П исателят Михаил Кунчев разказа в предаването „На кафе“ невероятната и непозната за мнозина история на най-малкия герой на България, водил две български атаки преди 109 години.
На 11 септември 1915 г. в царство България започнала мобилизация за предстоящото участие на страната ни в Първата световна война. Абсолютен прецедент в световен мащаб е било желанието на малкият Никола Костов, който искал да бъде записан като доброволец заедно с баща си.
Командирът отказал малко дете да отиде на война, но малкият Никола заявил твърдо, че освен баща си нямал никой друг. И ще избяга и пак ще стигне до фронта. Така той е бил взет с останалите български войници.
Специално за него е била ушита малка униформа и фуражка, като на ръката му сложена препаска с червен кръст, тъй като е бил назначен за санитар.
Когато войската ни достигнала Сърбия тя е яростно атакувана от врага. Войниците от полка на Никола Костов са били в глуха защита и не са могли да да излязат от окопите. Никой не смеел да си покаже главата. Тогава малкият Никола сложил щика си, изправил се и с вик ура тръгнал в атака. Неговият баща тръгнал веднага след него, за да го спаси, последван от своите другари.
Акцията за спасяването на Никола се превърнала в жестока атака на нож, в която българите победили. На 10 години Никола изстрелял и първите си изстрели.
При друга битка край Битоля, когато българите били в глуха защита, двата коня, на които са били натоварени муниците, избягали изплашени от изстрелите. Нашите мъже нямали с какво да отвърнат на огъня. Било въпрос на време противникът да разбере, че българските войници са беззащитни и да бъдат избити в окопа. Никола успял да настигне конете, обяздил ги и ги върнал при войската, като раздал поотделно патрони на бойните си другари под постоянен обстрел срещу нашите позиции. Така защитата ни успяла да отблъсне атаката.
Подвизите на Никола достигнали до царство България. Цар Фердинанд I го наградил лично с орден за храброст, но заповядал момчето да се върне на училище.
Със сълзи на очи малкият юнак се върнал в родината ни и с пенсията, която му отпуснали като кавалер на ордена за храброст след войната записал да учи в Казанлък в музикално училище.
На първия учебен ден учител започнал да чете имената на децата, за да потвърди присъствието им. Един по един малчуганите отговаряли тук, тук, тук... Когато било произнесено името на Никола Костов, вместо „тук“, той се изправил, козирувал и отговарил „Аз!“.
Едва тогава учителят разпознал лицето на Никола и от очите му потекли сълзи. Оказало се, че даскалът е бил капитан в битката при Битоля, в която Никола спасява живота му. Двамата се разплакали и се прегърнали като бойни другари.
Михаил Кунчев успява да открие в наши дни внука на Никола Костов, който е близо 100-годишен. Неговата история ще бъде разказана в новата книга на писателя.
Ради Ангелов
