Н а 2 юли 1949 г. в московската клиника „Барвиха“ умира вождът на българските комунисти Георги Димитров. Две години по-късно в същата клиника умира известният детски писател Асен Разцветников. И за двамата се смята, че са отровени в клиниката от лекарите. И ако за Димитров се приема, че e бил поръчан от Сталин, то кой и по каква причина би желал смъртта на един детски писател?
За да отговорим на този въпрос, трябва първо да се запознаем, макар и не в детайли, с живота на Разцветников, за да разберем кой и защо би могъл не просто да му има зъб, а толкова силно да го мрази, че да нареди той да бъде отровен.
Асен Петков Коларов, както са истинските му имена, идва на този свят на 2 ноември 1897 г. в горнооряховското село Драганово. След като завършва средното си образование във В. Търново, той започва работа като телеграфист, но за кратко. През 1920 г. зарязва работата. Учи славянска филология и право в Софийския университет, а след това посещава курсове по естетика в Германия и Австрия. От средата на 20-те до средата на 30-те години Асен Коларов работи като учител. През 1934 г. е назначен за библиотекар в Главна дирекция на пощите. От този период започва и неговата литературна дейност. Сътрудничи с разкази на списанията „Нов път“ и „Златорог“. След 9 септември 1944 г. започва работа в Института за художествени преводи към Министерството на информацията.
Родната къща на писателя в село Драганово
Фронт
През 1948 г. дипломат от българската легация в Букурещ пита гостуващия в Румъния писател Христо Радевски как е Асен Разцветников. „Добре, пише, труди се на писателския фронт“, отговаря Радевски. „Ех, да го бях пипнал само на Девети. Щях да му изпия кръвчицата. Под дърво и камък го търсих аз тогава да му тегля куршума. Той не е от нашите, враг е“, завъртял заканително глава дипломатът.
Всичко започва през 1921 г., когато шефът на разузнаването на нелегалната БКП Иван Ганчев се среща с бъдещия писател и му предлага да им сътрудничи, като бъде внедрен тайно в БЗНС. Асен отказва с мотива, че не става за тази работа. Четири години по-късно комунистите отправят повторно предложението си, но Асен отново им отказва. Историята обаче не свършва тук; оказва се, че историята тепърва предстои да става интересна и да се заплита като в шпионски трилър.
В самото навечерие на Втората световна война Асен се запознава с Райчин Димитров, негов съсед. Райчин очевидно е болен на шпионска тема и се вживява в ролята на детектив. Още след втората или третата среща той решава, че комшията му е таен агент на Москва. Доказателство били двете му различни фамилии, като Разцветников вероятно е агентурният му псевдоним. Райчин дотолкова се вманиачава в шпионската история, която сам си съчинява, че нахълтва в кабинета на топ полицая Никола Гешев и започва да го убеждава в достоверността на своята история. За виделия две и двеста Гешев историята звучи като съшита с бели конци, но когато Райчин идва за трети път да му досажда, той решава все пак да направи проверка. Още повече че доброволният му доносник Райчин му докладва, че в стаята си шпионинът Асен държи радиостанция. Ченгетата влизат в дома на писателя и там установяват, че това, което Димитров е взел за радиостанция, всъщност е специална стойка за пишещата машина на Разцветников. След този провал Гешев изгонил доносника Райчин от кабинета си и му забранил да стъпва в Дирекцията на полицията. Вманиаченият шпиономан обаче не се отказва, а се насочва към началника на германското разузнаване у нас Ото Делиус. В началото немецът се хваща на уловката и известно време Асен е неотлъчно следен от агентите на немското разузнаване. След това обаче и самите германци се уверяват, че човекът е напълно безобиден, и го снемат от отчет. Оказва се обаче, че името на Асен Разцветников е записано в документацията на немското разузнаване. Не като агент, а като разработван и следен.
Асен Разцветников, правият в средата, през 1938 г. сред свои колеги писатели
Обект
Когато на 9 септември комунистите вземат властта, архивите на немците попадат в ръцете им. И там те намират името на Асен Разцветников, човека, който преди четвърт век е отказал да им сътрудничи. И сега той се превръща в обект за следене. По петите му са не само нашите ченгета, но и агентите на съветското разузнаване. В един момент дори е било взето решение Асен да бъде отвлечен, да бъде отведен със самолет в Москва на разпит, след което да изчезне безследно.
През 1946 г. писателят отново е привикан и за трети път му е направено предложение да сътрудничи на вече взелите властта комунисти. Той отново отказва. Тогава срещу него започват репресии. Викан е многократно на разпит, обявен е заедно с близките си за вражески шпионин. И в този сюблимен момент се появява отново вече добре известният ни Райчин Димитров, който сега обаче твърди, че съседът му е фашистки шпионин. В началото Асен Разцветников като че ли не взема много насериозно нещата. Пише писма до ДС, а след това и до ЦК на партията. В тях обяснява, че не е ничий агент, а обикновен писател. Когато вижда, че нещата загрубяват, решава да се обърне към своя стар познат Вълко Червенков. По това време той все още не е застанал на върха на държавното управление, но има достатъчно власт да нареди писателят да бъде оставен на мира. За съжаление това се оказва само временно. След смъртта на Георги Димитров досието на Асен Разцветников отново е отворено. Този път нещата се оказват доста сериозни, тъй като бившият съветски разузнавач и настоящ генерал от Българската армия Иван Винаров решава да поиска разрешение от Москва за разследване на няколко опасни лица, сред които е и писателят от Драганово. Тогавашните шефове на съветското КГБ не са запознати със случая „Разцветников“ и дават зелена улица за всички мероприятия на българските си колеги срещу него. А ченгетата от ДС искат да премахнат писателя, но не да го ликвидират с огнестрелно оръжие, а чрез отрова.
Ваксина
Под предлог че трябва да му бъде направена ваксина срещу опасно заболяване, в тялото на Разцветников е вкарана бавно действаща отрова. Състоянието му се влошава и той иска да му бъде разрешено да замине на лечение в клиника във Виена. Не му позволяват, тъй като Австрия е вражеска страна. Разрешават му обаче да замине за Съветския съюз. И то не къде да е, а в клиниката „Барвиха“, където вече е намерил смъртта си Георги Димитров.
Санаториумът Барвиха край Москва, където умират мистериозно Георги Димитров и Асен Разцветников
Асен Разцветников не остава дълго в „Барвиха“. На 30 юли 1951 г. у нас е получено съобщението за неговата смърт. По това време писателят е на 53 години. И за да бъдат скрити и заличени завинаги всякакви улики, които водят към отровителство, тялото му е кремирано и върнато на близките му в урна. Така завършва изключително драматичният живот на един от най-добрите и най-известните и обичани български детски писатели.
Иван Първанов
