К акво се случва с душата, когато човекът умре? Загива ли заедно с него или продължава да витае някъде извън времето и пространството?
Казват, че тя не е застопорена на едно място и не загива, когато кофите с пръст посипят мъртвеца. Смята се, че в момента на смъртта тя отлита от тялото и може никога да не се върне. Но има и друг вариант, в който тялото решава да прояви собствена воля за живот. Не един и не два са примерите за внезапни признаци на живот у хора, смятани за мъртъвци. Душата вече си е отишла. Тогава на нейно място в осиротялото тяло се намества нечия друга душа, която в този момент минава оттам.
И така, пациентът е излязъл от клиническа смърт. В ясно съзнание е, но не познава никого от близките и познатите си и не си спомня нищо от предишния си живот. Затова пък започва да си спомня нещо от чуждия.
Розета
През 1970 г. много се пише и говори за Елена Маркард. На 12 години тя получава тежка травма и изпада в продължителна кома. Когато се събужда от нея, проговаря на перфектен италиански. От немския не си спомня и дума. Твърди, че се казва Розета Кастилиани. Убедена е, че е прекарала целия си живот в Италия. Учени се заинтригуват от случая и я отвеждат в града, в който твърди, че е живяла, след като са установили, че там действително е живяла жена с такова име, която е починала при инцидент. Това не е случаят, за който говорим в началото, защото е минало време. Розета е родена през 1887 г., а загива през 1917 г., когато е на 30 години. Отиват на адреса, където тя е живяла. Вратата отваря жена, при вида на която Елена Маркард възкликва: „Ето я Франси, моята дъщеря!”. И това е наистина тя - дъщерята на Розета Кастилиани.
Подобен случай е описан през 20-те години на ХХ век в разгара на епидемията от инфлуенца, когато по различни данни загиват от 50 до 130 милиона души. В препълнена морга в Прага един от труповете внезапно започва да потръпва. Според болничните записи това е някой си Карел Турни. Съобщават на негова близка за чудото. Но Карел не иска и да чуе за жената, която е дошла да го види - тя за него е непозната. Изписват го от болницата и той се запътва не към адреса, на който е регистриран, а в някакво село. Там влиза в една от къщите и се разполага. Никой не може да го убеди, че той не е човекът, който е живял там. Карел знае кое къде се намира в дома и съобщава много подробности, които няма как да са му известни за живота на мъжа, чиято душа се е вселила в него. Оказва се, че двата трупа са били на съседни маси в моргата преди Карел да оживее.
Мексиканец
През 1964 г. избухва бунт в затвор в щата Тексас. Загиват двайсетина затворници и надзиратели. Сред последните бил и смъртно раненият Джими Хоум. Мъжът бил дълго време в кома. Но ето че животът се върнал у него. Тогава, за всеобща почуда, Джими проговорил с мексикански акцент. И това не било всичко.
Когато започнала серия от брутални нападения над жени, следователите не знаели какво да си мислят. Случващото се им изглеждало познато - всичко издавало почерка на маниак, който вече бил задържан и осъден за подобни престъпления. Но извършителят загинал при споменатия бунт в затвора. Усъмнили се, че може да е заграбил самоличността на някого от съкилийниците си и изровили трупа за ексхумация. За да установят, че техният човек наистина е умрял. Кой в такъв случай копирал неговия почерк?
Джими Хоум в крайна сметка се издънил и попаднал в ареста. Там бил подложен на психиатрична експертиза, от която станало ясно, че по някакъв начин мексиканецът му е влязъл под кожата и той не само му подражава, а и се мисли за него. Хоум завършил дните си в лудница.
На теория изглежда лесно, но не е така. Защо избягалата душа не се връща в предишното тяло, а се налага да свърне встрани? Как преценява с кого да се слее? И какво става с всички останали души, отлетели в небитието? Все въпроси, отговорите на които не са тук, сред нас.
Кристи Петрова
