Х иляди българи се прибират от чужбина за честването на Успение Богородично на 15 август. Това коментираха пред „Телеграф - Чудеса и Вяра“ богомолци, ангажирани с приготовлението на земляческите събори по места. Масово те се провеждат на празника на Божията майка, като вече се чуват гласове той да стане неработен ден за цяла България, както е в Гърция или в родната Варна.
Успение Богородично е празник на морската ни столица.
За празника мнозина от заможните българи и гастарбайтери развързвали кесията и давали дарения за ремонт на черквите, изработване на икони и стенописване.
Почит
Един бегъл поглед върху празничния календар на българските общини свидетелства за огромната почит в България към Божията майка. Десетки, ако не и стотици храмове на 15 август честват нейното име, което е съпътствано с много веселие, събиращо роднини и земляци. Датата наистина е подходяща за празнуване. Средата на август е своеобразна „пауза“ в традиционния аграрен бит на българина. Жътвата и вършитбата, които са най-важната част от земеделските работи, са приключили, а за есенните оран и сеитба, както и за масовия гроздобер, е още рано. Да изброим всички селища, над които бди Пресветата Дева е невъзможно, затова ще споменем най-важните от тях. А също и тези, при които самото създаване на храма или манастира е свързано с драматични събития.
Традиция
По вековна традиция най-големите тържества ще бъдат в Троянския манастир, където се пази една от най-чудотворните икони на Богородица в България. Наричана „Троеручица“, тя ще бъде изнесена за литийно шествие. Да се докоснат до нея ще се стекат хиляди вярващи, за да измолят застъпничеството на Божията майка пред нейния Син за избавление от болести или неволи. Има вярване, че който носи иконата, ще бъде здрав и ще доживее до дълбоки старини, стига да живее праведно, разбира се, и да се изповядва и причастява редовно. Отбелязване на храмовия празник на троянската света обител „Успение Богородично“ ще бъде три дни. Започва още в понеделник (14 август) в 18 часа с празнично вечерно богослужение с чина на Опелото на Пресвета Богородица. А литията с чудотворния й лик е на другия ден в 11 часа.
Патрон
В средата на този месец се чества и патронният празник на Бачковския манастир. Преди време там бе възстановена древната традиция за всенощно бдение. На святото място се пази друга от чудотворните икони на Божията майка - „Умиление“.
По традиция на Голяма Богородица в Бачковския манастир се събират и много роми християни от цялата страна. Ден-два преди празника те разполагат лагера си от двете страни на реката, под манастира. В празничния ден посещават службата в църквата и правят курбан, придружен с песни и танци.
Морето
Варна е най-големият български град, чийто празник е на 15 август. Тържествата започват с литургия в катедралния храм „Св. Успение Богородично”. На площад „Св. св. Кирил и Методий” се издига флагът на Варна, след което следва литийно шествие с храмовата икона. На сцена „Раковина” в Морската градина през целия ден участват изпълнители и ансамбли от различни жанрове. Вечерта в Летния театър е тържественият концерт и ритуал, на който кметът на града удостоява със званието „Почетен гражданин на Варна” български и чуждестранни граждани за изключителен принос и заслуги за развитието на общината. Тази година за почетни граждани бяха обявени певицата Лили Иванова и актрисата Цветана Манева.
Горно Езерово
Бургаският квартал Горно Езерово също ще празнува идния вторник. Според местни легенди на мястото на днешния манастир "Света Богородица" е имало храмов комплекс още през XII в. Той бил прочут с лечебните си извори. Още от древността водата там била използвана за лечение.
Успението на Божията майка е празник на бургаския квартал Горно Езерово.
А многобройни поклонници и болни идвали да търсят лек не само през август, а целогодишно. Говори се, че имало и специално отделение, където се изцелявали душевноболни. За съжаление от него не останало нищо, нито пък има сигурни писмени източници за негово съществуване. Новият манастир е издигнат през 1982 г.
Скалата на сокола
В чест на Божията майка са вдигнати много красиви храмове и обители в Балкана. Такъв например е Соколският манастир. Той е основан от архимандрит Йосиф Соколски, дошъл тук от Троянския манастир заедно с йеромонах Агапий през 1833 г. Те заварили току-що издълбания през 1832 г. малък параклис в т.нар. Скала на сокола. Затова и манастирът е широко известен като Соколския манастир.
В Троянския манастир ще се проведе литийно шествие с чудотворната икона Богородица Троеручица.
До него те построили малка дървена църквица, а следващата година на нейно място с помощта на жителите на близките села Етъра и Нова махала само за три месеца изградили днешния голям храм.
През 1836 г. в манастира се основава училище, в което преподава Неофит Бозвели. В параклиса на манастира са запазени иконите на Св. Богородица и Иисус Христос, рисувани от Захарий Зограф.
Приказният Соколски манастир Успение Богородично.
Соколовският манастир взема активно участие и в националноосвободителните борби. На 31 юли 1856 г. в него се установява четата на капитан дядо Никола с намерение да го превърне в център на въстанието, а по време на Априлското въстание на 1 май 1876 г. тук е сформирана четата на воеводата Цанко Дюстабанов, чиято сабя се съхранява в манастира до наши дни.
