0

П ървият пътнически влак от Англия до Франция, който минава по морското дъно под Ламанша, тръгва с кралица Елизабет Втора в купето на 6 май 1994 г. Пътува до Кале.

Преди да се качи, кралицата открива тунела заедно с френския президент Франсоа Митеран. Влакове, превозващи по-малко възвишени пътници, започват редовни линии през ноември същата година. Невероятно, но факт – тунелът, това чудо, което мислехме за невъзможно, вече е на 30 години.

И макар че минаването под канала, който свързва Англия с Франция, днес е ежедневие за хиляди пътници с автомобил или влак, съществуването му си остава удивително постижение според всеки разумен стандарт, отбелязва в. „Гардиън“.

Тунелът под Ламанша остава най-дългият подводен железопътен тунел в света с дължина 50 километра, като през него са пътували над 101 милиона превозни средства.

Връзката

Физическата връзка между Европа и нейния най-голям остров е не само инженерно постижение, но и политическо, реализацията на идея, обсъждана близо два века. Тя се случи във времена, когато Великобритания беше част от Европейския съюз.

Днес, след Брекзит, тунелът, който британците продължават да наричат Английския канал, а французите – Ламанш, добива ново психологическо измерение. Той е една от най-стабилните връзки, които остават за англичаните с континента, както те обичат да наричат Европа. И най-практичната.

iSTOCK

Великобритания и Франция са единствените държави, които са водили две различни стогодишни войни. Въпреки това през хилядолетията те са били много пъти свързани, макар и с един воден ръкав помежду им.

Те са провинции на Римската империя от двете страни на Ламанша през трети век; по-късно са част от една и съща имперска „префектура“. След падането на Рим има някои доказателства, че кралство Кент е имало връзки с франкското кралство отвъд канала. През 11-и век викинги завладяват първо Нормандия, после Англия. Отново има един свят от двете страни на Ламанша.

В ново време, загърбили вече средновековните стогодишни войни, в най-мрачния час на 1940 г. Уинстън Чърчил и Шарл дьо Гол изготвят план за „френско-британски съюз“ с общо гражданство, икономическа и отбранителна политика, в обречен опит да убедят правителството в Париж да воюва срещу Хитлер.

Модерност

Френско-британски съюз, вече реален, има и в най-новата история, когато двете държави са основни елементи на Европейската общност. Така ръкостискането на инженерите от двете нации, които изграждат тунела, е съвсем в реда на нещата. Идеята започва предварителната си реализация през 70-те години на миналия век. През 1986 г. британският премиер Маргарет Тачър и френският президент Франсоа Митеран подписват споразумението за изграждане на тунела.

Строителните работи започват през декември 1987 г. с 11 огромни сондажни машини, които пробиват осем милиона кубични метра тебеширен мергел, за да създадат тунела. Така се стига до ноември 1994 г. Жп линията Юростар започва редовни линии като съвместно предприятие между Англия, Франция и Белгия.

Влаковете, дълги 400 м, могат да превозват до почти 800 пътници, които се движат между гара Ватерло, през тунела под Ламанша, до френската и белгийската столица. През 2007 г. Англия разширява високоскоростната си жп мрежа, като това позволява разстоянието между Лондон и Париж на борда на влак Юростар да се взема за 2 часа и 15 минути, а от Лондон до Брюксел - за 1 час и 51 минути. Бъдещето

iSTOCK

Юростар държи монопола в извършването на пътнически услуги през тунела. Но услугите са твърде скъпи, повишиха се още заради допълнителните проверки след Брекзит и в днешните кризисни времена все по-малко пътници ползват услугите му. Има обаче и други компании, които искат да пуснат свои композиции и конкуренцията ще свали цените. Испанската стартираща компания “Еволин“ се стреми да пусне услуги през тунела догодина, докато милиардерът предприемач сър Ричард Брансън също разработва конкурентна операция.

Планират се и нови, допълнителни дестинации. Голям интерес има в посока Германия, като се говори за директен влак до Кьолн.

Михайлина Димитрова Михайлина Димитрова
тунелът Ламанша чудо технологично ежедневие гражданите