Т я е съвременна вдъхновителка, която обича и цени миналото. На „ти“ е с природата. Тя я зарежда и кара да е още по-енергична. Светлана Кампс е магьосница, която твори чудеса с ръцете си в къщата, която построиха със съпруга й Щефан в пазарджишкото село Косово. От 25 години със семейството й живеят в Германия, но сърцето я привлече към малкото селце, в което развива призванието си – да твори магия от вълна.
- Кога и как се влюби във вълната и как стана майсторка на плъстенето, как плъстенето стана твое призвание?
- Вълната е мека. Мека съм и аз. Преди все на себе си се карах и опитвах да се сдобия с твърда черупка. Сега съм се приела и съм приела, че моето призвание е да работя с тази мека чистота, да уча хората и самата аз да потъвам във вълнената прегръдка на руната. Реших да изуча занаята в тригодишна школа, защото исках да усъвършенствам себе си, да се предизвикам до границите на моженето. Няма такива. Но на силите има граници - тях ги тествам с килимите, които правя.
И на които ми иде да заспя, готови ли са най-после. Маломощ и ликуване е чувството, видя ли ги така готови, както съм си ги представяла пред вътрешните си очи. И лекуване - цветовете им ме лекуват.
- Каква последователност следваш, когато работиш с вълната?
- Следвам пътя на желанието си. Питам се какво ме възторгва в момента и го правя. Не повтарям неща, не ми е интересно. Методично си набелязвам материалите. Оказва се, че едва когато около мен съм само аз, тогава ми се получава ясната идея. Обичам да работя вечер, когато всички вече спят, и само глас на щурче ми се меси на правенето с песничката си. Дисциплинирана съм в подготовката на курсове, седянки и изделия и се уча да съм си по-лек душманин - много си "намилам" да съм все по-добра. А всъщност и толкова стига. Не е нескромност, задоволство е как ми се получава“.
- Смяташ ли се за посланик на или от древността, къде другаде има плъсти? Как децата, на които показваше технологията в Германия и в България, реагираха, когато ги учеше?
- Всички ние сме послание, вдъхновение един за друг. Често чувам, че вдъхновявам, и това много ме радва. Обичам устрема на творчеството, красотата при създаване, често правя снимки и разказвам по тях. В малките цветя се крият семенца, толкова симетрични, с такъв божествен порядък, че не мога да спра да се възхищавам. Вплитам ги в плъстите, те носят древност, архаичност и природа в себе си.
Деца и възрастни се наслаждават на този магически миг, в който пухкавият плъстен мак се сдобива с дръжчица, нежна и жилава като вълната си; в който патето проглежда с две малки точици черно, а наплъстените бузки на пилето изведнъж го превръщат в пиле с характер на хвалипръцко! Да, вълната има характер! Опърничава и отдаваща се, но никога скучна, децата обичат многообразието й.
- Купи си 4 агънца, за да имаш вълна. Как се казват те и кое с какво се отличава? Лесно ли ги опитоми и какви приказки им приказваш, докато се разхождате с тях?
- Кадем, Шара, Дара и Мила са моите слънчица. Всяко е с нрава си - Шара е гальовната ми хитрушка, Мила е все заблеянка и тичаща най-подир, най-малка. Черното Даре се превърна от същество със страх и от мухите в момиче, което само тръгва към децата, за да ги побутне миловидно с изящната си муцунка. А Кадем е Кадем - разсмива ме този тантурко. Породата му е за месо, което той за щастие няма да узнае. Но този факт на расата му го води до недоумения - например когато се затича по нашите коси баири надолу и не може да се запре и за пореден път отмине портичката, вместо да влезе.
Говоря си с тях всякакви неща, свиря им и им пея, упражнявам приказките си, които разказвам на хората първо в тяхната аудитория. Докато ръкомахам по действието, много се интересуват, но и току притеснено ме побутнат с въпрос - добре ли си, аджеба? И понякога, вървейки с тях уж сама, някой ме чува, като казвам: Мини оттук, Шари, иди там. И се смее. Но не за дълго, защото вижда, че тя си ме разбира.
Агнетата са много чувствителни, обичливи и умни животни. Радвам се, че ми се довериха. С тях никога не показвам страх - вярват ми, че зная какво да направя с идващата кола. И аз зная - спирам я и я запречвам с гегата си, докато и колата започне да се смее като шофьора си.
- Как преминават дните и нощите ти – бързо ли се наспива човек на чистия въздух в Косово и колко време всъщност прекарваш на това място сега, когато си имаш свой дом и работилница там?
- Прекарвам цялото си време тук, в Косово. Единственото, което ми липсва, е плуването, но съм си намерила моето "малко Черно море" наблизо и там отивам, когато в жегата ми домъчнее за водата.
Дните ми започват и завършват с паша и с малкия ми дудук в торбата за поляните - не напредвам със скорости, но чувам нотите и така ги свиря. Това вече е успех. После срещам хора и ги уча, или аз се уча на нещо. Обичам да чета, най-вече стихове. Чете ми се повече понякога.
- Откъде идват учениците ти, мислила ли си да организираш онлайн курсове, или техниката се усвоява по-добре, когато напътстваш учениците си на живо?
- Учениците ми идват от най-удивителните за мен места на света. Имах момче от Дубай, което получи за рождения си ден камила от чичо си; нежно момиченце от Индия, което с едно докосване създаваше цветя - такъв усет за материала; големи мили хора, мъже и жени, с потребност да помълчат, докато работят, защото световните градове, от които са дошли при мен, са им взели спокойствието с непрекъснатото си говорене. Пъстър свят от цял свят посрещам. Благодаря на познанията си по няколко езика, които къде повече, къде по-весело ми помагат да общувам свободно с тях.
