В навечерието на Великден възкръснаха уникални български следи в Светите земи. Те излязоха на бял свят в едно фотографско изследване на графитите в Йерусалим, оставени от поклонници от поробена България през османския период. Така сензационно се разкри, че нашият светец Софроний Врачански е станал хаджия, но от скромност го е крил. Поради което никой от биографи и учени не подозираше за това до ден днешен.
Манастирът Свети Теодор в Йерусалим.
Според негласна традиция тръгналите на хаджилък гледали да си издълбаят името в някой храм за здраве, пък и да се знае, че българите също са християни и ги е имало на картата като велика държава. По стените на манастира "Свети Теодор“ един издълбан надпис в стената гласи: "Хаджи Стойко от Котил. Година 1776“. Почти сигурно е, че артефактът вероятно е дело на прочутия будител и книжовник поп Стойко Владиславов, станал известен по-късно с църковното си име Софроний Врачански. Авторите на изследването са Майкъл Чернин и Шай Халеви от Израелската служба за антики.
Надписът, оставен от поп Стойко (Софроний Врачански) от Котил, 1776 г. в Св. Теодор.
Те сполучливо отбелязват, че автобиографията на Стойко/Софроний свидетелства, че през 1775 г. той е тръгнал на шестмесечно поклонение в Света гора. Това обаче е изразено само в едно изречение, без подробности за престоя му там. „Други православни поклонници е известно, че са пътували през XVIII век от Атон, през Солун, до Светите земи (Яфа) и „че при благоприятни ветрове и течения това пътуване е продължавало приблизително три седмици... Следователно Софроний може да е посетил Йерусалим през 1775 или 1776 г. след пътуването си до Атон“, предполагат израелските учени.
Вляво: Софроний Врачански / Вдясно: Откроиха надпис от хаджи Вълчо в Йерусалим, ктитор на много храмове
Те отбелязват още, че икономическият просперитет на Котел е довел до появата на много заможни жители: „За това способства и фактът, че от XVII в. селището се превръща в център на текстилната промишленост, а през ХVІІІ-XIX век е известно, че жителите му са се специализирали в производството на вълнени тъкани (абаджийство) и тяхното пласиране из цялата Oсманска империя и извън нея“.
Технология
За разчитането на старите надписи в стените на йерусалимските храмове е използвана уникална методология за мултиспектрално и RTI изобразяване. При него множество на брой снимки
улавят пречупената светлина от различни ъгли. Така се прави 3Д модел, който разкрива скрити писмена в камъните.
Само в „Св. Тодор“ са идентифицирани 38 надписа, 11 от които са български. Те се намират по протежение на входния коридор на манастира, разположен на първия му етаж, както и на втория етаж върху стената, ограничаваща открития балкон от север.
Там личи следният надпис, на група от пиринския край на Банско и Разлог: "Хаджи Никола. Хаджи Ласко. Хаджи Вълкан. Хаджи Вельо. От Разлог“. Тук учените предполагат връзка с историческата фигура хаджи Вълчо - прочутия търговец, ктитор на Зографския манастир и на Хилендарския манастир, брат на Паисий Хилендарски.
"Смятаме, че този поклонник може да се идентифицира с хаджи Вълчо - известна фигура в българската история от XVIII в.“, коментират изследователите.
Банско
„Ако хаджи Вълкан наистина е хаджи Вълчо, можем да предположим и идентификацията на други поклонници, споменати в този надпис. Документ от 1766 г., който изброява български търговци от Банско, които търгуват във Виена по това време, споменава между другото „хаджи Ласко от Банско” и колегата му „Никола Мутафчи”. Хаджи Ласко, който специализира в търговията с памук, е родоначалник на търговското семейство Хаджиласкови от Банско. Възможно е тези две лица да са същите като първите и втори поклонници, споменати в надписа. В светлината на казаното този надпис може да се датира около 1750 г.“, коментират авторите на проучването.
Надписът от групата на хаджи Вълкан, зад който вероятно стои търговецът хаджи Вълчо от Банско, брат на Паисий Хилендарски.
Друг разчетен кирилски текст гласи: "Хаджи Стан. Хаджи Йованчо. Хаджи Иван(?). Хаджи Филип. От (Га)брово. 1794 г.". Габрово е описано като „един от важните центрове на движението „Българско възраждане“.
Пръстени
В изследването са идентифицирани и търговски символи на пръстени, с които са подпечатвани договори. Авторите разясняват, че "такива символи са известни от надгробни плочи и печати на български търговци, които са въртели бизнес в Буда, Виена и Нови Сад (Сърбия)“. Такъв например е хаджи Стоил от Разлог, чиито инициали личат по стените на втория етаж на манастира „Св. Тодор“. Същият печат се среща при сина му Георги и внука Никола. Техният фамилен герб представлявал своего рода амулет. Състоял се е от котва, кръст и изображение на гръцката богиня на късмета Тихе, понякога изобразена с корабно платно.
