В съботата (18 февруари) срещу Неделя Месопустна (Месни Заговезни) у нас се извършва помен в чест на мъртвите. Денят се нарича така, защото се отбелязва точно преди Месни заговезни. Известен е още и като Вселенска задушница, защото на нея се споменават не само нашите роднини, но и тези, които са починали при внезапна смърт - при земетресения, при експлозии, при пожари, но и в самота, без близки; както и умрелите по време на пътешествия, от глад и студ. За съжаление много от тези покойници обикновено не са погребвани с псалмопения и молитви. Именно затова светите Апостоли, отците на Църквата са установили в този ден да се споменават всички починали. Духовници обясняват, че покойниците, особено неопетите от свещеник, с нетърпение чакат нашата молитва, нашето застъпничество за тях пред Бога.
Подавки
Всяка година Месопусната задушница е на различна дата, в края на февруари или началото на март, като се определя според Великденските пости. На нея се преплитат каноничните църковни практики с ритуали и народни обичаи.
Според установения от народа ритуал първата хапка и първата глътка вино се поставят на земята, за душите на мъртвите. Това е придружено с думите, които се казват и при раздаването на подавките (малки порции с храна) – „Бог да прости!“. Задължително е да се подаде варено жито, хляб или пита, вино, плодове. В наши дни се носят и сладкиши, бонбони, соленки, банички, хапки с кашкавал или с някакъв колбас. Това е позволено, тъй като Великденският пост все още не е започнал. В миналото на Задушница се раздавали още брашно и сол, които символизират греховете на мъртвия, като това все още се спазва в някои населени места.
Освен на близките, дошли да почетат и да се помолят на гроба на покойника, се раздава храна и на хората наоколо, та и те да измолят прошка от Бога за умрелия, както и ние за техните обични.
Парастас
Относно помена, то няма строго установени правила. Той се прави на гроба, в църква или у дома. Ако се прави вкъщи, в някои краища на България е прието на масата да се оставя празно място, за да има къде да седне покойникът. Има вярване, че ако по време на храненето около хората се появи пеперуда или мушичка, това означава, че душата на мъртвия наистина се е върнала, за да навести близките си. Ако възпоменанието се извършва на гроба или в църквата, свещениците служат парастас. Това е съкратеният вариант на панихидата, която е по-пространния молебен за успокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.
Символите
Житното зърно е библейски символ, защото, както е казал Свети апостол Павел “няма да оживее, ако [първо] не умре” (1 Кор. 15:36). Така вареното църковно жито припомня нашето бъдещо възкресение. Виното пък символизира Лозата Иисус Христос и Неговата пречиста кръв в тайнството на Светото Причастие.
Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът е символ на молитвата към Бог и нейната чистота. Цветята, които се носят на гроба, са символ на добродетелите на починалия.
Съботата
Освен трите задушници, съботният ден по традиция като цяло е посветен на почитането на мъртвите и споменаването на паметта им.
За починалите скоро православни християни има поменаване в някои дни след смъртта им, с молитви и поръчване на литургия: на третия ден – заради възкръсналия в третия ден Спасител; на деветия ден – за Господ да удостои умрелия с блаженството на деветте ангелски чина; и най-вече на 40 ден. По свидетелствата на Светите отци, именно тогава се извършва съдът над душата.
Суеверия
Около Задушниците съществуват различни суеверия и грешни тълкувания, за това какво се прави на този ден - че не трябва да се къпем, да не се бръснем, да не перем и чистим, че покойниците ще вампирясат, ако не се прелее правилно гробът. Според клирици най-масовият и устойчив вреден навик обаче е оставянето на храна на гроба, който е нарочен за езически. Твърди се, че душата не яде и не пие материална храна и питие. „Сладкиши, поднесени на затворени уста, е също каквото ястия, сложени на гроб“ (Сир. 30:18).
Затова свещеници съветват да не придаваме такова значение на това как раздаваме храната, както и да не си спомняме за покойниците само на Задушница, а през останалото време да забравяме да се молим за опрощение на греховете им.
Най-важното на този ден е молитвата
Битовите обичаи на Задушница са различни в отделните райони на България. Но на този ден най-главното е да се прочете заупокойна молитва от свещеник:
“Помени, Господи, Боже наш, починалия с вяра и надежда за вечен живот Твой раб (споменава се името) и като благ и човеколюбив Бог, Който прощава греховете и унищожава неправдите, прости му и го освободи от всички негови прегрешения, волни и неволни. Избави го от вечните мъки и геенския огън и му дарувай да получи и да се наслади на Твоите вечни блага, които си приготвил за обичащите Те. Защото, макар и да съгреши, Той не отстъпи от Тебе, и без да се съмнява, вярваше в Отца и Сина и Светия Дух – в Теб, прославяния в Троица Бог, и до последния си дъх Един Бог в три Лица и три Лица в Един Бог православно изповядваше. Затова бъди милостив към него и вярата му в Теб вмени вместо дела и заедно с Твоите светии като щедър го упокой. Защото няма човек, който да е живял и да не е съгрешил, но само Ти си без никакъв грях, Твоята правда е правда вечна и Ти Единствен си Бог милостив, щедър и човеколюбив и на Теб слава въздаваме, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и всякога и во веки веков. Амин.”
