Е два ли има по-стерилен и скучен образ на политик. Но пък и никой не очаква от хората, които упражняват тази професия, да са цветни и атрактивни, да говорят завладяващо и да увличат масите. Поне в голямата политика е така. А Мамчето на Германия Ангела Меркел дълго време бе идентифицирана и с Евросъюза, на който се явяваше неформален лидер.
Години наред тя бе наричана просто Момичето на Кол (Хелмут – бел. а.). Как успя да надскочи имиджа си на секретарка? Как се превърна в Железния канцлер, Кралицата на икономиите, Кралицата на климата и преди всичко Мамчето? Защо през 2017 г. антиислямско движение разпространяваше бесилка с надпис „Запазено за Меркел”? И защо всяко нейно изказване се смята за знаково?
Преди дни Мамчето в пенсия напомни за себе си. В интервю за Die Zeit тя сподели, че действителната цел на споразуменията от Минск е била да се даде време на Украйна да се подготви за военна конфронтация с Русия. И това доведе до сериозни реакции. „На Запад много говорят за правните последици от това, което става в Украйна, за трибунали и така нататък. Но именно признанието на Меркел е конкретно основание за трибунал“, каза говорителят на руското външно министерство Мария Захарова на брифинг за медиите. И ако в друг случай думите на една 68-годишна жена може да предизвикат снизходително отношение - всичко с времето си, то в този случай остава загадка защо невъзмутимата дама с мъжки стил на обличане, която винаги е била пример за балансиране, би изпуснала случайно някаква такава фраза. Дали това е закъснялото признание на Меркел за игра, за която можем само да подозираме? Или пък са думи, извадени от контекста?
Публичен образ
Въпреки авторитета й тя никога не е била сред най-ярките световни лидери. Като че ли най-запомнящото се в нейните изяви е характерната позиция на ръцете, скръстени пред корема. Много жени в политиката копираха това от нея. Характерният „ромб на Меркел” й пасва чудесно – демонстрира симетрия и стабилност. Точно така тя изкара 16 години на върха на немската политика – със сключени пръсти и безизразна физиономия. За това време тя стана олицетворение на Германия през XXI век: уверена в своите сили, прагматична, спокойна – въплъщение на стабилност и умерена политика. Във Франция и други страни на Европа се сменяха президенти и правителства, САЩ се мятаха в крайности между републиканците и демократите, Евросъюзът се тресеше от катаклизми. И на фона на всичко това тя – солидна и непоклатима като скала. Християндемократическият съюз под нейното ръководство се явяваше достойно на избори и успешно формираше коалиции, а тя нямаше алтернатива за длъжността канцлер, докато бе в политиката. В Германия уважително я наричаха Mutti – Мамчето, а англоезичната преса й закачи прозвището Merkelator (Меркел + терминатор), подчертавайки нейната сила. Но сътресенията, които се случиха след нейното излизане от политиката, демонстрираха колко привидна е била тази стабилност. Но Меркел извървя своя път към върха и може спокойно, нетипично за нея, да пуска провокации отстрани.
През 1990-те тя е просто притурка към Хелмут Кол. Мнозина се присмиват на невзрачния й секретарски вид, на походката и облеклото й. Върху нея има тройно клеймо: жена; родена е в Западна, но е израснала в Източна Германия; непрофесионален политик – до 35-годишна възраст бъдещият канцлер работи като химик.
Родена в Хамбург на 17 юли 1954 г. в семейството на евангелския теолог Хорст Каснер и на учителката по латински и английски език Херлинд Каснер, тя винаги говори за родителите си с топлота. Баща й, от една страна, е силно религиозен човек, но, от друга – човек с крайно рационални възгледи. „Ние бяхме нетипично пасторско семейство – спомня си Ангела. - Може би, защото баща ми имаше много логичен подход към нещата”. В ГДР Хорст Каснер се ползва с редица привилегии – разрешава му се да пътува на Запад по църковни дела, никога не е бил срещу режима, но и никога не са го подозирали в сътрудничество с Министерството на държавната сигурност – Щази. Не е бил нито бунтар, нито слуга на партията. От него бъдещата канцлерка наследява не само рационалността и сдържаността, но и вярата. „Ако бях атеистка, щеше да ми е много по-трудно да поемам отговорност”, отбелязва Ангела Меркел.
Майка й Херлинд цял живот е работила като учителка, преподавала е английски и латински. Тя е най-мекият и отстъпчив човек в семейството. Ангела е много близка с нея и винаги й е била опора. От нея тя взима търпеливостта на учителката, а от татко си – стабилността на пастора. Баща й умира през 2011 г., а майка й през 2019 г.
Детство
„Имах чудесно детство, отлични родители и приятели - казва Меркел за ранните си години, прекарани в град Темплин, близо до Берлин. - Но тогава трябваше да се грижим за себе си много повече, отколкото сега.” По това време нравите изискват голяма премереност и предпазливост – не се знае дали някой съсед или приятел не е информатор на Щази. Това отбелязват и политолозите: сдържаността, потайността, задълбоченото обмисляне на всяка стъпка са характеристики на Меркел. През 1961 г. се записва в политехническата гимназия в Темплин, на 50 км северно от Берлин. Показва добри постижения в математиката, справя се отлично и с руския. Член е на пионерската организация „Ернст Телман“ и на Съюза на свободната немска младеж.
