И ван Ведър е първият български масон, забравен от старите, непознат за младите. Днес ще ви припомним за него.
Истинското му име е Деню (Данаил) Николов и е роден на 2 юли 1827 г. в Разград. Известен е още с псевдонимите си Яни Ингилиз, Ованес Ефенди, Денкооглу (от Деню, Данаил).
Още 15-16 годишен има сериозни спречквания с турците, които го прокуждат от родната му къща. Отива в Търговище, където живее под името Неделчо (от този момент Ведър много често ще си сменя името), а през 1845 г. е в Шумен като Янаки и усвоява сърмаджийския занаят при един арменец. Научава арменски език и приема името Ованес. В Шумен се сближава с английски инженери, дошли да опознаят трасето на бъдещата жп линия Русе-Варна. Под тяхно давление под името Джон заминава за Цариград. Оттук с английско съдействие отива да учи в протестантския колеж в гр. Валета на остров Малта. Завършва го успешно, но не оправдава надеждите на своите благодетели. Вместо да стане протестантски мисионер, поема трудната съдба на моряк. С английски параход обикаля целия свят, опознава много непознати държави, като достига и Австралия. Усвоява изключително лесно френски, гръцки, арабски език.
Бягство
След известен престой в Измир като учител по чужди езици е отново в английската флота и като моряк санитар взема участие в битката при Севастопол. Тук научава руския език. През 1855 г. се завръща в Цариград и работи като преводач във висшия държавен апарат. Преподава и арменски език в Роберт колеж. След няколко години спокоен живот турците разкриват младежките му прегрешения против империята и той е принуден да бяга във Влашко. В Букурещ под името Иван Николов започва да учи в медицинското училище. Българските преподаватели проф. д-р Протич, проф. д-р Атанасович и др. високо ценят всестранните способности на ученолюбивия момък и заради отличната му памет и удивителната способност да запаметява го наричат „Ведрий Иван”.
Приел завинаги името Иван Ведър, той напуска училището и ведно със своя братовчед – букурещкия търговец Николай Павко, се захваща с търговия и известно време е в Манчестър като представител на съвместната им фирма. Не остава настрана от революционните вълнения на емиграцията и подпомага с пари легията на Раковски. Завръща се в България и след кратък престой в Свищов, където е началник на паспортната служба, се установява в Русе. Оженва се за дъщерята на хаджи Станчо Драгошин, виден представител на русенския еснаф. По това време в Русе усилено се работи по изграждането на първата жп линия в нашите земи. Ведър е привлечен за помощник на английските инженери.
След пускането й в експлоатация през ноември 1866 г. е железопътен чиновник – началник гара Каспичан, Ветово и Червена вода, а по-късно и телеграфист в Русе. Ведър другарува с най-известните български революционери Тома Кърджиев, Никола Обретенов, Ангел Кънчев, Захари Стоянов, Стефан Стамболов, мнозина от които са служители в железницата. Чест гост е на баба Тонка.
Оценка
Полиглотските му способности са високо ценени от турската власт. Ведър използва това положение и всячески подпомага русенската революционна организация, особено участта на арестуваните патриоти. Това предизвиква гнева на турците и той е принуден да се пресели със съпругата си в с. Махалата, Плевенско, където открива първото класно училище и учи децата на родолюбие и военно дело. Отново е прогонен от турците. Учителства за кратко в Плевен и пак се завръща в крайдунавския град.
Напрежение
Пламва Освободителната война. В началото на август 1877 г. напрежението в Русчук достига своя предел. Градът е обстрелван, избухват пожари, дюкяните и къщите са ограбвани и разрушавани. Населението е насилствено събрано в близката до града Саидпашова бахча, за да не подпомага русите. Черкезите и башибозуците искат да го подложат на огън и нож. В този критичен момент русенци са спасени благодарение на намесата на митрополит Климент (Васил Друмев) и Иван Ведър, които привличат към своето благородно начинание и италианския консул Енрико де Губернатис.
