Л юбопитна е историята около създаването на безсмъртния химн в прослава на братята Кирил и Методий, създатели на българската азбука и писменост.
Възрожденският поет и мислител Стоян Михайловски създава стихотворението „Химнъ на Св. Св. Кирилъ и Методи" в края на XIX в. По това време Михайловски за втори път е учител по френски език в някогашната русенска Мъжка гимназия, днес СУ „Христо Ботев“. Първия път е уволнен от Апелативния съд заради критика към правителството на Стефан Стамболов. В спомените си бившият възпитаник на Мъжката гимназия Спас Ганев разказва, че „младият учител Михайловски е свободолюбива личност и често нарушава правилата, дори и в класната стая. Той идва с файтон на училище, а часовете му започват задължително след 10 часа сутринта. Отказва да се съобразява с началството и преподава по своя собствена програма,. Но пък френският му език е изящен, говори го досущ като парижанин! С две думи артист по поведение“. През 1892 година Стоян Михайловски се завръща отново в Мъжката гимназия в Русе, разочарован от политическата си кариера, след два мандата депутатстване.
На 15 май 1892 г. влиятелното сп. „Мисъл“ публикува най-новото стихотворение на учителя Михайловски „Химнъ на Св. Св. Кирилъ и Методи“ като проект за български всеучилищен химн.
Мелодия
Няколко месеца преди смъртта си през 1942 г. изявеният вече композитор Панайот Пипков разказва в своите спомени как съчинява мелодията на безсмъртния и днес училищен химн: „Малко дни преди 11 май (ст. ст.) на 1900-1901 учебна година имах час по пеене в един от третите класове на Ловечкото V-о класно мъжко училище "Йосиф І-й", гдето учителствах за първи път и първа година. Трябваше да напиша нова песен за учениците, обаче по нямане на готов и подходящ текст реших да отложа написването й. Един от учениците се бе навел над някакъв учебник и четеше с увлечение напечатаното в него стихотворение за Св. Св. Кирил и Методий от именития наш мислител и поет Стоян Михайловски. Понеже търсех текст, надвесих се и аз да прочета непознатото за мен стихотворение. Още непреполовил бисерните му куплети, в главата ми прозвуча вече вдъхновена от тях музика“.
Тебешир
По-нататък 71-годишният композитор разказва как пред черната дъска забелязал само малки тебеширени парчета. В бързината да не избяга мелодията от главата му той започнал да чертае петолинието с късчетата, които се пръскали и разпилявали: „Учениците - всякога будните ловчански ученици - разбраха какво ми трябва. Повече от двама-трима се втурнаха в дирекцията за тебешир. Написването на музиката за четири еднородни гласа не трая повече от петнадесет минути. Обаче за първи път в живота си и аз почувствах нужда от повече ръце. Имах на разположение още тридесет минути - време, достатъчно да разуча песента поотделно и да опитаме дружно. След първото й изпяване в хор удари звънецът, но учениците, мнозина от които бяха и певци в ръководения от мен ученически църковен хор, станаха прави и ме помолиха да прекараме междучасието в неколкократно изпяване на новата песен. Те дори не изчакаха моя отговор и запяха с такава сила на прелели от възторг детски гласове, че всичкият шум от настъпилото междучасие заглъхна. Учители и ученици се трупаха пред вратата на класа, за да слушат каквото не бяха чули до тоя ден“!
Възторг
На излизане 20-годишният млад учител по пеене е пресрещнат в коридора от тогавашния училищен директор Христо Бръмбаров. Той му стиска ръката с нескрита радост и влизайки в учителската стая, му казва с развълнуван глас: "Г-н Пипков, никога не съм се надявал, че в това скромно наше V-о класно училище ще се пеят такива хубави песни, каквито слушаме от началото на учебната година и никога не съм слушал нещо по-тържествено и в духа на училищната песен от това, което пяхте преди малко в ІІІ-а клас. Нали песента ви е написана върху текста "Върви, народе възродени!" от Стоян Михайловски? Тогава аз ви моля, г-н Пипков, да изпеете тая песен през време на молебствието, което ще се състои в училището по случай празника на Св. Равноапостоли на 11 май. Това е истински химн, с който ние първи ще възпеем и възвеличим делото на нашите просветители тази година и съм уверен, че няма да мине много време, той ще прозвучи във всички големи и малки училища на нашето Отечество".
Слава
Предвижданията на директора се сбъдват. Една година по-късно песента „Върви, народе, възродени“ се пее във всички български училища. След промяната на календара през 1916 г. празника на Светите братя се чества всяка година на 24 май. Песента се превръща в химн на българската азбука и писменост. В периода 1941-44 година химнът масово се изпълнява от ученици на тържествени манифестации в новоосвободените български земи в Беломорието и Вардарско.
След 9 септември 1944г. стихотворението на Стоян Михайловски се съкращава от 14 на 6 куплета. Заради атеистичните убеждения на новата власт части от текста на стихотворението са променени. Като "и Бог ще те благослови" е заменен с "напред и все напред върви", а думите в четвъртия куплет "Духовно покори страните, които завладя с меч" стават "Ведно със другите славяни, кръстосай дух със огнен меч“. През 1990 г. оригиналният текст, публикуван в сп. „Мисъл“, е възстановен:
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет...
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин...
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
Русе, 1882, априлий 15
(сп. “Мисъл”, 1892, кн. IX-X)
Румен Жерев