Правя и онлайн курсове, когато няма как, например във времето на ковид в Германия. Но не ги предпочитам, по-трудно е. Особено начинаещите ръце имат нужда да бъдат хванати и насочени без разстояния.
- Ти си съвременна вдъхновителка, но кои са личностите, които теб лично винаги са те вдъхновявали – исторически герои или роднини, на които извънредно много държиш и чийто пример следваш?
- Замислям се. Аз съм мечтател и във всичко виждам светлината, защото тя е там. Обичам писателите, книгите за приключения, разказите на дядо ми за морски вълци и пътувания по море, бабините истински приказки, тези от живота й. Как като осиротяло младо момиче се е забраждала и превивала с тояжка като бабичка, за да поведе сестричето и братчето си и извърви безопасно пътя до училище в съседно село. Да, баба и дядо са ми героите, земни, несъвършени, изпълнили детството ми с присъствие.
- От какъв род произхождаш?
- Рибарски. Хлебарски. А баба шиеше и тъчеше, научи и мен. Отраснала съм неразделна до лодките и камуша на Варненското езеро, поне в по-ранна възраст. После ни "благоустроиха" в блок и докато не се завърнах в къща, не мирясах. Обичам да живея долу, до моите си камъни и треви.
- Трахана, трахна, трияница – научи ли каква е разликата и ще ни я кажеш ли?
- Да, траханата е диво ферментирал квас, претрит на сито и изсушен на трохи. Дава киселичък вкус на ястията, много я обичам, затова се научих да си я приготвям. Трахната са грубо смлени бобови и житни култури, смесени на едно, например царевица и булгур. Вари се на гъста каша, в Смилян си я правят с месо, аз я обичам с цели скилидки чесън. За трияницата все още знам много малко, но отново е простичко засищащо ястие и ми е по вкуса.
- Какви са тайните ритуали, когато месиш погача, приготвяш чай от уханни билки или изработваш нещо от вълна?
- Баба започваше с прекръстване и изричане на "С Божата помощ напред". Едва ли е толкова тайно, правя го и аз. Една диня да режа, с ножа я прекръствам, така съм се научила. Около вълната си държа камъчета, вярвам в силата им, обожавам карамеления карнеол и бистрия планински кристал. За чая си имам дъхав петмез от хвойна, който сама си направих. Вкусът му е цял ритуал.
- На какво те научи животът и на кого си благодарна освен на близките, които споделят увлеченията ти? Впрочем лесно ли убеди съпруга си и децата да заживеят по-близо до природата и по-далеч от моловете?
- Аз не убеждавам, искам хората да правят нещата по собствено желание и подтик. Радвам се, че го има. А за децата - те са на кръстопътя, могат и двете посоки, докато решат кое е тяхното.
На какво ме научи животът? Че има още да уча. И че дълготърпението вероятно ще остане урока, който няма да усвоя в този живот. При всеотдаването и търпението си аз съм скок и движение.
Благодарна съм на съдбата си, че поставя на пътя ми души, които ми дават земя и мечти. И че рядко срещам "няма-да-стане-хора".
- Какво още искаш да научиш и би ли изневерила на плъстенето с друго хоби?
- Отговорът ми е: Всичко (смее се). Аз не изневерявам, а добавям към любовта си любов. Към плъстенето добавям плетене с тръстика, тъкане, предене и боядисване, навиване на копчета, леене на медени свещи и бъркане на мехлеми, дялкане на малки дървени фигурки... Всичко естествено чудесно се комбинира с естественото, вълната обича и е част от живата природа на дърветата, тревите, пчелите и камъка.
- Действително ли има пик и все повече жители на Стария континент търсят и купуват плъстени изделия? Къде има най-голям интерес и за какво? Какво се прави от плъсти?
- Не зная дали има чак пик на купуване. Но пик на интереса да придобиеш знания как да направиш това сам, определено! За мен това е и по-ценното, интересно е да видиш как се будят творческите заложби, накъде насочват ръцете на ученика формата, ще съумее ли да допусне, че резултатът няма да е този, който очаква. Това е най-трудното.
Интересът към дрехи и обувки, към това, което носиш на себе си и докосва с чистотата и здравето си кожата ти, е голям. Обичам да обувам хората, така им показвам колко много означава за мен доверието да изработя нещо за тях. И то да им е близко.
Също интересът към килимите, постелките и техните символи е голям. Събирам знания за това, защото те са част от приказката да имаш ръчно изработен специално за теб предмет.
Интересът към куклите е голям. Обичам да са живи. Някои се плашат. А аз ги намирам миловидни. При все това имам голяма кукла, която още няма очи, просто не знам как да гледа, а спящото и лице ми говори.
- Сбъдната мечта ли е начинът, по който прекарваш дните си сега, как продължаваш да се възторгваш от това, което излиза изпод пръстите ти – отново и отново?
- От вълна се правят мечти. Още помня работата си по малката пчеличка с тънки десет черни пръстчета, която ниже зюмбюлени цветчета. Тя е мечтата и талисманчето на фирмата на пчелар, създадена от вълна.
Мисля, че за възможностите на вълната няма неможене, също както пред нас, хората, няма. Мека пътека е тя.
Кристи Петрова
