Михайлина Димитрова
Флорида
Наш специален пратеник
Янди е на 40 години и кара Юбер във Флорида. Добрал се е дотук през 2010 г. на сал от Куба, 7 дни в морето без вода и храна.
От 11 души на сала са оцелели четирима. Янди, съпругата му и още двама. Тя била на 14 години, когато тръгнали да бягат от родината си като стотици хиляди други кубинци преди тях.
„Имам семейство във Флорида, но нито роднините тук, нито тези в Куба знаеха, че тръгваме“, разказва Янди. Историята му е повече от потресаваща.
„Качихме се на сал с мотор и водач - група от 11 души. Още първата нощ моторът отказа, а първият, който се удави, беше водачът. И останахме в открито море сред акулите, без да знаем накъде плаваме. Всяка сутрин, като съмнеше, бяхме с двама-трима по-малко. Като заспят, падаха във водата и се давеха“.
Храната и водата свършват на втория ден – колкото е било планирано пътешествието. Слънцето ги изгаря безмилостно, за да не умрат от дехидратация, пият урината си. На шестия ден вече смятат, че смъртта идва – нямат никакви сили, морето е безкрайно, суша не се вижда.
„Бяхме убедени, че ще умрем. Но изведнъж видяхме близо рибарски кораб. Той започна да ни дава сигнали накъде да плаваме. Забранено е да ни качат на борда им – ще ги съдят за нелегален трафик на хора. Но постепенно след тях стигнахме до суша. С последни усилия стъпихме на пясъка. И тогава рибарите извикаха бреговата охрана и бяхме спасени“, разказва впечатляваща си история Янди.
Огледало
В нея има факти, в които се оглежда политиката на САЩ към кубинските бегълци в последните 30 години. След края на 80-те системата всеки е добре дошъл вече спря да работи заради прекаленото изселване на кубинци към Флорида. Останаха два пътя - легално, с чакане години наред за разрешение за събиране на семейства и нелегалното – със салове през океана.
Разстоянието от Хавана до Кий Уест например е нищожно малко – 140 км. Но теченията са супер опасни, акулите изобилстват и много малко бегълци оцеляват по този път. Стигнали на брега, за да бъдат приети в Америка, те трябва да са стъпили на твърда земя. Иначе – обратно към острова.
Така е било през 2010 г., така е и днес. В затворите в Маями дори има кубинци, осъдени за нелегален трафик на свои сънародници към САЩ. Така Янди и бъдещата му съпруга са спасени, когато стъпват на брега в Кий Ларго във Флорида и са отведени в лагер за имигранти. „След два дни вече бяхме добре. Оттогава се чувстваме прекрасно, семейството ми ни прибра при тях и постепенно си уредихме живота. Получихме гражданство, оженихме се, съпругата ми завърши курсове и сега е медицинска сестра. Тя научи английски, аз обаче не. Живеем в тукашния Холивуд. Във Флорида английски не ти трябва. Всички говорят на испански“, обобщава Янди.
Език
Това е вярно. Във Флорида навсякъде се чува само испанска реч. А кубинската диаспора, основната тук, има решаващо значение и в политиката. И тук се получават доста куриози. „Аз гласувах за Тръмп. В последните четири години икономиката тръгна много назад, цените се вдигнаха страшно“, споделя Янди и повтаря основната мотивация на републиканския вот тук, в Маями.
Магазин за пури с пушалня в Малката Хавана
Янди обаче се вписва в профила на имигрантите от Куба, които са изключително крайно настроени. Техният вот за Тръмп съдържа в себе си желанието за още по-втвърдена политика към родния им остров с цел да се смени властта там. Парадоксът обаче е, че именно тези хора тук, във Флорида, поддържат кубинската икономика с парите, които изпращат всеки месец на близките си. Заедно с колети храна и лекарства. Ситуацията е съвсем човешка – без тези помощи роднините им в Куба нямат шанс за оцеляване.
Ембаргото
Семейството кубинци, с които се срещнахме в изборната нощ в Палм бийч, носеха фланелки с надпис „Да направим Куба отново велика“, подобно на слогана на Тръмп „Да направим Америка отново велика“. Те също искат американците отново да обърнат внимание на родината им, чувстват се забравени. Правилно са налучкали теченията - в момента нито демократи, нито републиканци имат интерес към ставащото на острова. А темата за ембаргото, наложено от САЩ, което мори Куба от 1960 г. насам, някак си изчезна от политическия дневен ред – независимо в коя посока са исканията.
Бойният петел е символ на Куба
Междувременно ситуацията на острова е на абсолютния ръб на търпимостта след ковид кризата, изгонила основния поток от туристи, липсата на гориво, тоталния срив на електрическата система заради липсата на резервни части, двата урагана, ударили Куба в последния месец, а преди броени дни тресна и силно земетресение, което доведе и до разрушение и нов колапс на електрозахранването. Без ток в Куба животът спира – хладилниците се размразяват, водата също спира, защото върви с помпи на електричество, навремето купени от България. Но няма сведения някой извън красивия карибски остров да се е трогнал от ситуацията, да не говорим за хората във Флорида.
Носталгия
А в Маями носталгията личи в квартала „Малката Хавана“, на 8-а улица в центъра. Всички табели там показват компании, изнесли се през 1959 г. от Куба и установени тук - от ресторантьорство, през хранителни стоки, до лека промишленост, пури и алкохол. Първото поколение имигранти обаче отдавна са се замогнали и са се изнесли от „Малката Хавана“ в луксозни предградия с къщи около Маями. Кварталът сега е населен с латиноамериканци от други държави. И все пак носталгичната атмосфера остава.
Добре дошли в Малката Хавана, пише на табелата
Може би е време Америка да разбере, че връзките между хората са толкова силни, а икономиката на Куба вече не съществува и ако ембаргото падне, за броени седмици островът ще се преобрази. Ще се случат промени, които няма как да предвидим, но които ще спасят милиони кубинци от сегашното им безрадостно съществуване. Но това за жалост няма да се случи. Защото, ако свалят ембаргото, американците ще останат без гласовете на мощното икономически и политически кубинско лоби във Флорида. Това нито демократи, нито републиканци могат да си позволят.
Сладкарница Версай е била най-известната в Хавана. Сега е на 8-а улица в Маями
И така абсурдът продължава, а също и историята на разделения народ продължава да се пише всеки ден.
Михайлина Димитрова
