В своите произведения Любен Каравелов критикува българските попове, които заедно с чорбаджиите смучели кръвта на обикновените българи, и ги определя като врагове на народа.
Писателят обаче не е прав. Десетки български свещеници вземат активно участие в борбите за национално освобождение като въстаници или членове на хайдушки чети и дружини.
За съжаление далеч не всички наши духовници революционери днес са останали в народната памет. Голяма част от тях са неизвестни не само за обикновените българи, но дори и за специалистите историци.
Един от българските духовници, останали днес в периферията на родната история, е отец Генадий Скитник. Историята му е доста сходна с тази на друг духовник - Матей Миткалото.
Паметната плоча на отец Генадий в Шияковския манастир
Послушник
Иван Стоянов Караиванов, както са светските му имена, е роден около 1835 г. в Ихтиман. В младежките си години е даден от родителите си за послушник в Хилендарския манастир и на 15 години приема монашеството.
Хилендарският манастир, в който отец Генадий приема монашеството.
Става помощник на архимандрит Виктор Чолаков и заедно с него обикаля югозападните български земи да събира помощи за манастира. Тук се запознава с Хаджи Василий, вуйчо на Васил Кунчев, който го привлича за народното дело.
Ето какво споделя за запознанството си с бъдещия Апостол на свободата Генадий: „С дякона Игнатия от Карлово разменихме някои думи по нашето народно положение под турчина. Дойдохме до съглашение и карловский метох бе свидетел на нашата клетва, че ще работим тайно и задружно за постигане на идеала – нашето освобождение.“
През 1862 г., когато Игнатий решава да хвърли расото и да препаше пищовите, Генадий му дава 200 гроша да си извади пътно тескере, с което да замине за Сръбско. Двамата духовници се срещат отново в Първата легия на Раковски в Белград.
Самият Генадий идва в Белград с четата на Дядо Ильо войвода, в която пребивава за известно време като хайдутин. След като по нареждане на сръбското правителство легията е разтурена, отец Генадий се връща временно отново към мирния монашески живот. Шило в торба обаче не стои и няколко години по-късно той отново е в Белград като част от състава на Втората българска легия.
Организация
След разпускането и на тази легия Генадий окончателно се отдава на идеите на Левски и взема дейно участие в изграждането на неговата Вътрешна революционна организация в Софийско. През 1870 г. е съосновател, член и куриер на Софийския частен революционен комитет. По това време Дякон Генадий е назначен за игумен на Драгалевския манастир, в който при пребиваването си в региона Левски редовно отсяда.
Драгалевският манастир
Тук той провежда и някои от заседанията на революционния комитет. През 1871 г. двамата дякони основават и още един комитет, в Костинброд. Неговите заседания се провеждат в Шияковския манастир, който също е под опеката на отец Генадий. Подобно на останалите комитетски дейци, във ВРО на Левски, отецът има псевдоним, който е Реза ефенди.
Двамата Божии служители, съчетаващи успешно обета пред Бога с революционната си дейност, са еднакво смели и дръзки до безразсъдство. През 1871 г. Генадий е поканен като духовник да присъства на обрязването на сина на софийския паша ефенди.
Той решава да вземе със себе си и своя другар Левски, облечен като манастирски ратай. По това време в конака има и други членове на софийския комитет, които при появата на Левски истински се втрещяват. Те лекичко се доближават до него и настоятелно започват да го увещават да напусне конака, тъй като по това време османската полиция го издирва под дърво и камък.
Левски обаче ги изслушва и любезно ги съветва да не се навъртат край него, а да си гледат работата и да се грижат за собствената си безопасност. През цялото време рамо до рамо с Левски е дякон Генадий, който се усмихва широко и поздравява с глава местните големци.
След разкриването на Арабаконашкия обир сред издадените от Димитър Общи е и отец Генадий, когото той назовава като Драгалевския поп Риза ефенди.
Мюсюлманското име хвърля в недоумение османските власти. Когато в крайна сметка в манастира са изпратени заптиета, които да арестуват Генадия, той вече е предупреден и успява бързо да изчезне от манастира, скрил комитетските книжа в самара на коня си. За това приключение на отеца в Кладнишкия манастир има запазена приписка в една от църковните книги. В нея пише:
„Да се знае кога мина игуменът на Драгалевският манастир „Св. Богородица“ йеромонах Генадий, остави коня си с пребита нога и взема друг. Година 1872, 29 ноемврий.“
Разбойникът Димитър Общи предава отец Генадий на османските власти
След пленяването и обесването на Васил Левски дякон Генадий не се отчайва, а смята, че делото му трябва да бъде продължено до постигане на крайната цел, всенародно въстание.
Заминава за Сърбия, където заедно с Панайот Хитов се опитват да организират изпращане на въоръжени чети в българските земи, които да обявят въстание. Това обаче не се случва.
Куриер
Монахът участва в организирането на Априлското въстание като куриер на тайната поща, която пренася под монашеското си расо. След потушаването на въстанието той участва в Сръбско-османската война от 1876 г., а година по-късно и в Руско-османската война 1877-1878 г., донесла освобождението на част от българските земи.
След Съединението отец Генадий се премества в Пловдив, където става военен свещеник. Участва и в Сръбско-българската война 1885 г., където е част от Брезнишко-Трънския отряд и винаги се стреми да е на предната фронтова линия.
Ето как е видян през очите на командира на Софийския пехотен полк, кап. Христо Попов: „Свещенослужител и наставник, въодушивител с кръст в ръка във всички сражения, утешител на ранените и на издихающите от загуба на кръв. В сраженията изпълнява със самоотвержение и самопожертвование доброволно службата си на ординарец, когато останалите ординарци летяха по бойната линия.
Един примерен боец вери.“ След победата на България във войната подобно на други български родолюбци и революционери отец Генадий също не е особено щастлив. Той изпраща молба до Светия синод да бъде назначен за игумен на Жаблянския манастир, но молбата му е отхвърлена.
Наказание
Не помага и подписката в негова подкрепа на местните жители. На всичкото отгоре му е наложено и църковно наказание, защото според управляващите българската църква той самоволно се бил настанил и самообявил за игумен на Драгалевския манастир. Има данни, че в началото на ХХ век Генадий е пребивавал в Рилския манастир като обикновен монах.
Краят на Драгалевския монах е неизвестен, подобно на този на неговия съратник, Дякон Левски. Умира през първите години на ХХ век, но кога и къде, не е установено. Според някои историци смъртта го застига в манастир на Атон в 1900 г. А според други умира в София няколко години по-късно, около 1903-1904 г.
Днес в столичния квартал Драгалевци има улица, носеща името „Отец Генадий“. Едва ли обаче има и един човек от живеещите на тази улица, който да знае чие име носи улицата. А в Драгалевския и Шияковския манастир скромни паметни плочи увековечават името на този наш български духовник и революционер, съратник на Апостола на свободата.
Иван Георгиев