Още като ученичка решава да следва физика в Лайпцигския университет „Карл Маркс“ и през 1973 г. се премества да живее в Лайпциг. Тя е невзрачна и с кошмарна прическа. Главното й оръжие е не красотата, а волята и интелектът. Така я описват нейните съученици. Както разказва нейната приятелка от темплинското училище Бригита Ланге: „Ценяхме Кази (прозвище от Каснер) за това, че винаги имаше собствено мнение”. Според Ланге Ангела никога не е била лидер в училище, но винаги са се вслушвали в нейните думи, в които имало разум. В по-горните класове Кази задавала по-често от съучениците си въпроси на учителите. Те били интересни, но не и провокативни. Точно такава балансираност ще прояви години по-късно Меркел и на политическата сцена.
След дипломирането си започва работа в Централния институт за физична химия на Академията на науките в Берлин, където работи в отдел теоретична химия.
По време на следването си през 1974 г. се запознава с първия си съпруг Улрих Меркел. Това се случва в Москва и Ленинград, където се провежда обмен на студенти по физика. През 1977 г. те сключват брак в Темплин. Развеждат се през 1982 г., като тя запазва фамилията на мъжа си. Две години по-късно Ангела започва да се среща с химика Йоахим Зауер, който се развежда заради нея. Сключват брак през 1998 г. и той остава постоянният спътник в живота й.
Промяна
На 9 ноември 1989 г. пада Берлинската стена. А през декември химикът Ангела Меркел е уволнена. Тя отива в офиса на новосформиралата се партия Демократичен пробив (Demokratischer Aufbruch) и пита с какво може да бъде полезна. Проявява усърдие, което не остава недооценено. През февруари 1990 г. тя вече е чиновник в приближения кръг на председателя Волфганг Шнур, а по-късно става говорител на партията. На 4 август 1990 г. партията DA се присъединява към ХДС. Оттам тръгва сериозната й политическа кариера. Докато мъжете политици произнасят дълги речи, Меркел незабележимо и бързо върши цялата работа, демонстрирайки отличен организаторски талант и трудолюбие. А след това Хелмут Кол я взима под крилото си. Вървят слухове, че в ръцете му тя е била пешка – чрез нея искал да демонстрира многообразието на ХДС. Така се ражда и етикетът Момичето на Кол. На кадрите от това време Меркел изглежда неуверена, скромна, със странна прическа и плаха усмивка. Но скоро става ясно, че тя е силно подценявана.
Меркел никога не е блестяла с красноречие. Но винаги е била добър мениджър, движейки се стъпка по стъпка от една задача към друга, без гръмки слова и сътресения.
През 2010 г. скромната жена начело на ХДС се превръща в локомотив, който влачи партията. Личната популярност на Меркел, съчетана с нейното изкуство да преговаря, я превърнаха в онзи световен лидер, който всички познаваха.
Във всичките години, в които тя беше канцлер на Германия, Меркел бе стълб на европейското единство и се бореше за съхраняването на Евросъюза. Нейната епоха устоя на няколко остри кризи. Гърция, Португалия и Ирландия бяха на ръба на банкрут, което можеше да повлече и други държави. „Ако еврото рухне, ще рухне и Европа. Не бива да го допуснем”, уверяваше Меркел. И последователно отстояваше идеята, че Германия трябва да оказва материална помощ на икономически слабите си партньори. После изигра водеща роля в бежанската криза. А накрая дойде и ковид пандемията. Но решителността и стратегията й по тези теми днес не са оценявани еднозначно.
Уроци
Прагматичният подход и дипломацията са нейна запазена марка. Също както сплетените пръсти в ромб. „Никога не се опитвайте да убеждавате партньорите си в преговорите – съветва Меркел. - Вместо това намерете терен, където вашите интереси се пресичат, и използвайте тази почва. Но, разбира се, ако няма начин за компромис, не се колебайте да не се съгласите.
Личен живот
Както пише в неин портрет за New Yorker американският журналист Джордж Пакър, „тези, които познават Меркел, казват, че в личната комуникация тя е толкова жива и весела, колкото е скучна в публичните си изяви“. В същия материал Пакър преразказва историите на журналистите, че бившата канцлерка обичала да се шегува и много добре пародирала световните лидери. Що се отнася до личния й живот, Меркел никога не преминава границите. Споделя, че обича да готви и се справя добре, обича операта, туризма и футбола. Но никога не разкрива подробности.
За първия си съпруг Улрих Меркел, чиято фамилия носи, говори хладно: „Това не беше голяма любов. Оженихме се, защото всички го правеха”. Той пък споделя, че се разделили, тъй като имали несходство в характерите, а и тя не била домошарка. „Ако все още бяхме заедно, аз нямаше да съм нищо повече от нейния шофьор или бодигард“, коментира със сарказъм първият й съпруг.
Вторият брак Меркел се развива по-хармонично: професорът по химия Йоахим Зауер се съгласява да е в сянката на жена си.
Кристи Петрова
