М адам Тюсо е обръщение, възприето във Франция. Но защо тогава най-знаменитият музей на восъчни фигури процъфтява в Лондон? И англичаните се гордеят с тази необичайна експозиция и я отнасят към най-посещаваните атракции в града? В какво се крие тайната на тази необикновена жена с визия на гарван, която в края на краищата не е нито англичанка, нито французойка, тъй като се е родила в Страсбург – град, в който от древни времена преобладава немската култура?
Именно в Страсбург според архивите в далечната 1760 г. се ражда момиченце, наречено Мария. Нейният баща – Йохан-Жозеф Гросхолц – войник от австрийската армия, доста бързо напуснал Страсбург, като оставил на дъщеря си единственото наследство – законно име, което не е чак толкова лошо за онази епоха, когато децата често не са имали и това. Какво е послужило за скоропостижното му напускане на семейния кораб остава тайна. Някои биографи даже предпочитат да го водят за мъртъв още преди раждането на дъщеричката му. Което си е самата истина – така или иначе той няма отношение към израстването и възпитанието й.
Възможно е заминаването на войника да се е дължало на поредната военна операция. Но също така е вероятно да е узнал, че съпругата му Ана, която е била с цели 27 години по-млада от него, е завързала роман с Филип Куртиус – образован и предприемчив млад човек с докторска титла. И тази измяна да не му е понесла, което си е в реда на нещата.
Развръзка
Баналната история с класически триъгълник, съществуваща във всички времена, в дадения случай получава необичайна развръзка. Младият човек предлага на Ана да се пресели при него с детето си в Париж, където той работи като анатомист. Рядка специалност с разтегливо съдържание, което може да обозначи както някои познания в областта на медицината, така и в направата на восъчни фигури. Накрая най-удивителното в тази история е, че той се привързал към детето, а Мари намерила в негово лице грижлив баща и добър наставник, тъй като именно той я приобщил към тази рядка в наше време професия. А в онази епоха, когато още нямало фотографии, а истинският портрет при художник струвал скъпо и не бил по джоба на всеки, миниатюрните восъчни фигурки се ползвали с голяма популярност и се изготвяли от много майстори в Париж.
Мари се оказала извънредно талантлива ученичка. Отначало тя се учела да лепи цветя и плодове от восък в обемни изображения, а паралелно с това се учела да рисува, шие и моделира прически. Тя се оказала много способна.
В един студен февруарски ден през 1778 г. Филип Куртиус поканил Мари на сеанс по моделиране на улица Бон, където бил отседнал великият Волтер. По пътя той обяснил на девойката какво представлява за Франция този човек, а това, че той се съгласил да позира пред Куртиус, говори за това колко известно е било името на майстора в тези години. Два месеца по-късно великият мъдрец умрял и неочаквано, те станали единствените притежатели на уникална фигура от восък на философа, направена приживе. Деловият нюх на Куртиус му подсказал, че трябва да направи бюст на Волтер. Изложен на витрината в магазина, той привличал купувачи, но и просто зрители, които желаели да се простят с тази необикновена личност.
Тънкости
Мари постепенно дошла към двайсетата си годишнина и едновременно с това влязла в мъжкия свят на бизнеса и предприемачеството. Тя напълно усвоила тънкостите в своята необичайна професия, като станала нелош скулптор, но в същото време водела финансовата отчетност, търгувала с продавачи на восък, тъкани и истинска коса, запълвала регистрационни книги и мечтаела за изложбена зала. А това, че е била печен майстор, изобщо не може да се поставя под съмнение. Именно на нея хрумнала идеята как да замаскира неестествено бледия цвят на восъка. И тя монтирала огледало в изложбените зали, като по този начин изкуствено увеличавала пространството. С други думи, правела всичко в името на посетителите и усилията й били оценявани.
Когато навършила 30 години, започнала Великата френска буржоазна революция – навярно най-главния етап в нейния живот. 1789 г. – най-кървавата година в историята на Франция. Революция, наказания, гилотина – това били думите, които най-често можели да се чуят по улиците на Париж в тази епоха. Това бил период на лов за всеки „гражданин”, заподозрян в симпатия към краля. Хората пребледнявали от ужас, когато вечерно време чуели стъпки по стълбите на дома си. Кой е това? Приятели или войници на новото републиканско правителство? Не е странно – всички революции си приличат...
Работите на Мари не вървели толкова добре, както преди – на французите, логично, не им било до изкуство в този момент. Неочаквано птичката на късмета кацнала отново на нейното рамо. Всъщност дори не е до късмет. Просто уцелила момента. Когато през 1790 г. умрял Бенджамин Франклин, в памет на когото Националната асамблея на Франция обявила траур, Мари си спомнила за Волтер и на мига моделирала профила на великия американец, за да го изложи във входа на галерията си. В продължение на много дни тълпа от фенове на този свободолюбив мъж се редяла на опашка пред изложбената зала.
