Т рай, бабо, за хубост - гласи народната мъдрост. Оказва се точна, на фона на смъртоносния ботокс, с който българките се разкрасяваха в навечерието на празника на любовта и виното – Св. Валентин и Трифон Зарезан (по стар стил). Красотата обаче винаги си е имала висока цена от древността, та до наши дни. Като се започне от живачните помади в Древен Египет и се стигне до вталяващите корсети, затрили хиляди жени с белодробни и костни малформации в Западна Европа.
Красота
„В миналото у нас се е ценяла младостта и естествената красота и здравият вид, и се е гледало с недобро око при използването на различни помади и трикове за подмладяване и разкрасяване“, разказва пред „Телеграф“ етнологът Горан Стефанов, главен уредник на приказния Аладжа манастир край морето. Много хубаво обаче не било на хубаво, особено във времената на робство, споделя още той. Тогава майките пожелавали на своите дъщери да хванат шарка, че да не са толкоз привлекателни. В противен случай рискували нашествениците да ги откраднат за своите хареми.
Галенит
В дълбока древност не само жените, но и мъжете залагали на считания за вълшебен галенит (оловен сулфид). Камъкът бил стриван и използван за гримиране на очи, мигли, вежди в Древен Египет. У нас находища на този иначе красив токсичен минерал има в Родопско. Изследвания за съдържание на прекомерни нива на олово в открити скелети по земите ни не са правени. А вероятно се е ползвал и цинобъра – хитов руж сред елита на Римската империя. Козметичният продукт се е произвеждал от силно токсичния живак (присъствал в мазилата чак до XXI век). С него знатните жени в ранните години на християнството се разкрасявали, без да знаят, че така съкращават земните си дни.
По-късно известният блед тен бил постиган с венецианското белило - също широкоразпространено сред дамите на Запад. То съдържа бял оловен грим, който се смята за възможна причина за кончината на кралица Елизабет I. У нас също се е ползвала бяла козметика, но тя е била не само безвредна, но и полезна – така наречената бяла глина (хума). Тя избелвала лицето като ексфолиант, а измитата коса се подхранвала, често и с добавка на отвара от коприва или жълтък.
Песни
В тази връзка Горан Стефанов коментира, че различните видове помади и белила присъстват в някои народни песни, но техният състав не е съвсем ясен. Родният учен разкрива, че едновремешните българки имали още един доста силен бюти коз в ръкава си. „Наред с различните огърлички и други бижута, Евите имали едни гривни, наричани рогатки, с които са съблазнявали ергените. Те имали кухини, в които сипвали няколко капки розово масло. Като се хванели на хорото (или при друго по-интензивно движение с ръка), маслото излизало и уханието се разнасяла като аура около жената“, описва древната практика Горан.
Малко и шекер
Възрастни хора в Югозападна България днес споделят и за други методи. В миналото жените си втривали масло и стрит шекер, за да изгладят напуканите устни преди големи празници, когато цяло село излизало на мегдана. Тогава в оборот влизали и везаните носии, пафтите, които подчертавали добре прелестите и тънката талия на момите. Често обаче външните белези на красотата като гайтанените вежди, копринената коса или снагата „тънка топола“ минавали на по-заден план. Тъй като на жената се гледало като на работен кон. За това по-важно е било да бъде здрава и имотна. Висящите украшения под формата на златни, сребърни и медни монети също били по-скоро демонстрация на социалния й статус.
„Пендарите са били не толкова за разкрасяване, а като част от чеиза на момата, който е служил като зестра. И излизайки така, тя е привличала бъдещите кандидати за ръката й“, пояснява Стефанов.
Сирене
По думите му нашите предци ясно осъзнавали, че красотата е преходна, затова бързо гледали да задомят девойките. Жената за разлика от мъжа е била сравнявана със сирене, което колкото повече стои, толкова повече се вмирисва и никой после няма да го иска. A на булките хич не им трябвало руж, защото те руменеели от къртовската работа, която ги чакала в новия дом по отглеждането на децата, домакинската работа, грижата за градината и стоката.
„Интересно е, че не само момичетата, но и момчетата са били задомявани рано - на по 12-13 години. Етнографът Димитър Маринов описва една такава ситуация в село в Северна България от началото на миналия век. Там видял привлекателна към 20-годишна жена, която хванала едно хлапе, което спало в купата сено, и го прибрала в дома си на леглото. Големият наш учен се поинтересувал каква им е роднинската връзка на двамата. Тогава бащата на момчето се похвалил, че миналата година ги оженил. А на въпрос, че юношата още няма половите белези на мъж, дядото обяснил – за да има кой да работи вместо него в тоя дом“.
Бабинден
Във връзка със зимните празници Стефанов разказва още, че на тях дамите доста се „разкрасявали“. „Пийвали са си доста. Тук не говорим за момичетата, а за по-зрелите жени. На Бабинден например са се напивали брутално. Тогава са се правили кукли, които да имат всички полови атрибути. После се пеели доста вулгарни песни – има си цял стил, който се нарича блажен фолклор. Идеята на всичко това е била да чуят и видят нагледно младите какво и що откъде идва, а не да се чудят после, когато се задомят. Тогава често се е случвало жената, както е пияна, да изневери на мъжа си“.
Вдовици отраквали младоженците
Девойките в повечето случаи били доста по-подготвени от младоженците. „Иван Хаджийски описва, че при едно младо момче, което женили, предната вечер дошла жена, за да легне с него, та да знае на другия ден какво да прави, че да не се изложи. Иначе напразно роднините ще чакат да развеят байрака с бялата кърпа с кръвта, какъвто е ритуалът, когато булката е девица. Явно доста често са се случвали засечки в първата брачна нощ, за да е имало специално назначени вдовици, които са били наемани, че да обучават неопитните младоженци“, обясни етнологът Горан Стефанов.
Любомир Старидолски
