Е два ли има човек, който да не е слушал песента на Алла Пугачова „Миллион алых роз“, да не се е замислял върху смисъла на текста и да не си е казвал: „Господи, каква огромна любов! Уви, за съжаление, в реалния живот такава любов не може да съществува. И текстът на песента е една прекрасна романтична измислица!“. Оказва се обаче, че такава велика и всепоглъщаща любов може да съществува, защото текстът на хита на Алла Пугачова не е измислица, а е създаден по една истинска любовна история. Като при това следва почти плътно сюжета на тази любовна история, с която ще запознаем днес любимите читатели.
Това е историята на любовта на грузинския художник Нико Пиросмани към френската певица, актриса и танцьорка Маргарита дьо Севр. И тази история е разтърсваща и звучи наистина невероятно. Тя обаче показва на какво е способен един истински влюбен мъж, за да впечатли обекта на чувствата си. Както и до каква степен себичността може да се окаже пагубна и да заслепи такова велико чувство като любовта в душата на една жена.
Героят на тази невероятна любовна история, заслужаваща да бъде пресъздадена не само в песен, но и във филм, е роден на 5 май 1862 г. в село Мирзаани в Източна Грузия. Имената му са Николос Асланидзе Пиросманишвили, но в историята той остава известен като Нико Пиросмани. Бъдещият художник е роден в многолюдно селско семейство. От малък остава сирак и е отгледан от по-големите си сестри. Вместо да учи от ранна детска възраст, той е принуден да работи, за да печели пари за храната си. Още от дете Нико обича да рисува и го прави във всяка свободна минута върху всяко парче хартия. Като младеж той е наеман да рисува витрини на различни търговски обекти, както и реклами срещу жълти стотинки. Младият Нико особено се увлича от живописта, която учи от странстващи художници.
Отшелник
През по-голямата част от живота си грузинецът живее като отшелник. Няма приятели и не се увлича от противоположния пол. Сам той веднъж признава, че се страхува от любовта, защото, ако се окаже несподелена, тя щяла да разбие и да разруши живота му. И както се случва често в живота, това, от което човек най-много се страхува и бяга, то му се случва. Нико се влюбва, при това фатално и безнадеждно, а любовта му се оказва несподелена и разбива непоправимо и завинаги живота му.
През 1909 г. в град Тифлис, в който по това време живее художникът Нико, пристига на гастрол Френският театър на миниатюрата „Бел Вю“. Звездата в него е френската актриса, певица и танцьорка Маргарита дьо Севр. По това време тя е 24-годишна, а художникът е на 47 години. Но любовта не признава възрастови граници. Безучастният до този момент към нежния пол художник се влюбва в младата актриса. Влюбва се с цялата безнадеждност, на която е способен човек на неговата възраст. Той започва да я причаква в театъра преди началото на представленията, идва пред хотела късно през нощта, както и в ресторантите, в които тя вечеря. Изпаднал във вихъра на едно неудържимо творческо вдъхновение, художникът рисува десетки портрети на своята муза, голяма част от които й подарява. За това колко е бил запленен от певицата приятелят на художника, писателят Шалва Дадиани, пише: „Нико не познаваше любовта, преди да срещне Маргарита. Всяка вечер той стоеше вцепенен в заведението и слушаше как тя изпълнява своите шансони“.
Певицата Маргарита дьо Севр на една от картините на Нико и в действителност като възрастна дама.
По това време Маргарита макар и да не е звезда от световна величина, но също си имала своите обожатели и не е страдала от липса на самочувствие. Тя така и не успяла да разбере и да оцени изпепеляващата любов на вече застаряващия грузински художник и се отнесла с пренебрежение към нея. За нея той бил един от многото, за когото най-големият жест на внимание, с който можела да го дари, е една неангажираща приятелска прегръдка. Тази прегръдка обаче още повече разпалвала любовта в сърцето и душата на художника Нико и го подлудявала. Тя обаче не му била достатъчна. Нико искал да привлече вниманието на звездата. Но как? След безсънни нощи на трескаво умуване Нико решава да подари на своята муза цветя. Но не просто един букет, а всичките цветя на света като доказателство за своята огромна любов. Той обаче е един беден художник и едва успява да намери пари, за да се нахрани. Как тогава да постъпи?
Саможертва
Без да се двоуми, художникът продава цялото си имущество и всичките си картини и с парите, които получава, купува стотици червени рози. Или както е казано в песента на Алла Пугачова: „Он тогда продал свой дом, продал картини и кров. И на все деньги купил целое море цветов“. Да, това не е измислица на автора на текста на песента, това наистина се е случило. Една сутрин пред хотела на певицата започнали да пристигат файтони, пълни със стотици, хиляди различни цветя. Файтоните посреща самият художник, който граби с шепи цветята и с тях засипва цялата улица и двора на хотела. А когато самата актриса излиза, нейният ухажор я потапя до кръста в морето от уханни цветя. Това е постъпка, която една жена, способна да изпитва чувства, би оценила както трябва. Но французойката не го прави. Себичността и егоизмът в нея са толкова големи, че тя не успява да разбере какво означава жестът на художника към нея. В знак на признателност за морето от цветя той получава поредната прегръдка и една лека целувка по бузата. А няколко дни по-късно гастролът на театъра в Тифлис завършва. Маргарита завинаги напуска този град, а художникът Нико никога повече не я вижда. Но не я забравя. Той прекарва още 9 години в Тифлис без собствен дом и в крайна бедност. За да не умре от глад, често е принуден да проси по улиците. Никога повече не се връща към четките и боите. Все по-често започва да търси утеха в алкохола.
Бедност
На 5 май 1918 г. художникът Нико Пиросмани умира на 55-годишна възраст в крайна бедност. Малкото му приятели събират помежду си средства, за да успеят да го погребат. За мнозина той си остава един чудак, а някои дори го определят като психично болен. Сам художникът често споделя, че вижда светци, които движат четката му и тя сама рисува по платното. Според бъдещите изследователи на изкуството му през живота си Пиросмани рисува над 2000 картини, от които оцеляват около 200-300. Години след смъртта си той получава известност и признание като добър художник живописец. Половин век след смъртта му, през 1968 г., в Лувъра е открита изложба на Нико Пиросмани. Сред картините, представени там, е и портрет на Маргарита дьо Севр. Очевидци разказват, че един ден пред портрета се изправила възрастна жена, която дълго време гледала картината на младата жена срещу себе си. А след това въздъхнала дълбоко няколко пъти и бавно си тръгнала. Тази жена била някогашната муза на автора Маргарита дьо Севр.
По ноти
Песента „Миллион алых роз“, пресъздала безнадеждната любов между бедния художник Нико Пиросмани и звездата Маргарита дьо Севр, е създадена през 1982 г. Автор на текста е поетът Андрей Вознесенски, а музиката е дело на композитора Раймонд Паулс.
Текстът на песента.
Още на следващата година с песента „Миллион алых роз“ става лауреат на всесъюзния съветски телефестивал „Песня года“. Хит по сюжета на тази невъзможна любов има и певецът с китара Булат Окуджава.
Иван Георгиев