Година по-късно Париж се прощавал с друг свой любимец - Оноре Габриел дьо Рикети Мирабо. Мари изготвила и изложила на витрината и неговия бюст, в резултат на което броят на посетителите рязко нараснал, както и приходите. Така популярността на галерията растяла.
Постепенно Мари достигнала до идеята: защо да не прави фигури и на живи герои на революцията? Тя се обърнала към Робеспиер с молба да направи негов бюст и което е най-удивителното, взела, че получила неговото съгласие. Мари бликала от идеи, но портретите на най-изявените личности я интересували най-много. Интуицията й подсказвала, че всички тези хора ще влязат в световната история.
Кулминацията в нейната дейност станало убийството на Жан-Пол Марат от привърженичката на краля Шарлот Корде. Мари не знаела нищо за това, когато в ателието й влезли няколко представители на властта и я поканили най-настоятелно да ги последва с набор инструменти и достатъчно количество восък. Нейните пръсти работели бързо и уверено, почти механично, а очите й се опитвали да запаметят чертите на лицето на младата жена, заобиколена от войниците. След като направила фигура на убийцата, Мари била осенена от идеята, че Шарлот Корде не е нищо особено без своята жертва. Така й хрумнало да пресъздава отделни сцени, възпроизвеждащи ключови исторически моменти. Това сложило началото на бъдещата й колекция.
Успех
Изглежда, че при целия този творчески ентусиазъм Мари не е обръщала никакво внимание на личния си живот. Но това не е така. Колкото и странно да е, като се има предвид нейната външност, тя се ползвала с успех сред мъжете, които били заинтригувани както от мрачната й визия, така и от славата й на вещица, за каквато мнозина я смятали. Не липсвали и хора, които били убедени, че с восъчните си фигури тя всъщност прави магии, в това число и любовни. Именно така някои си обяснявали извънредната симпатия, която проявявал към нея граф Ларок.
Принцеса Даяна
Той бил любовта на живота й. Какъв по-добър повод да прибере отрязаната му глава от ешафода с предлога, че иска да му направи посмъртна маска? Колкото и зловещо да звучи, тя прекарала часове, съзерцавайки главата на своя любим. Човекът, с когото крояла планове да се обвърже, се превърнал в неин експонат. И това не било прецедент. В изложбената си зала Мари била заобиколена от фигури в цял ръст на хора, на които симпатизирала. Много от тях вече не били между живите.
Мерилин Монро
След смъртта на Куртиус Мари Гросхолц осъзнала колко самотна е. Какво е бил в живота й този мъж? Любовник на майка й, втори баща, духовен наставник? При всяко положение той означавал толкова много за нея, че след кончината му в отчаянието си буквално се хвърлила в обятията на първия срещнат. Така само няколко месеца по-късно тя вече била омъжена за тип на име Франсоа Тюсо. Година по-късно – през септември 1796 г., Мари родила момиченце, което живяло само девет месеца.
5 септември 1931 г. Работа над фигурата на Махатма Ганди.
През април 1798 г. на бял свят се появил и нейният син Жозеф, върху когото пренесла цялата си любов и нежност. Въпреки това раждането на бебето не я изкарало от обичайния й ритъм. Тя била все така енергична и изобретателна. И именно отсъствието на тези качества у мъжа й я дразнело повече от всичко. Тя очаквала от него поддръжка и помощ, а получавала пиянски сцени и хaзартни изпълнения. Работата била нейна утеха, където забравяла мухльото, който я отегчавал и дразнел.
Чарли Чаплин
Новият й сюжет станал Наполеон. Жозефина, бъдещата императрица на Франция, прочела хвалебствена статия за галерията на Куртиус, която Мари наследила и й поръчала да направи портрет на знаменития й съпруг. Бюстът бил изпълнен и поднесен на Жозефина, която ахнала от възхищение от професионалната изработка. А фигурата на Наполеон междувременно се присъединила към тези на Жан Жак Русо, Волтер, Робеспиер, Луи XVI и Мария-Антоанета.
Скандали
Колекцията постепенно се попълвала с нови персонажи, а семейният живот – с нови проблеми. През 1800 г. Мари родила втория си син – Франсис. Заедно с детската глъч обаче къщата им се огласяла и от непрестанни скандали. Тя изкарвала пари, а разхайтеният й мъж ги профуквал на карти, като по този начин виждала как бъдещото наследство за децата й изтича изпод пръстите му като пясък. Мари не можела да се примири с това. Но и не можела да поиска развод. Това означавало подялба на семейното имущество, а в това число и на галерията и на всичко останало, създадено от нея и Куртиус. Това не я устройвало. Затова един ден просто си стегнала куфарите, грабнала децата си за ръце и тримата потеглили към Великобритания.
