Н а 31 май се почита паметта на Свети апостол Ермий. Той загинал по време на гонението, повдигнато срещу християните при царуването на римския император Марк Аврелий Антонин (138–161). Той даже назначил за преследването на християните специален велможа на име Севастиан. Като пътувал от Киликия за Кападокия, той срещнал в Комана воин на име Ермий, вече побелял старец, който бил християнин, вярващ в Единия истински Бог и водещ добродетелен живот.
Изкушения
Севастиан го повикал и му казал:
- Имам заповед от царя – всички християни да извършат жертвоприношение на боговете, а непокорните да бъдат наказани със смърт. И тъй, Ермий, принеси жертва и ще получиш награди и почести! Инак ще погубя и душата ти, и тялото ти.
– Аз съм войник на небесния и безсмъртен Цар – Христос и не мога да Му изменя! – отговорил Ермий. – Ти си властен над тялото ми, но над душата ми никой няма власт, освен Бог, Който може да ми даде търпение и да ме запази навеки.
– Изпълни повелята ми – казал Севастиан – и ще се насладиш от радостите на живота!
- Каква радост ще бъде за мене и каква наслада, и какъв живот; ако отстъпя от моя Създател? – възразил християнинът. – Тогава не радост ще има за мене, а скръб, не наслада, а горчивина, не живот, а смърт.
Князът казал:
- Аз виждам, че ти си много мъдър.
Светият отвърнал:
- Аз съм мъдър в Господа, моя Бог, в Когото вярвам и Комуто служа с цялото си сърце. За Него аз съм готов да пострадам и с радост ще отида на смърт.
- Като отдавам почит на твоите старини и на твоя ум, казал князът, - аз съм готов да те пощадя и да те помилвам. А светият отвърнал: Аз не търся милост от тебе, но търся милост от Бога, Който умъдрява със Светия Дух рабите Си. На това князът отвърнал:
И така, ти предпочиташ смъртта пред живота? Тази смърт - отговорил светията - не е смърт, а живот вечен, ако с търпение понеса мъките, на които ще ме подложиш.
Тогава князът заповядал да хвърлят камъни върху лицето на светията и други мъчения.
След това князът попитал воина:
- Защо ти не вземаш своята заплата, както правят това всичките войници.
- Тъй като вие несправедливо обирате бедните - отвърнал мъченикът, - то аз по тая причина не взимам вашата издръжка и не се прехранвам с нея, защото имам духовна храна, която Светият Дух ми подава. Аз не се нуждая от твоята награда – казал Ермий, – но търся Божията награда, която ще ме обогати чрез Светия Дух.
Отрова
Тогава Севастиан заповядал страшно да мъчат стареца. А накрая накарал един магьосник езичник да му приготви отровно питие. А светият, след като се помолил на Бога, изпил отровното питие, без никак да пострада, съгласно думите на Христа Господа: „ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди“ (Марк. 16:18).
- Рабе Христов,– казал магът на Ермий, – ти изтръгна от ада погиващата моя душа. Сега аз, който съм остарял в грехове и заблуди, обновявам се по душа, обръщам се към вечния Бог. О, Боже небесни, Който едничък си истински, приеми мене грешния, който се обръща към Тебе, и се смили над мене!
Ослепяване
Севастиан изпаднал в страшна ярост, като узнал за случилото се. Той веднага осъдил на смърт новия християнин, който по този начин се удостоил с кръщение в своята собствена кръв и като мъченик положил своя живот за вярата. А Ермий бил подложен отново на мъчения, но той всичко понасял радостно и спокойно, като че ли не чувствувал болка. Мъчителят заповядал да му извадят очите. Ермий му казал: „Вземи телесните ми очи, които гледат суетата на тоя свят. Но аз имам нужда от душевни очи, с които гледам истинската светлина“.
Тогава Севастиан наредил да запалят пещ и да хвърлят Христовия мъченик в нея. Но тя веднага изстинала, а врящото масло се превърнало в прохладна роса. След три дни отворили пещта и намерили светията жив и напълно невредим. После го обесили с главата надолу и го оставили да виси в продължение на три дни, но той не умирал. Накрая вбесеният Севастиан сам отрязал главата му. Християните взели неговото честно тяло и го погребали в Комана. Тук чрез честните мощи на мъченика се извършили много чудеса и различни изцеления.
Ермей видял Църквата като строяща се кула
На 31 май Църквата почита и паметта на Свети Ермей (Ерм). Той е един от Седемдесетте „малки“ апостоли на Иисуса Христа. Споменат е от Свети апостол Павел (Рим. 16:14). Бил е епископ във Филипопол (Пловдив), както това се вижда от списъците на Седемдесетте апостоли, приписвани на Свети Иполит Римски и Доротей Тирски. Той е автор на едно от най-забележителните свидетелства на раннохристиянската писменост - апокалиптичното съчинение "Пастир", в което разглежда въпросите за устройството, характера и мисията на църквата. В едно от виденията си Ерм вижда църквата като строяща се кула, в която се вграждат различни камъни според качеството и предназначението си. Древни автори като Свети Ириней Лионски и Ориген са смятали, че Ерм е вдъхновен пророк и са оценявали много високо неговия "Пастир". Той свършил мъченически живота си на тази дата през 166 г.
