното приготвяне на обреден хляб и храна. Вечерта срещу Варвара, за омилостивяване на шарката, те нареждат трапеза “за болята” край огнището.
В деня на света Варвара и в нейна чест жените приготвят обредни питки, намазани с мед или рачел и вариво, наречено “Варвара” от различни зърна – боб, леща, жито, царевица и др., подслаждат го с мед и раздават за здраве.
Но винаги една от питките се оставя на тавана или до огнището „за Баба шарка, за Баба Писанка“. Децата пък прескачали накладен огън на кръстопът, за да бъдат здрави през цялата година и "да не ги завари Варвара".