Да се реши на подобна постъпка можела само една много смела жена. Но тя просто нямала избор. През 1802 г. пристигнала в Лондон, където започнало нейното истинско превъплъщение от Мари Гросхолц в Мадам Тюсо.
Първият й опит в тази непозната още за нея страна й показал, че английската история е не по-малко занимателна, отколкото френската: Ричард Лъвското сърце и Хенри VІІ, Мария Стюарт и Кървавата Мери, Кромуел и английската революция.
Мадам Тюсо веднага се заела за работа, като започнала да моделира знаменити персонажи. Това били фигури в цял ръст. Цветът на косите и очите, ръстът, телосложението, дрехите съответствали на реалността, а редом до фигурите, за още по-голяма правдоподобност, понякога възсъздавала и обстановката на онази епоха. Англичаните, влюбени в своята история, по достойнство оценявали нейния труд. Експозициите й се радвали на нарастващ успех. Но късметът понякога й изневерявал. Както в оня случай, когато през 1804 г. след турне в Ирландия товарният параход, който трябвало да достави нейните фигури в Ливърпул, взел, че потънал. За Мари това било равносилно на смърт: изложбата й била единственият източник за съществуване. И именно в тези тежки дни се проявили новите й качества: упорство и твърдост на характера. Разочарованието отстъпило място на амбициите. Тя започнала всичко отначало благодарение на това, че пазела макетите. Взела кредит за закупуване на материали, след което се отдала на денонощна работа. Без почивка тя стояла прегърбена и лепяла трескаво фигури, шиела дрехи, моделирала прически. Това бил къртовски труд, но Мари излязла победителка, като не само успяла да попълни отново колекцията си от десетки фигури, но и добавила нови. И като компенсация за тежката работа получила огромна популярност.
Изложбата на Мадам Тюсо гастролира из Англия и Шотландия, Ирландия и Уелс. Всеки нов сезон се откривал с нови фигури: Уолтър Скот и Шекспир, лорд Байрон и сър Нелсън... Историята става за нея неизчерпаем източник на вдъхновение. Не й липсват и нестандартни идеи. Веднъж прочела във вестника за жестоко убийство. И веднага й хрумнало, че би било чудесно да направи Стая на ужасите, където да възпроизвежда най-известните престъпления на века.
Дикенс
В тези години изложбата на Мадам Тюсо вече е толкова известна, че привлича вниманието на репортерите. Така се запознава с младия Чарлз Дикенс. По това време той дори и не предполага, че сам ще влезе в колекцията на Мадам Тюсо.
Междувременно синовете на Мари са пораснали. През 1830 г. Франсис се жени и я прави баба. Докато дундурка бебето, й хрумва идеята да започне да моделира детски фигури: на принцове, принцеси, наследници на короната. Най-яркото въплъщение на тази идея става 13-годишна девойка с големи сини очи – Виктория, бъдещата кралица на Великобритания. По този повод Мадам Тюсо получава благодарствено писмо с кралския печат. А включването към моделите на Мадам Тюсо още приживе става престижно занимание.
Експозицията се посреща с възторг из цяла Великобритания. За милиони хора от онази епоха, когато за фотографии и исторически филми още и не иде реч, това е единствената възможност да видят историята. Това е не просто успех, а истински триумф!
Катун
Лондон, Ливърпул, Дъблин, Йорк... Мадам Тюсо е свикнала да се движи с „катуна”, но синовете й, и особено Франсис, който вече има три деца, искат да изменят този чергарски живот. Така се ражда идеята за стационарна експозиция. На Мари й е необходимо време, за да свикне с тази мисъл. Въпреки това през 1835 г. тя дава съгласието си. Семейството разполага с достатъчно средства, за да си купи жилище в центъра на Лондон и да открие към него музей. Когато вижда първите посетители, Мадам Тюсо чувства световъртеж. На 75 години тя проумява, че синовете й са били прави. Удовлетворена е, че има достойни наследници, които ще продължат да развиват идеите й. Може спокойно да отделя повече време на любимите внуци.
И създателката на музея има място в него.
Тази необикновена жена умира през 1850 г. на 90 години. Тя се е родила в Страсбург, започнала е кариерата си във Франция, а истинския успех добива във Великобритания. Игнорирайки всички националности, тя влиза в световната култура. Англичаните я наричат родоначалник на шоубизнеса, а жизнените й принципи са толкова съвременни и модерни, че забравяме, че се е родила през 1760 г. Защото Мадам Тюсо е извън времето и пространството. Както го умее само една истинска магьосница.
Кристи Красимирова
