Н а 26 май Българската православна църква тачи паметта на един от 9-те софийски мъченици - Свети Георги Най Нови. Паметна плоча на мястото на гроба му стои край древната столична църква "Свети великомъченик Георги Победоносец" (Ротондата). Малък параклис бе вдигнат в близост до мястото на екзекуцията - в двора на Александровска болница. До 40-те години на XX век от лобното място на светията до Ротондата се е провеждало литийно шествие на 26 май, но обичаят е бил забранен, а след това е изоставен.
Житие
Според житието му мъченикът се е родил през 1505 г. в София от знатни родители на име Иван и Мария. Бил дългоочаквано дете, изпросено от Бога с молитвите на родителите си и по застъпничеството на Свети Георги Победоносец. Затова, когато се родил младенецът, родителите му го кръстили с името Георги и го възпитали в ревност към християнската вяра и живот. Той отрано се научил да чете и пише, а любимото му занимание било да чете Светото Писание. Според житието му Георги се славел и с необикновена красота и добродетелност, а такива младежи турците винаги искали да привлекат към мюсюлманската вяра.
Като не успели да постигнат това с лицемерна благост, те насила навили на главата му свещената за мюсюлманите чалма. Оскърбеният Георги хвърлил на земята натрапената му чалма и я стъпкал. Тогава озлобената тълпа го предала на кадията (съдията).
Изкушения
Кадията, поразен от красотата на лицето му и от неговия мъжествен вид, отначало се опитал да го прелъсти с обещания:
„Ако се отречеш от Иисуса Христа, Когото вие наричате Син Божий, и ако се подчиниш на заповедта на самодържеца Селим (тук летописецът греши - по това време османски владетел е Сюлейман I Великолепния (1520 - 1566) и изпълниш неговата воля, защото на този Селим много царства се подчиняват, ти ще получиш за това много дарове и всевъзможни почести от нашия цар и ще бъдеш поставен за началник на всички воеводи във великия град Средец.
Инквизиции
Но нито съблазнителните обещания за високо служебно положение, нито жестоките мъчения не могли да сломят непоклатимата твърдост на неговата християнска вяра. Съдията заповядал да режат тялото му на ивици от главата до нозете и получените рани да бъдат обгаряни със запалени свещи, от което тялото на мъченика така пламнало, че не се виждало лицето му. Но всички усилия се оказали напразни.
Присъда
Последвала окончателната присъда на съдията - Георги да бъде обесен в края на тогавашна София - между сегашните ул. „Св. Георги Софийски“ и бул. „Пенчо Славейков“. Заповедта гласяла още тялото му да остане на бесилката три денонощия, за да започне то да се разлага, та да бъде оборена вярата на християните в нетленните мощи на светиите и във възкресението на мъртвите. Обаче изтощен от дотогавашни страдания, страдалецът умрял в ръцете на палачите преди да го обесят. Въпреки това те го окачили на въжето, за да изпълнят присъдата. Три денонощия тялото висяло на бесилката, без да настъпи разлагане, а напротив - по мегдана се носело необикновено благоухание от светите мощи на мъченика. Майка му седнала под бесилката и прегърнала в скута си нозете на сина си. Така тя прекарала трите денонощия. Това станало на 26 май 1530 година.
Знамение
След това го хвърлили в приготвена клада заедно с много умрели кучета, та християните да не могат да разпознаят мощите на мъченика. Но Бог прославил Своя угодник: внезапно върху това място се спуснал облак, загърмяло, засвяткали светкавици и се излял проливен дъжд, който загасил огъня. Иноверците, изплашени от това толкова дивно чудо, се разбягали. Когато настъпила нощта, над мястото, където било изгорено честното тяло на мъченика, се явила огромна ярка светлина, която озарявала всичко наоколо. А по местата, където Христовият мъченик бил развеждан из града и където била капала неговата кръв, през нощта се явявала светлина, подобна на светлината от запалена свещ; и това било видяно от всички християни. Тогава протойереят на съборната църква се отправил заедно с други християни при съдията и като му дал пари, получил тяхното разрешение да вземе честните мощи на светия мъченик и да ги погребе според християнските обреди. След това отишъл при митрополит Йеремия и му разказал всичко за светия мъченик. Като разровили пепелта на мястото, над което сияела светлината, християните намерили честните мощи на светия мъченик Георги Нови, които били останали незасегнати от огъня, докато костите на кучетата се били превърнали в пепел.
Погребението било извършено тържествено от тогавашния софийски митрополит Йеремия в Ротондата. Днес тези мощи се намират в неизвестност.
Св. Софроний Български се явил от Оня свят
На 28 май БПЦ споменава в молитвите си преподобния Софроний Български. Той бил роден през втората половина на ХV век с мирското име Стефан и бил енорийският свещеник на село Пенкьовци, Софийско. Знае се още, че бил принуден да избяга в София с жена си поради турско насилие. Но и тук иноверците не го оставяли на мира и той избягал отново - този пък чак във Влашко, при великия войвода Раду IV.
Там жена му починала и той приел монашество с името Софроний. Подир смъртта на войводата Раду през 1508 г. се завърнал отсам Дунава и се поселил в един от пещерните манастир край Русе, където се подвизавал в пост, молитва, труд и милостиня. Но Нечествият не изтърпял неговите монашески подвизи и настроил против него един манастирски слуга, който го убил с брадва. Това станало през 1515 г. Три години по-късно Софроний се явил на живеещите в манастира, които изпълнили неговото внушение, разкопали гроба му и намерили мощите му нетленни и благоуханни. Те ги поставили в ковчег за всеобщо поклонение.