Храмовете в Светите земи са съхранили през вековете и паметта за Димчо Маджар от Копривщица - прадядо на известния българин политик Михаил Маджаров (1854-1944), един от водачите на Народната партия. Тази фигура е участвала в търговия с платна. През 1808 г., след Руско-турската война, той имигрира в Руската империя и се установява в Бесарабия. Синът му Михаил обаче се връща и служи като свещеник. След това през 1816 г. предприема пътешествие по стъпките на баща си до Светите земи.
Предтеча
„Свети Йоан Предтеча" - манастир на Ордена на кръстоносците хоспиталиери, намиращ се в южната част на християнския квартал, югозападно от Църквата на Божи гроб, също пази кирилски надписи.
Вероятно през XVII или XVIII век жител на град Дупница „хаджи Коте“ (съкратена форма на Константин) е гравирал името си. Изследователите отбелязват, че този български град се споменава още от 1662 от османския пътешественик Евлия Челеби.
Входът на манастира Свети Йоан Предтеча, където са установени следи на поклонници от Югозападна България.
В храмовия комплекс личат имената още на: "Хаджи Георгий. 1842 г. от (манастира) "Св. Георги" в Белашица. Хаджи Константин Монах". Както и на „хаджи Михаил - свещеника от Истанбул“. Във връзка с това в проучването се отбелязва, че „през целия османски период в Истанбул е живяла голяма общност от българи“. Тя е наброявала 32 500 души в 30 села около Истанбул (Цариград).
Свети Харалампи
Поклонници от нашите земи не са пропуснали да се запишат за здраве и по зидовете на манастира „Свети Харалампи“, където се четат 25 български графити. Прави впечатление, че там са отсядали да нощуват и българи от селища, които вече са извън границите на България. „Хаджи Атанас от село Негован“ (днес Ксилополи, Гърция). „Хаджи Никола (синът) на хаджи Георгий от каза Бобадан, от село Конгаз“ (днешното Ръндуника, Румъния, по-късно българите са изселени оттам по договора „Крайова“). Четат се още имената на трима нашенци (Тимо Генов, Иван и Койка), дошли на 15 март 1875 г. от украинския дунавски град Измаил, където и до днес живеят българи.
От тези градове са установени поклонници на база оставените от тях надписи по стените на храмовете в Йерусалим.,
До годината „1874“ са изброени пилигрими от Стара Загора (написан с турското си име Ески Зара) и Оряхово.
Учените са разшифровали и кой стои зад издълбаното име Моско (Грънчаров) от Горна Оряховица, а годината на посещението му в Светите земи е 1881 г. Той е търговец, който заедно с по-малките си братя, Сидер (1839-1876) и Вичо (1841-1880), управлявали успешен бизнес с търговия на кожи и алкохол. Сидер участва в Априлското въстание, където и загива. Елена, съпругата на Моско, основава едно от първите женски дружества в България „Просвета”.
Дворът на манастира Свети Харалампи, който преди векове е бил пълен с български поклонници.
„По време на Априлското въстание от 1876 г. Елена лично ушива знамето на въстаниците“, коментират учените. А безценното е, че те не само разчитат графитите в храмовете, но и свързват имената с личности и събития от българската история.
Тандемът Чернин-Халеви отбелязва още, че масовите поклоннически пътувания на българи до Светите земи от този град продължават дори през първата половина на XX век, в дните на британския мандат в Палестина. През 1938 г. например няколко десетки християни от Горна Оряховица пристигат, за да се поклонят на Божи гроб, мястото, където Исус Христос възкръсва преди повече от 2000 г.
Изследването бе публикувано на портала на Израелския орган по антиките (IAAPP), а части от него бяха разпространени в редица медии, сред които и „Йерусалим поуст“ (Jpost.com).
Нетко от Копривщица надраска вратата на Божи гроб
Проучването подчертава българското присъствие не само в манастирите, но и в храма над Божи гроб. Забележителен в това отношение е надписът от 1854 г., който гласи: „Нетко от Копривщица“.
БГ пилигримът е гравирал името си върху дървената врата на главния вход за църквата „Възкресение Христово“.
„Кой е Нетко не е ясно, но вероятно се е занимавал с доходоносните дейности в онази епоха – търговия с добитък (бегликчийство) и текстилна индустрия (абаджийство)“, коментират израелските изследователи. Те отбелязват още, че балканският град се е ползвал „със специален статут: жителите му били освободени от данъци... и на мюсюлманите било забранено да живеят там“.
Манастирът на Авраам пази най-ранните следи
Едно от най-ранните следи от българи в Светите земи се пазят в манастира „Св Авраам“. Те личат на последния етаж на храмовия ансамбъл, гледащ към вътрешния двор. В надпис от 1780 г. в светата Авраамова обител са изброени седем поклонници от Свищов. Някои от тях са се записали върху камъните, като са упоменали и бащите си в знак на уважение към своя корен: „Хаджи Стоян, син на хаджи Петко. Хаджи Пантелейн. Хаджи Христо, син на Тихан. Хаджи Радокан, син на Теодор. Хаджи Христо - негов син. Хаджи Иван и хаджи Манчу (синовете) на хаджи Ангел от Свищов“.
Любомир Старидолски
