Р авномерното ходене по 30 минути на ден, здравословната храна без сладки, мазни и тестени неща и спирането на цигарите ще помогнат на сърцето ни. Колкото и просто да звучи това, реалността показва, че промяната в начина на живот се случва трудно при повечето от пациентите с установено за първи път сърдечно заболяване.
Това коментира медицинският директор на СБАЛК „Медика КОР“- Русе проф. Добрин Василев на XXII здравен национален семинар, организиран от Фондация „МОСТ“ в курортния комплекс „Албена“. Кардиологът бе един от лекторите на срещата и изнесе доклад за възможностите за неинвазивна ранна диагностика на коронарната болест на сърцето.
Препоръки
„Само 10-15 процента от пациентите, при които се установява сърдечно заболяване, се съобразяват с препоръките на лекарите за здравословен начин на живот. При останалите, за съжаление, почти нищо не се променя. Те са доволни, че са излезли от болницата без симптомите, с които са дошли, и смятат, че всичко е отстранено, а това не е така. И ние се сблъскваме със сериозен проблем в мисленето, тъй като възпитанието в начина на живот, на поведение, на хранене започва още от училище и от семейството“, допълни проф. Василев.
Относно статистиката за сърдечно-съдовите заболявания у нас той каза, че подобрение през последните години е отчетено единствено при лечението на острия миокарден инфаркт, където има намаление на смъртността, но по други показатели няма промяна, дори се наблюдава влошаване. Според кардиолога причината е в начина на живот на българина и докато този начин не се промени, не може да се очаква и съществена промяна в спектъра на заболеваемостта.
„Докато не отстраним причините за възникване на болестта, борейки се само с нейните последици, трудно ще се справим, да не кажа, че е невъзможно. Това, което знаем от световния опит, е, че единствено профилактиката с адекватно и навременно „хващане“ на болестта може да даде резултат. Именно по тази причина държави в Западна Европа, както и Япония и Южна Корея имат доста добри резултати в удължаване на продължителността на живота. Това се дължи на първичните мерки в тези страни, ограничаващи възникването на сърдечно-съдовите заболявания и не само на тях“, обясни проф. Василев.
В лекцията си той засегна ползите от неинвазивната ранна диагностика и даде конкретни примери с клинични случаи от своята практика. Скенерът и магнитният резонанс на сърцето са с нисък риск за пациента в сравнение с инвазивните методи и дават възможност да се установи болестта в един по-ранен стадий, когато има нужда от уточняване на причините за оплакване на хората.
Възможности
„Това, което преди 10-15 години беше в зоната на пожелателното, днес вече е възможно. Вече говорим за неинвазивни методи, без да проникваме в циркулацията на пациента, без да го бодем и да му вкарваме разни джаджи в сърцето и в съдовете. Ние вече можем с тези съвременни методи - скенер и магнитен резонанс, да повлияем на развитието на болестта, тъй като ще я установим навреме“, посочи проф. Василев.
С това ранно провеждане на скенер на съдовете и на сърцето се установява има ли плаки при хора с рискови характеристики - лош липиден профил, разстройство в обмяната на захарта, фамилна обремененост.
„Тези методики ни дават възможност много рано да променим хода на болестта, нещо, което е възможно и за първи път се случва. За първи път в историята на медицината - без при това да подлагаме човека на някакви агресивни методики за диагностика, за терапия. Това е нещо, в което наистина имаме огромен скок“, каза кардиологът.
Според него в Холандия, Германия, Полша, Великобритания е много възможно в рамките на следващите три-пет години инвазивните процедура за диагностика на сърдечно-съдовите заболявания изцяло да бъдат заменени от неинвазивни.
„Това е огромен скок в развитието на технологиите, хубавото е, че в България, макар и лека-полека, започва да навлиза на доста места. Необходимо е обаче наличието на добра апаратура и задължително на квалифицирани специалисти, което за съжаление малко ни куца. Ние говорим колко много лекари има в България, но се оказва, че висококвалифицираните специалисти не са чак толкова много“, посочи кардиологът.
Проф. Добрин Василев е завършил Медицинския университет в Плевен през 1988 г. Кардиолог и ангиолог. През 2006 г. печели стипендия към Европейското дружество по кардиология. Защитава докторска дисертация във Варшавската медицинска академия през 2009 г. От 2014 до 2021 г. е началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Александровска“ в София. От 2021 г. досега е медицински директор на СБАЛК „Медика КОР“ - Русе.
Жанета Йорданова
