В секи град си има своя сезон, но за София това е есента. Щом листопадът започне да засипва жълтите павета, от дълбините на историята сенки на предците ни набират смелост и тръгват по улиците. Градът постепенно придобива приказен вид. Старите сгради и музеи в сърцето на града отново придобиват стойност, готови да извадят изненади от бездънната съкровищница на многовековната си памет.
И когато небето стане сиво и ситният дъждец покрива стъклата, на всеки в почивния ден му се иска да се скрие на топличко и да се сгуши с хубава книга. Или да седне на чаша вино с приятели в уютен локал и просто да си помечтае. Това е точно времето, когато ти се иска да нахраниш душата си. И ако имате един свободен ден и не ви се скита в планината, а копнеете просто за разходка, изкуство и красота, то центърът на българската столица може да ви даде всичко това.
Театри
Първо можете да минете по улицата на театрите „Георги Раковски” и там някъде да започнете деня си с ароматно кафе. Ще установите, че пред вратите на НАТФИЗ винаги стоят студенти, без значение какъв е сезонът. Преди две десетилетия те се събираха отсреща в заведението „Прага”, което днес е сменило собственика си. Там по правило кандидатите за театрални и кинозвезди чакаха с часове по масите да излязат списъците, които им даваха или не зелена улица към сцената след поредния монолог или басня пред комисията от професори. В онези времена до „Прага“ се намираше и един от топ ресторантите от соца, известен като „Унгарския“. Там цените не бяха за простосмъртни, а докато влюбените двойки се наслаждаваха на маджарската „Добра жена“ - огромно блюдо с изкусни меса и сосове, до главите им на живо се лееха радостните звуци на чардаша. Тогавашните ресторанти са сменени с нови, но те са в карето между „Витоша“ и „Раковски“. Тях оставете за втората половина на деня, когато ще имате какво да споделяте на чаша вино след разходката.
Студентите пред Театралната академия
Уличният музикант Исус на Витошка
Гостите от Великобритания харесват кръчмите ни с местна храна и хора.
Жорж Папазов
Веднага след сградата на НАТФИЗ завивате наляво и ще видите Народния театър „Иван Вазов“. Задължително се загледайте в покрива - ще откриете изящни скулптори, които короните на дърветата обикновено скриват през лятото. Още няколко крачки и стигате до Градската художествена галерия. Около нея е пълно с пластики, които оживяват по това време върху плътния килим от златни листа. Те са дело на български скулптори от началото на миналия век до наши дни. Пред галерията от страната на парка пред театъра се намира един от шедьоврите на големия скулптор Иван Лазаров „Жажда“. Градската галерия е известна със своите много често провокиращи изложби. В постоянната експозиция има творби на българските класици, като много от тях са с изключително висока художествена стойност. Честно казано, това е и любимият маршрут на световноизвестния борец Боян Радев, който посвещава почти целия си живот да колекционира творби на български художници. Той е и един от честите спонсори на изложби в Градската галерия. Точно Боян Радев, заедно с бившата журналистка Юлия Теллалова, преди 35 години успява да докара от Швейцария цяла изложба на световноизвестния българин Жорж Папазов, изложена в столичната галерия. Любопитен е фактът, че именно Папазов е първият сюрреалист в света, дори преди легендарния Салвадор Дали.
Градската галерия и Жажда на Иван Лазаров
.
Калоян
Продължете пет минути пеша, колкото да поемете глътка въздух и да смените епохите. А те са едновременно антична, средновековна и съвременна. Стигнете ли до ул. „Съборна“, малко преди да излезете на площада до храма „Света Неделя“, веднага отляво са масивните порти на една от най-уютните и топли църкви в София - „Света Петка Стара“. Тя неслучайно е любима на много софиянци, но и на гостите на столицата. Храмът е буквално под нивото на земята. Действаща и до днес, църквата датира от 1241 г. и е построена вероятно като дворцова от брата на цар Иван Асен Втори - севастократор Александър. Чуваемостта към Всевишния е много голяма и да ви благословят в този храм е сбъднато чудо. Там се намира и пантофката на св. Спиридон.
Пред Богинята на късмета от античността в Археологическия музей
Ако излезете през задния вход, попадате на ул. „Цар Калоян“. Точно отсреща се намира малката църквичка „Свети Николай Чудотворец“, която пък е построена от севастократор Калоян пак през 13-и век. И тя е действаща. А севастократорът е същият този, който е изобразен заедно със съпругата си Десислава от четката на Боянския майстор в Боянската църква.
Софиянци разказват, че този район на центъра носи особена атмосфера. И това не е случайно. Точно там през 4-ти век е имало дворцова резиденция, под днешния хотел „Рила“, която е била на император Константин. Да, точно този, който дава името си на Византийската империя Константинопол, днес Истанбул. Една от мечтите му пък е била да направи Сердика този Константинопол.
По следите на българското ДНК и траките
А сега смело можете да се насочите към импозантната сграда на Археологическия музей, който е на ул. „Съборна“, на три минути път от църквите. Входът е откъм бившия Партиен дом до президентството, а сградата е бивша джамия. В музея има праисторически артефакти, антични и средновековни. Но най-любопитна е залата „Трезор”, където е изложено най-старото Тракийско съкровище на 3500 години от Вълчитрън. Там се намира и златната маска на тракийския цар от Одриското царство, както и много сребърни и златни предмети от времето на траките. Колекцията наистина е уникална, защото гръцко и римско изкуство в Европа има в изобилие, но ние, българите, си имаме тракийско, каквото почти никоя друга нация не притежава. Предметите от Вълчитрънското съкровище са принадлежали на племето трибали, чийто потомък - император Галерий, почти 2 хиляди години по-късно приема християнството, преди да умре. Това става точно в дворцовия комплекс на Константин в Сердика, за който споменахме по-рано. Император Галерий е и първият, който дава свобода на християните в Римската империя. И представете си, това се случва точно в този малък отрязък между днешните улици „Цар Калоян“ и „Съборна“.
В трезорната зала на музея се намира и копие от съкровището от Над Сент Миклош от 7-9-и век. Във формите и украсата си то съчетава елементи от прабългарите, персийците, траките, както и християнски мотиви.
Учените смятат, че това съкровище е свързано със синовете на кан Кубрат. В символиката си по тайнствен засега начин то може би крие ДНК на днешните българи, които носят частици жизнена енергия от траки, иранци и прабългари, които са изповядвали християнската вяра.
.
.
*QR код + Материалът е подготвен със съдействието на Министерство на туризма на Република България.
Светлана Трифоновска
