П рочутата в целия православна свят чудотворна икона „ Богородица Достойно ест" и песнопението в нейна чест имат празник на 11 юни. Има данни, че тази светиня е закриляла Апостола на свободата Васил Левски, оцелял като по чудо в доста рискови ситуации в своята земна мисия. Оказва се, че неговото любимо песнопение е било именно „Достойно ест“, което му осигурявало невероятна защита свише.
Столетник
Това става ясно случайно през 70-те години на миналия век. Тогава Таня Христова, художествен ръководител на Камерния състав „Йоан Кукузел Ангелогласният”, тръгва на обиколка из Родопите в търсене на стари песни. Случайно се запознава със столетника Згуро Згуровски. Оказва се, че той знае от своя учител мелодията на „Достойно ест” така, както я е пял самият Васил Левски. Малко след като я изпява пред магнитофона на Христова, дядо Згуро предава Богу дух. Сякаш е чакал толкова години, за да предаде на идните поколения песента и спомена за Левски.
Дяконът често си пеел този църковен химн в трудните мигове на своя мъченически път, превърнал го в народен светия. Тази информация потвърждавал и Петър Бонев, председател на революционния комитет в Перущица. По време на турското робство тази църковна песен във възхвала на Божията майка се превръща в химн на всички борци за свобода, даваща им упование и вяра в народното дело.
Атон
Историята на песнопението и самата икона са свързани с България доста по-отрано. Всичко започва от едно чудо, случило се на Атон в българска килия (монашески дом, включващ обитаема част и параклис) през X век, за което после разказват поколения християни на всички континенти.
Преданието реди, че в монашеския дом живеел един стар и добродетелен монах на име Гавриил с послушника си, носещ същото име, отново от български произход. Веднъж старецът отишъл на бдение в Карея (дн. административна столица на Света гора) и казал на своя ученик: „Чедо, аз отивам да послушам бдението (в карейския съборен храм), а ти остани и колкото можеш, чети последованието“.
Българският монашески дом на Атон, където архангел се явява и дава песнопение за възхвала на Богородица.
През нощта някой потропал на вратата. Дошъл непознат монах и послушникът го приютил за цялата нощ. По време на утринната служба двамата пеели последователно и така стигнали до обичаната древна песен на свети Козма, епископ Маюмски, „Честнейшую херувим...“. Изненадващо чужденецът запял друго начало: „Достойно ест яко воистину блажити тя, Богородицу...“ (“Достойно е наистина да те облажаваме, Богородице, винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог“). След това и двамата продължили песента с познатата възхвала: “По-почитана от херувимите, несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бога Слово, същинска Богородица те величаем“.
Сияние
Но докато двамата пеели тези думи, иконата на Божията Майка, която стояла в килията, внезапно засияла с необикновена светлина, а послушникът усетил особена радост и заплакал от умиление. После той казал на госта си: Ние пеем само „Честнейшую“, а
такава песен „Достойно ест“ никога досега не сме чували нито ние, нито нашите предшественици. Моля те, стори любов, напиши ми тази песен, за да мога и аз по същия начин да величая и да прославям Богородица“.
Чужденецът поискал мастило и хартия, но ученикът не намерил. „Донеси ми тогава каменна плоча“, заръчал странникът. Тогава с пръста на ръката си написал като на восък думите на песента. Накрая заръчал: „Отсега нататък така пейте всички православни“. И като изрекъл това, станал невидим. Това чудо се е случило на 11 юни през 982 година.
Когато старецът се върнал, послушникът му показал каменната плоча с надписа. Отнесли плочата в Карея, а по-късно в Цариград. Тогавашният патриарх Николай Христоверг написал до всички патриарси за случилото се чудо и оттогава тази ангелска песен се пее от всички православни.
Гостът
Предполага се, че тайнственият гост в българската килия бил Божи пратеник с мисията да открие на човеците тази ангелска песен, достойна за света Богородица. Предполага се, че това е бил самият архангел Гавриил, както пише в старите богослужебни книги за този ден: „Събор на Архангел Гавриил в долината Пение“.
Самата килия е запазена днес и е превърната в нещо като музей. Намира се в местността Пение и принадлежи към гръцкия манастир „Пантократор“.
Килията още от времето на това чудно събитие е наречена и става известна на Свeта гора с името “Достойно есть”. За последно в нея български монаси се подвизавали в края на ХIХ и началото на ХХ век. Монашеското братство било под ръководството на известния духовник йеромонах Йоан. На своето време той бил сред най-уважаваните атонски духовници и към неговото духовно ръководство прибягвали монаси от всички народности.
Това свято място е второто на Света гора подир Зографския манастир, което привлича като магнит поклонници от България, а и от цял свят.
Иконата се пази в Карея
Иконата, пред която е била изпята ангелската песен, също е наречена „Достойно ест“. Преди това е била наричана “Милующа”. След чудото е била пренесена на специално място в близкия храм, а нейни копия има по целия православен свят и в почти всеки християнски дом.
В наши дни чудотворната икона се съхранява в съборния храм "Протатон" в Карея.
Чудото е записано в древните минеи
А че това чудо действително е древно и че явилият се тогава ангел е бил архангел Гавриил, може да се види от специалната бележка, намираща се в гръцките минеи при датата 11 юни, където се казва: „На този ден е съборът на Архангел Гавриил“.
Както през време на земния живот на Пресвета Богородица той е бил пламенен певец, възпяващ Нейното величие, Неин кърмител, Неин служител и радостотворен благовестител, така послужил и в предаването на хората на тази наистина подобаваща за Божията Майка песен, тъй като това служение е прилягало само на него. Свети отци казват, че в древността Владетелят на всички – Бог, предал на евреите чрез ангели (Гал. 3:19) с ръката на Моисей десетте заповеди, като ги написал с пръста Си на две каменни плочи. По подобен начин и сега началникът на небесните сили предал на всички православни пресладката и изключително силно желаната песен в чест на Божията Майка, като също я написал на каменна плоча с архангелския си пръст.
Храмът, пазещ чудотворната икона Достойно ест, а срещу него е административната сграда на монашеската република Света гора.
А ето и текста на песнопението „Достойно ест“ на съвременен български от църковнославянски, на който е била спусната свише:
„Достойно е, наистина, да Те облажаваме, Богородице, винаги блажена и пренепорочна, и Майка на нашия Бог. По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог Слово, тебе, истинска Богородица, те величаем!“.
...
„Достойно есть яко воистину блажити Тя, Богородицу, присноблаженную и пренепорочную и Матерь Бога нашего. Честнейшую Херувим и славнейшую без сравнения Серафим, без истления Бога Слова рождшую, сущую Богородицу Тя величаем“.
Песента води началото си от V век
В съчинението си „История на Атина“ преосвещеният Порфирий Успенски казва, че песента „Достойно ест“ е била известна още на преп. Йоан Дамаскин. Но той не я бил съчинил сам, а я е взел от отците на Третия вселенски събор (431 г.). Интересно е, че пълният текст на песента „Достойно ест“, както е изпята от ангела, обаче липсва при Дамаскин. Думите: „присноблаженную и пренепорочную, и Матер Бога нашего“, липсват. Вместо тях тогава се пеели следните слова: „Достойно е наистина да те облажаваме, Богородице, защото Създателят на всички влезе в твоята пречиста утроба…“
Любомир Старидолски
