Е сента влезе в правата си и нощите вече са по-дълги от дните. А именно в обятията на мрака от залез до изгрев слънце вилнеят всички зли сили, в които са вярвали нашите предци. В много села и днес възрастни хора казват, че тези сили все още съществуват и се показват, когато пожелаят.
Отмъстители
Едни от най-малко познатите, но сред най-страховитите от тези създания са навите или навляци. Това са призраците на умрели хора. Най-често това са некръстени деца, чиито души не могат да намерят пътя към рая и се завръщат, за да избиват новородените и да задушават бременните жени, търсейки диво отмъщение за своята собствена съдба.
Спускат се по покривите, влизат, пълзейки през комините, прехвърчат като демонични пилета без пера. С тях някога са обяснявали нощния задух на бременните жени и внезапната, необяснима смърт, която сполетявала новородени деца. В съвременния български език оттам е останало обидното нарицателно "навлек".
Мъртъвци
Особено популярен враг на българите са караконджулите. Те обитават пограничната зона между дивото и човешкото и затова са носители на характеристиките и на двата свята. Затова имат един крак, една ръка или едно око, космати са, имат нокти и рога. Според някои версии караконджулът е някакво хтонично древно създание – кентавър с две ръце или с крила, вероятно по подобие на крилатия кон Пегас от гръцката митология. Едно от названията им - "вонкашно" е свидетелство за "чуждото" в тях.
Според народните вярвания караконджулът е още дух на мъртъв човек, който се е въплътил (материализирал), за да плаши хората и да върши лоши дела. Караконджулът пресреща хората нощем по тъмното, язди ги, бута ги от скалите в дълбоки води или ги разкъсва. Щом пропеят първите петли, за да известят, че настъпва нов ден, злосторникът изчезва яко дим. Възрастни хора казват, че тези чудовища се крият в запустели воденици, из пещери, в скални процепи, реки и големи хралупи. Избират основно места, където расте бръшлян.
Заклинания
Според едно поверие злото става най-опасно през така наречените мръсни дни (между 25 декември и 6 януари). Тогава хората не бива да се събират, за да се веселят, не бива да се женят, нито да се къпят, защото водата не е светена. Ако се роди дете, трябва бързо да му се ушие ризка, за да не се превърне то в караконджул след смъртта си.
Селски баячки издават, че има много магически начини да се държи злото създание далече от дома. Може да се постави слънчогледова пита с дупки на входа. Когато караконджулът дойде, той ще се спре, ще вземе да брои дупките и докато ги изброи, ще настъпи денят и той ще изчезне.
Вярвало се е, че ако се остави огънят да гори цяла нощ в огнището, караконджулът няма да може да влезе през комина. Според едно обяснение съществото се плаши от светлина, от кръст и молитва, от иконите и тамяна. Затова във всяка къща е добре да се кади с тамян, та миризмата му да гони злата сила. А за да се защити от тях, когато е вън от дома, човек трябва да носи на врата си чесън или пелин.
Киликанзерите плашат всички балканци
Има едно демонично творение, останало в народното съзнание отпреди хилядолетия. Твърди се, че датира още от древни тракийски вярвания и дори преди това, тъй като го откриваме като персонаж при всички балкански народи. Гърците го наричат киликандзерос, което побългарено става киликанзер. Днес се използва като определение за грозен човек. Хората, живеещи на север, наричат така страховити насекоми.
В Гърция киликанзерът е превърнат в реклама на ресторантите.
Според някои изследователи тази дума всъщност идва от караконджул, а според други тя сочи различно митично същество. Според теорията на екзорсисти това са демонични създания от различен ранг. Митът за тяхното съществуване някои учените опитват да обяснят с празниците на Дионис, когато се е злоупотребявало с виното, и са се носели животински маски.