Синята църква
Синята църква. Така е известен възрожденският храм „Успение Богородично“ в Копривщица сред местни и туристи от цял свят. Любопитни очи дори от Япония, Канада и Австралия идват на 15 август да зърнат едно от чудесата на възрожденската архитектура и иконопис.
Най-старата черква в Копривщица е строена преди Освобождението на мястото на по-стар храм, който е бил опожарен при набезите на турци и кърджалии между 1804-1810 г. Събралите се на 8 юли 1817 г. копривщенски църковни настоятели решават той да бъде възстановен и посветен на Успението Богородично. Според Константин Иречек след тези събития църквата е издигната наново за само 11 дни от смолски и мирковски майстори. Възстановяването станало с набрани от над двеста копривщенци средства.
Голяма Богородица в Копривщица.
Поради обстоятелството, че камъните в района са ронливи, били докарани големи гранитни късове от Балкана, които били положени в основите. Черквата била вкопана в земята, слабо осветена и боядисана отвън в синьо, така че да прилича на къща и да не привлича внимание върху себе си.
В два от ъглите на църквата върху каменни плочи е издълбана датата 8 юли 1817 г., когато строежът е завършен.
Днес въпреки ограниченията на историческия контекст виждаме един архитектурен шедьовър. Забележителни са дърворезбеният иконостас от 1821 година. Стенописите в олтара са дело на самоковския живописец Спас Захариев (1900). Вътре могат да се видят и невероятни икони шедьоври. За изписването им местните жители канят и един от най-известните зографи и художници през Възраждането – Захарий Зограф. Той рисува три икони, които са истински шедьовър на световната иконопис - „Свети Георги“, „Успение Богородично“ и „Свети Евстатий“.
През 1876 година камбаните на църквата обявяват началото на Априлското въстание.
В църковния двор са погребани видни българи като поета Димчо Дебелянов и революционера Тодор Каблешков. На 15 август край тях се прави курбан, на който се стичат богомолци от близо и далеч.
Знамения
Не по-малко интересни са и историите, свързани с празника в различни села, като тази в село Любовка, община Сандански. Навремето селото е наброявало 500-600 жители. Явила се болест по децата и те умирали. Събрало се селото и чорбаджиите решили на Успение Богородично да се коли за курбан теле. Но една година решили вместо теле жертвеното животно да е агне. И какво става - вместо за добро, става още по-лошо. И от тогава до ден днешен на празника се прави курбан от теле, както било наречено за пръв път.
Приготвяне на курбан в Банско от средата на XX век. На 15 август се правят землячески и родови срещи.
Докато курбанът се приготвя, кожата и главата на телето се разиграват на търг заедно с даровете, поднесени в черквата от жителите и гостите на селото. Заплащат се и порциите от курбана - кой колкото иска и за вкъщи. Парите се събират за реставрирането и поддържането на черкви и в съседни села, построени от будни българи, оставили ни богато културно наследство и дали пример за дълг към вярата и отечеството.
В Югозападна България чествания ще има в третия ставропигиален манастир - Рилския (наред с Троянския и Бачковския). По традиция за Успение Богородично там се стичат поклонници от София, Перник, Радомир, Кюстендил, Дупница и Благоевград.
Божията майка се явила в село Добрич
Прелюбопитна средновековна легенда разказва как е основано село Добрич, разположено само на 7 км от Димитровград, което също празнува в деня на Успението Богородично. Според нея след победата при Клокотница през 1230 г. цар Иван-Асен II оставил на близкото възвишение пост, начело с болярина Доброшин. Отрядът чакал да бъде повикан обратно, но такава заповед така и не дошла. Тогава същата година Доброшин разрешава на войниците си да приберат в лагера своите семейства. Така е поставено началото на село Добрич, което наследява името на своя основател – Доброшин.
Мястото на днешната църква е посочено от самата Богородица. Според преданието в нивата, която по-късно била подарена за храм, някой си дядо Стойко сънувал, че трябва да копае на това място и да изрови нейната икона. На другия ден той отива с мотика и започва да разкопава мястото, което е сънувал. Не успял да намери икона, но бликнала струя чиста питейна вода. Още на следващия ден той обявил на своите съселяни, че това място е свещено, а водата е лековита.
Слънчевата енергия озарява храма в Турян
Турян е село в община Смолян, чиято история се губи в хилядолетията. При строежа на параклиса „Светите св. Константин и Елена“ са открити кости на повече от 2500 години на тракийски вожд. Според археолозите на това място е имало светилище, върху което по-късно е издигнат манастирски комплекс, опожарен при турското нашествие.
Фестивалът Хайдушки поляни в Турян събира земляци и роднини.
Но селото се слави най-вече с новата си църква „Успение Богородично“, и то по две причини. Тя е построена със съвместните усилия и средства на мюсюлмани и християни. И е може би единствената в България, която се отоплява и осветява със слънчеви батерии.
