Г ениалният поет Евтим Евтимов бил един от най-близките хора на Ванга от известните българи.
Двамата са съграждани и се познават от младостта си, къщите им в Петрич са съседни. Много от това, което са си говорили, обаче си остава тайна и няма как някога да го разберем. Поетът много малко е разказвал за общуванията си със сляпата пророчица.
Казва, че веднъж в разговор я е запитал: “Виждала ли си Господ поне насън?”. Пророчицата отвърнала: “Ако някой ти каже, че го е видял, да знаеш, че лъже! Виждам само едно око като огън, което ми говори някъде в безкрая”. Поетът на едни от най-хубавите любовни стихове в нашата литература завършва със собствено съждение: “Бог е любов. Най-хубавото на любовта е, че никой не знае какво е тя и не може да я опише. Силата й е в нейната необяснимост”.
Отначало обаче поетът бил скептичен към пророческите виждания на съседката си.
Девойче
Веднъж Евтим Евтимов си спомня: “Осиновената дъщеря на пророчицата, Ванче се казваше, едно много мило девойче, работеше при мен в радиовъзела. Един ден ми казва: “Другарю Евтимов, идете при майка ми! Тя ще ви каже много неща. Най-вече как ще станете голям човек“. „Аз и сега съм си голям“, шегувам се, като имам предвид ръста си. Майка ми и Ванга бяха големи приятелки. В ония години гадателката не я разбираха много, хората я обичаха, но не и властта. Не смогнах да отида. Един път Ванче пак предава думите на майка си: „Кажи му, че ке стане голем човек, мари!“.
Младият Евтимов обаче така и не отишъл да му гледа. А пред дома й винаги е имало тълпи откъде ли не – от цяла България и от чужбина. И така чак до нейната смърт. Три-четири дни след тези напористи покани от страна на Ванга Евтимов неочаквано получава телеграма от тогавашното много важно издателство „Народна младеж“ - по това време то е към Централния комитет на комсомола и е откривател на таланти. Издателството кани поета веднага да отиде в София. А въпросът е дали точно това не е видяла сляпата пророчица - пътя към славата на видния си след време съгражданин, и да го предупреди.
Евтимов казва, че пристига при директора на издателството - Валентин Караманчев. Той пък го отвежда при първия секретар, който му казва: “Твоите колеги са всички в София, трябва и ти да дойдеш. Ще заместваш половин година Слав Христов Караславов, който излиза в творческа отпуска“. Така петричанинът с талант става от раз завеждащ отдел „Поезия“. А по-късно става и директор на издателство „Народна младеж“. Тогава е само на 33 години, автор е на две-три книги.
След този случай Евтим Евтимов започва да ходи при Ванга. Но какво са си говорили, така и не споменава в мемоарите си.
Поетът на стихове, претворени в музика, като „Високо“ на ФСБ, „Горчиво вино“ на Веселин Маринов, „Грешница на любовта“ на Лили Иванова и т.н. е изпращал при пророчицата много от известните наши творци, които са имали питания към нея, но не са могли да стигнат. Един от тях е Борис Димовски. Когато влязъл при пророчицата, великият художник и карикатурист изглеждал спокоен, но Ванга веднага познала, че има голяма мъка. Казала му, че жена му си отива от рак и положението е безнадеждно. Тя му препоръчала да намери билкар, на когото викали бай Асен. Той щял поне малко да облекчи страданията й.
Опера
И други прочути българи са общували с петричката пророчица. Твърди се, че през 1982 г. Ванга е посетена от оперната звезда Никола Гюзелев. Световноизвестният баритон отишъл при нея много уплашен, защото, докато изпълнявал ария на сцената на Софийската опера, гласът му изведнъж секнал. Просто бил онемял. Гюзелев мислел, че е болен, макар лекарите да не виждали обективни причини, но баритонът искал съвет от пророчицата при кой доктор да се лекува. Тя обаче отхвърлила опасенията му. Неприятният инцидент според нея бил предизвикан от самия певец. По време на изпълнението си той умишлено прескочил един пасаж, в който се пеело за Бога. „Ти не само усети, че гласът ти изчезна, но и видя нещо“, казала му тогава Ванга.
Оперното светило по-късно си признало, че наистина е видяло пред себе си някаква ръка, която му направила знак да спре да пее. Петричката врачка му дала съвет преди всеки концерт да купува по кошничка бели цветя и да ги оставя пред олтара на някоя църква. Гюзелев се вслушал в нейната заръка и оттогава не му се случвало да онемее на сцената.
Георги П. Димитров
