В сърцето на магичната Странджа се намира едно от най-тайнствените и мистични места – Индипасха, изворът, който сбъдва желания за здраве и лекува и силите му са най-силни именно по Великден.
Предполага се, че името идва от „седмица след Великден“, когато се смята, че живата вода е най-силна. Вярва се, че водата от извора изправя болни на крака, сакати прохождат, а слепци проглеждат.
Скрито сред гъсти гори, древното тракийско оброчище е съществувало от векове и само посветените знаели как да го открият. За да достигнете до него, трябва да се спуснете по стръмна горска пътека, но усилията си струват. Мястото е мистично и уникално, а от гледката секва дъхът. И през най-слънчевите дни тук цари полумрак, а тишината е неестествено плашеща. Усещането е неописуемо с думи и шокиращо. На това място се сблъскват езическото и християнското. Пред смаяните погледи се разкрива коритото на почти изчезнала рекичка, а над нея са надвиснали две огромни скали, под които се е образувала малка ниша. От нея извира бистра, студена вода. Народът направо я нарича жива вода, защото се смята, че тя е лековита, а нейната сила е най-голяма една седмица след Великден. Оттам идва и името на местността, защото Индипасха означава пет дни след Пасха (Великден). Хората се лекуват с водата, за която вярват, че ще им донесе здраве или ще сбъдне съкровените им желания. Вярва се, че за да може живата вода да лекува болести, преди това трябва да се закачи парче от дреха, носена върху болното място. Дрехата трябва да виси във въздуха, да е нито на земята, нито във водата, за да може болестта да остане в ничието пространство и да остави човека.
Легенда
Тракийските жреци си проправяли път сред непроходимата гора, за да извършват жертвоприношения и да гадаят бъдещето. Слизайки до свещения извор, те славели боговете на слънцето и Земята майка. Минали векове и пътят до оброчището бил забравен. Гъстите странджански гори скрили светилището от хората и никой не знаел къде се е намирало. То било открито отново от един сляп бивол. Според легендата селянин имал бивол, който ослепял. Дожаляло му на човека да го убие и го пуснал на свобода. След три дни животното се върнало оздравяло в къщата на стопанина си. Прибрал го зарадван човекът, но забелязал, че понякога биволът изчезва и после се прибира. Станало му интересно, проследил го и така открил извор, от който бликала живата лековита вода. С времето там започнали да ходят и хора и да пият и се умиват с нея.
Иначе географски Индипасха се намира в дълбоко врязания каньон на Аязмовската река. Мястото е известно като Аязмен дол.
Икони
Мястото днес е и християнско светилище, направено от народа – наред с древното оброчище днес се издига свещник и грубо сглобен параклис, на който са оставени християнски икони. Който какъвто светец е почитал, такава икона е донесъл. Учените казват, че Индипасха е толкова старо място, че не се свързва дори с конкретен християнски светец.
Опитите да бъде преведено името като „след Пасха” или дори „анти-Пасха” само оставят още по-голяма мистерия около скалното оброчище. Местните вярват, че тук и траките са правили своите жертвоприношения. Индипасха е пример за свещено място от най-стария тип, съчетало в себе си четирите основни елемента, от които е създаден светът: те са огънят от свещите (запалени в християнския свещник), въздухът, в който висят в ничието пространство лианите, дълги понякога повече от 15 метра, водата – изворът в дъното на скалата, земята – скалата, събрала хилядолетни вярвания и традиции.
Това е най-древното светилище
Учените предполагат, че това е най-древното светилище, познато на света, което е действащо до ден днешен, а историята му се губи далеч в хилядолетията назад във времето.
До аязмото на Индипасха има грубо скован дървен олтар с множество икони, оставени от молещите се, а върху скалата висят навързани части от дрехи, които според вярването са допирали болното място, за което се търси изцеление. Хората, които вярват в лечебната сила на живата вода, идват тук, измиват лицата си, отпиват няколко глътки от извора, палят свещ и се молят на Богородица за здраве. Закачат парчета от дрехите си по лианите или ги вмъкват между камъните. Най-разпространеното вярване е, че дрехата трябва да виси във въздуха, да е нито на земята, нито във водата. Така болестта ще остане в ничието пространство. Чорапи, фланелки, дори бельо висят по лианите. Според поверието, за да получиш здраве, трябва да оставиш тук нещо от себе си.
А според изследванията на водата в аязмото на Индипасха тя е почти идентична с дестилираната.
Георги П. Димитров