Губернатис е личност, на която родната историография е длъжник. Той е горещ защитник на българския народ, направил е много светът да научи за престъпленията на турците. Единствен от консулите не напуска Русе по време на войната и остава на своя пост.
Тримата посещават военачалника на египтяните Делавер паша и успяват да го склонят да спаси населението от погром. Русенският летописец Спас Ганев пише, че дял за това решение има и неволният масонски знак, с който Ведър поздравил пашата. Делавер отвърнал със същия знак и му обещал братското си съдействие и за негова чест удържал на думата си. Версията е много интересна и е подкрепена от редица факти. Първо. След влизането на руските войски в Русчук (20 февруари 1878 г.) Делавер паша лично е награден от генерал Тотлебен с кавалерски орден за граждански заслуги и благодарствено писмо от Царя Освободител. Второ. Иван Богданов посочва, че Ведър е посветен в масонството още през 1863 г. в цариградската английска Ориентал лодж №687 и получава впоследствие високите масонски степени 18, 30, 31, 32 и 33 от Гранд Ориент де Франс.
Ложа
След войната Ведър основава в Русе първата българска масонска ложа Балканска звезда №134, утвърдена от Великата ложа на Португалия на 20 март 1879 г. и открита за редовни занимания на 9 март 1880 г. Според Александър Беровски отначало тя се помещавала в русенския хотел „Букурещ“, а след това в дома на Ведър. Ръководството й се оглавявало от Ведър, първи надзирател – Върбан Върбанов, втори надзирател – Тома Кърджиев, секретар – Йордан Джумалиев, оратор Александър Цанов, попечител – Захари Стоянов (масонската му грамота, престилка и значка са съхранени), и касиер - Маринов. Членували още: Никола Обретенов, Ради Иванов, Панайот Попов, Антон Наследников, Тодор Чернев, Александър Шишманов, Върбан Върбанов, д-р Иван Пенков, д-р Стефан Михайловски, Мариян Кличиян, Владимир Золотович, Онорий Маркулеску, Йосиф Крайн и др. общо двадесет и седем души. В русенската масонска ложа членувал и княз Александър Батенберг.
Масонството в България и особено в Русе има крехки корени. За това допринася и острият парлив език на русенския публицист и издател на вестник „Славянин“ Тодор Х. Станчев, който не пропуска удобен момент да нападне масоните. В една от дописките четем: “...Ние съжеляваме ония наши събратия, които са повличат подир подобни глупави предприятия, с което си зачернят името, честта и уважението не само на себе си, но и на цялата си фамилия...” Историята е запазила и спомена как русенските граждани са разтурили една от сбирките на масоните, при която Батенберг едва се е спасил от гнева на тълпата.
Днес от дистанцията на изминалото време трудно можем да преценим точно и обективно тази част от живота на Ведър, но можем да приемем, че той силно е вярвал, че масонството е интелектуално братство, което чрез просвета ще донесе един по-добър социален ред в обществото.
И навярно е бил дълбоко разочарован, защото в България, тръгнала по пътя на стихийното икономическо развитие, добротата и човечността са забравени, идеалите за свобода и равенство – потъпкани и поругани. На върха идват политиците с дебелите сопи, яките лакти и вълчи апетит за власт и богатство. На честните родолюбци е отминало времето, а Ведър е един от тях.
Описание
Ето как в списание „Българска сбирка“, книжка 5 от 1915 г., Никола Шиваров вижда дядо Ведър в края на живота му: “Очи светли и изразителни, високо чело на мъдрец, достойнство във вървежа и обръщенията, благи обноски, кротка и милостива душа, човек, който не си е давал нито минута почивка, дори до последния си час на живота си, с широко отворена кесия за нуждаещите се, висок патриотизъм, далеч от всяка жлъч на партизанската страст, добър българин, самобитен ум...”
Силно разочарован от настъпилите промени в България Ведър се поболява и почива на 8 август 1898 г. в Русе.
Боян Драганов
